О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
гр. София 09.06.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5146/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д., подадена чрез адв. Т. Т., против въззивно решение № 93/20.07.2016 г., постановено по гр.д. № 247/2016 г. по описа на Бургаски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 81/15.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1547/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд,в частта,с която е отхвърлен частично предявения срещу Прокуратура на РБ иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 и т.4 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от повдигнатото и поддържано обвинение по н.о.х.д.№ 40/2012 год.по описа на ЯРС,за периода от датата на привличането на Д. Г. Д. като обвиняем на 18.03.2011 год. до 04.07.2014 год.-потвърждаване на оправдателната присъда от въззивната инстанция, за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2014 год. до окончателното й изплащане, както и в частта,с която е потвърдено допълнително решение № 415/26.04.2016 год.,постановено по същото дело,с което е отхвърлен изцяло предявения срещу Прокуратура на РБ иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 и т.4 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лв. и мораторна лихва за периода от 04.07.2014 год.до подаване на исковата молба – 08.09.2015 год. в размер на 236 лв.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.Твърди,че определената като обезщетение за неимуществени вреди сума не отговаря на изтърпяното през годините и показва недопустимо отношение към правото на обезщетение на гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи.Въпреки,че съдът приема незаконност на воденото срещу ищеца наказателно производство е налице толериране на прокуратурата,тъй като определеното обезщетение е в разрез с формираната практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК относно приложението на обществения критерий за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение.Посочва,че е неприемлив изводът за недоказаност на иска за имуществени вреди,тъй като ТР № 6/2013 год.на ОСГТК е неприложимо в настоящия случай.Позовава се на две определения на ВКС – № 1303/18.11.2015 г. и № 295/22.03.2016 год.и решение № 310/2.11.2015 год.,всички на ІV г.о.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела ,че срещу Д. Д. с постановление от 18.03.2011 год. по ДП №697/2009 год. по описа на РПУ Я. е повдигнато обвинение и е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.196а, вр. чл.195 ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК на 03.01.2009 год.; че по същото време Д. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в З. – гр. Б., в З. „С.“ и включен в група за работа на външен обект – М. б. – Б. , за подмяна и поставяне на тротоарни настилки, плочки и бордюри ; че с постановлението за привличане като обвиняем не е взета мярка за неотклонение спрямо Д. именно поради обстоятелството, че към момента той е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, наложено му с влязла в сила присъда № 429 от 16.04.2008 год. по н.о.х.д. № 164/2008 год. по описа на БРС. За привличането му в качеството на обвиняем и повдигане на обвинение по досъдебното производство Д. е бил приведен от затвора в [населено място] в ареста в [населено място] за периода от 25.07.2011 год. и до 29.07.2015 год.По внесения от Прокуратура на РБ обвинителен акт е било образувано н.о.х.д. № 40/2012 год. по описа на РС- Ямбол и с присъда от 26.02.2014 год. Д. Д. е бил признат за невиновен за извършване на престъплението, по което му е било повдигнато обвинение. По протест на РП Я. , внесен срещу оправдателната присъда,Ямболски окръжен съд с решение от 04.07.2014 год., постановено по в.н.о.х.д. № 126/2014 год. я е потвърдил. При така установената фактическа обстановка съдът е приел,че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратура на РБ за вредите, причинени на Д. от органите на следствието и прокуратурата, вследствие обвинение в извършване на престъпление, като отговорността им произтича от оправдаването на ищеца с влязла в сила присъда. Съобразявайки критериите за справедливост в ППВС № 4/1968 год., разпоредбата на чл.52 ЗЗД и постоянната практика на ВКС въззивната инстанция е приела,че обезщетението за претърпените неимуществени вреди,определено от първоинстанционния съд ще ги репарира в пълна степен,тъй като при определянето му са взети предвид вида и тежестта на обвинението – за едно престъпление,вида и продължителността на наказателното производство – досъдебно 10 м.и съдебно 2 год. и 6 м.,интензивността на проведената процесуална принуда,мярката за неотклонение,начинът по който е приключило производството и претърпените неимуществени вреди – стрес,притеснения,несигурност.Отчетено е и обстоятелството, че спрямо Д. не е взета мярка за неотклонение, дори и най-леката, не само през периода, в който той е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по влязла в сила присъда, но и след изтърпяване на това наказание и освобождаването му от затвора, което е станало на 18.06.2012 год., а наказателното производство е продължило до 04.07.2014 год., когато е влязла в сила оправдателната присъда.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В приложеното изложение не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Наведени са подробни съображения, които преповтарят касационните основания и представляват оспорване на решаващите изводи по съществото на спора. Акцентирано е върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,цитирайки пасажи от съдебни актове на ВКС и подробно е аргументирано застъпеното в касационната жалба становище, че размерът е крайно занижен. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване- а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. След като не е формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, проверката за наличие на специалните основания не може да бъде извършена.
Жалбата в частта насочена срещу решението в частта,с която е потвърдено допълнително решение № 415/26.04.2016 год.,постановено по гр.д. № 1547/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд,с което е отхвърлен изцяло предявения срещу Прокуратура на РБ иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 и т.4 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лв. и мораторна лихва за периода от 04.07.2014 год.до подаване на исковата молба – 08.09.2015 год. в размер на 236 лв.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба е недопустима съгласно чл.280,ал.2,т.1 ГПК, поради което следва да бъде оставена без разглеждане..
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93/20.07.2016 г., постановено по гр.д. № 247/2016 г. по описа на Бургаски апелативен съд в частта,с която е отхвърлен частично предявения срещу Прокуратура на РБ иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 и т.4 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от повдигнатото и поддържано обвинение по н.о.х.д.№ 40/2012 год.по описа на ЯРС,за периода от датата на привличането на Д. Г. Д. като обвиняем на 18.03.2011 год. до 04.07.2014 год.-потвърждаване на оправдателната присъда от въззивната инстанция, за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2014 год. до окончателното й изплащане .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Г. Д. срещу въззивно решение № 93/20.07.2016 г., постановено по гр.д. № 247/2016 г. по описа на Бургаски апелативен съд в частта,с която е потвърдено допълнително решение № 415/26.04.2016 год.,постановено по гр.д. № 1547/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд,с което е отхвърлен изцяло предявения срещу Прокуратура на РБ иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 и т.4 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лв. и мораторна лихва за периода от 04.07.2014 год.до подаване на исковата молба – 08.09.2015 год. в размер на 236 лв.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по делото пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. Г. Д.,като в останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: