1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
гр. София, 01.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4885/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на „Комфорт хаус“ ООД, подадена чрез адв. Д. Н., против въззивно решение №1731/05.07.2018 г. на Софийски апелативен съд по възз.гр.д. № 1986/2018 г., с което е потвърдено решение от 15.01.2018 г. по гр.д. № 15718/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което „Комфорт хаус“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД уговорена неустойка по т. 8.3. от предварителен договор от 30.07.2007 г., т. 5 от договор от 19.06.2008 г., обективиран в н.а. № .., дело … г. и анекс … г. за периода 19.12.2012 г. – 03.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано oт от 04.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както следва: на М. К. К. сумата от 31 950 лв., на С. М. К. сумата от 21 300 лв. и на К. М. К. сумата от 21 300 лв., както и сторените разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят счита, че правните последици от уважаването на предявен иск с правно основание чл. 67 ЗС против суперфициара са идентични с правните последици от уважаването на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за учредяване право на строеж и следва да се приложат дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което неустойка за забава в хипотеза на неизпълнение, не се дължи. Твърди, че насрещните страни черпят благоприятни последици от неизпълнението в два отделни процеса, oбразувани по искове с различно основание. Оплакванията за неправилност са обосновани с твърдения за противоречия с материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се атакуваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено, както и присъждане на направените разноски.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване,по следния въпрос : „Допустима ли е претенция за обезщетение за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД по двустранен договор за построяване на сграда върху чужда земя, ако ищецът в друго висящо съдебно производство претендира установяване погасяване на правото да се построи по давност съгласно чл. 67 ЗС?“, за който твърди да е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 7/2013 г., а по отношение на въпроса „Дължи ли строителят – приемател на правото на стоеж и изпълнител на строителство по договор за изработка неустойка за забава на строителство, ако забавянето се дължи на неуредени регулационни отношения с трети лица и липсата на комунално-инфраструктурни връзки /електро, ВиК, топлофикационни/ в предоставения за строителство имот и за осигуряването и изграждането, на които строителят не е поемал задължения?“ счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по касационната жалба – М. К. К., С. М. К. и К. М. К., подаден чрез адв. Д. А. и адв. С. Б.. Изложено е подробно становище относно липсата на основания за допускане до касационно обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд,състав на ІV гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 вр. чл. 61, ал. 2 ГПК /в ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г./, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Софийски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от М. К. К., С. М. К. и К. М. К. против „Комфорт Хаус“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка, дължима на основание т. 8.3. от предварителен договор от 30.07.2007 г., т. 5 от договор от 19.06.2008 г., обективиран в нот.акт по нот.дело № …г. и анекс 1/26.11.2010 г. Взел е предвид следните факти: на 19.06.2008 г. между М. К. К., С. М. К. и К. М. К. – в качеството им на учредители и „Комфорт Хаус“ ООД – в качеството му на суперфициар е сключен договор за учредяване на право на строеж, оформен с н.а. .., дело № … г. на нотариус П., рег. …, по силата на който физическите лица като собственици на недвижим имот, представляващ УПИ .., в кв. .. по плана на [населено място], [жк], целият с площ от 950 кв.м. учредили в полза на юридическото лице право на строеж за изграждане на пететажна жилищна сграда с магазини, кафе-сладкарница и подземни гаражи, с разгърната застроена площ от 1 898, 54 кв.м., като запазили за себе си правото на строеж, както следва: за М. К. – на кафе-сладкарница, гараж № 1, апратамент № 8, ателие № 10, за К. К. – апартамент № 14 и апартамент № 15, за С. К. – апартамент № 3 и апартамент № 7; срещу отстъпено право на строеж „Комфорт Хаус“ ООД се задължило да построи в съответствие със закона описаната жилищна сграда в срок от 24 месеца, считано от подписване на протокол за определяне на строителна линия , в степен на завършеност до снабдяване с акт обр. 15 и разрешение за ползване на сградите. На 24.06.2008 г. е издадено разрешение за строеж № 309/24.06.2008 г., влязло в сила на 16.07.2008 г. и сградата е следвало да бъде завършена в срок от 24 месеца, считано от датата на протокола за определяне на строителна линия и ниво, подписан на 08.09.2008 г., т.е. до 08.09.2010 г. По силата на предварителния договор от 30.07.2007 г. и анекса към него от 26.11.2010 г. този срок е бил продължен по взаимно съгласие на страните до 18.09.2011 г., като в случай на неизпълнение било уговорено неустойката да се дължи от 18.09.2010 г. Строителството на обектите не е завършено с акт – образец 15 в уговорените срокове, който факт не е оспорен от ответника „Комфорт Хаус“ ООД ,който се установява и от констативен протокол от 09.05.2016 г. на Столична община – район „Витоша“, свидетелстващ, че обектът не е завършен на етап „груб строеж“, поради незавършена покривна конструкция на сградата. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд се е произнесъл по наведените от ответника възражения срещу основателността на иска, макар и същите да са били преклудирани, тъй като не са заявения в срока по чл. 131 ГПК. Посочил е още, че въззивникът „Комфорт Хаус“ ООД не е възразил в жалбата си срещу приетото от Софийски градски съд, че срещу учреденото право на строеж дружеството се задължило да построи описаната сграда със собствени средства, вкл. за негова сметка са договорени разходите, отнасящи се до проектиране, изграждане, приемане, въвеждане в експлоатация и др., следователно установен е фактът, че М. К. К., С. М. К. и К. М. К. са изправна страна по договора, а за виновно неизпълнение на договора отговаря само суперфициарят, който не е реализирал строителството в уговорения срок и степен на завършеност. При тези данни въззиният съд е приел, че процесният спор се отнася до клаузата за неустойка, обективирана в т. 5 от нот.акт № .. и действителната воля на страните с оглед нейния характер и размер. Тълкувайки неустоечната клауза с оглед цялостния вложен смисъл и съдържание, съдът е приел, че тя касае период от време, до изтичането на който се дължи неустойка в случай, че са налице и другите предпоставки, правопораждащи договорната отговорност за вреди. Уговорената между страните неустойка цели да обезпечи точното изпълнение от страна на дружеството – изпълнител и същевременно да компенсира учредителите – собственици за вредите в случай на забава, без да се налага да доказват нейния размер. Ето защо е приел за несъстоятелна тезата на „Комфорт Хаус“ ЕООД, че неустойката е договорена еднократно в точен размер от 300 лв., тъй като това разбиране е в противоречие с функцията на мораторната неустойка, каквато е уговорената. На основание чл. 20а ЗЗД са обсъдени всички обстоятелства, включително предварителния договор от 30.07.2007 г., в който страните са договорили неустойка за забавено изпълнение по отношение на всеки обект, независимо от неговото предназначение, както и неустоечната клауза в окончателния договор. С последното споразумение между страните – анекс № 1 от 26.11.2010 г. не се новира задължението за неустойка, а се променя единствено срокът за изпълнение и обемът на строителните работи. По изложените съображения въззивният съд е достигнал до крайния си извод, че са налице предпоставките по чл. 92 ЗЗД за реализиране на договорната отговорност на изпълнителя за забавено изпълнение при наличие на валидна договорна клауза за неустойка, както следва 31 950 лв. за М. К. /300 лв. месечно за три обекта, за периода 19.12.2012 г. – 03.12.2015 г./, по 21 300 лв. за С. К. и К. К. /300 лв. месечно за два обекти на всеки, за периода от 19.12.2012 г. до 03.12.2015 г./. Въззивният съд е приел за неоснователни наведените от въззивника оплаквания за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение поради наличие на образувано друго висящо дело по отрицателен установителен иск по чл. 67 ЗС за установяване, че учреденото в полза на „Комфорт Хаус“ ООД право на строеж е погасено по давност във връзка с дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 7/2013 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът изрично е посочил, че предмет на другото дело е вещен иск, а не облигационен за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Освен това независимо от изхода на делото по иска с правно основание чл. 67 ЗС, решението не би обусловило обективна невъзможност за изпълнение на сключения договор. Отделно е посочено, че развалянето на договор, имащ за предмет вещни права става само по съдебен ред. Софийски апелативен съд е приел за неоснователни и релевираните оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, тъй като съдът е дал указания във връзка с наведени от ищците факти, по отношение на които не са представени доказателства. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да личи ясно. Обосноваването на наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл неправилно или погрешно е недопустимо. Оценката и проверката на правилността на решаващите изводи на въззивния съд не може да бъде извършена в производството по селекция на касационните жалби. Единствено в случай, че касационният съд допусне касационно обжалване, той се произнася по правилността на решението. Независимо от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК касационният съд е длъжен да допусне въззивното решение до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Първият въпрос е свързан именно с оплакванията за недопустимост на атакуваното решение, наведени от касатора, които настоящият състав намира за несъстоятелни. Въззивният съд подробно е мотивирал защо цитираното тълкувателно решение е неприложимо в конкретния случай. Развалянето на двустранен договор за учредяване на вещни права би могло да бъде основание за възникване на отговорността за неустойка от неизпълнение, в случай, че такава е уговорена, а предявеният от М. К. К., С. М. К. и К. М. К. иск с правно основание чл. 67 , ал. 1 ЗС е вещен и има за предмет установяване на погасяването на учреденото от тях в полза на „Комфорт Хаус“ ООД вещно право на строеж. Въззивният съд изрично е посочил, че решението по вещния иск не се отразява на действието по договора. В допълнение настоящият състав намира за необходимо да посочи, че погасяването на правото на строеж по давност е самостоятелно основание за прекратяване на вещното право, различно от развалянето на договора, с който е учредено /в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 1/04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/, поради което и правните последици от прекратяването на правото са различни. Несъгласието на касатора не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос е фактически и се отнася до конкретни обстоятелства от значение за правилността на решението. Съдържанието и изпълнението на задължението на строителя по договора за учредяване право на строеж не може да бъде изследвано в производство по чл. 288 ГПК, а касационният съд би дължал произнасяне единствено в случай, че допусне касационно обжалване. Освен това не са изложени никакви доводи, които да обусловят наличие на твърдяното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а бланкетното посочване на разпоредбата не е достатъчно да обуслови защо повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Нещо повече, както вече беше посочено, самата редакция на въпроса изисква конкретна фактическа преценка.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна разноски за настоящата инстанция в размер на 6 820 лв. /шест хиляди осемстотин и двадесет лева/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1731/05.07.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд, по възз.гр.д. № 1986/2018 г.
ОСЪЖДА „Комфорт Хаус“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на М. К. К., ЕГН [ЕГН], С. М. К., ЕГН [ЕГН] и К. М. К., ЕГН [ЕГН] сумата от 6 820 лв. /шест хиляди осемстотин и двадесет лева/, представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: