О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
С. …………………………………
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 519 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Г. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител- адвокат М. против въззивно решение № ІV-78 от 20.11.2009г. по в.гр.д.№ 457 по описа за 2009г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 936 от 15.07.2009г. по гр.д. № 1193/09г.на Районен съд Бургас,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от С. Г. И. против [фирма] иск за сумата от 22 936.07лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане,равностойни на 27 неполучени месечни трудови възнаграждения за периода от 1.12.2005г.до 12.03.2008г.,ведно със законната лихва,считано от 26.02.2009г.
Като основания за допустимост на касационната жалба сочи нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,по поставените въпроси – за правото на работника да претендира обезщетение за вреди,причинени в резултат на незаконното уволнение,извън обезщетението по чл.225 от КТ и за наличие на непълнота в доказателствения материал по делото.Не се позова на конкретни решения,в подкрепа на твърденията си за постановяване от страна на въззивния съд на решение в противоречие с практиката на ВКС и за противоречиво произнасяне от съдилищата по поставените два въпроса.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да потвърди решението на районния съд и да откаже да присъди обезщетение периода от 1.12.2005г./когато е било постановено въззивното решение по неприключилия му трудовия му спор с ответника по чл.344 ал1. т.1,2 и 3 от КТ/ до 12.03.2008г./когато реално е бил възстановен след като вече е влязло в сила решението по спора/- въззивният съд се е мотивирал с липса на доказателства за наличие на елементите на състава на непозволено увреждане- противоправно поведение от страна на ответника,вреда и причинна връзка.
По първия поставен от касатора въпрос – за правото на работника да претендира обезщетение за вреди,причинени в резултат на незаконното уволнение,извън обезщетението по чл.225 от КТ- отговор вече е даден с постановеното в т.1 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, където са посочени и предпоставките при настъпването на които това е възможно.В случая- даденото от въззвния съд разрешение съответства на приетото в Постановлението,поради което е неоснователен довода за наличие на основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Отделно –както вече по-горе беше посочено- не се представят конкретни решения на други съдилища,поради което не може да бъде споделено и твърдението за противоречиво решаване от съдилищата на поставения от касатора въпрос.
Вторият поставен въпрос-за непълнота в доказателствения материал по делото- не е от значение за изхода на спора.Съгласно мотивите към т.1 от ТР №1/2009г.н ОСГТК на ВКС – за да бъде поставеният от касатора въпрос от значение за изхода по конкретното делото,той трябва да е свързан с формиране решаващата воля на съда, но не и да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби не следва да се произнася по законосъобразността на изложените от съда правни доводи. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречела на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Непосочването на въпрос от значение за изхода по конкретното дело – само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не са налице основания за допускане на въззивния акт до касационно обжалване,Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-78 от 20.11.2009г. по в.гр.д.№ 457 по описа за 2009г. на Окръжен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.