Определение №639 от 40142 по ч.пр. дело №665/665 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

          О         П         Р         Е         Д         Е         Л         Е        Н       И       Е
 
                                                           №  639
 
                                      ГР. София,  25.11.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.11.09 г. в състав:
 
                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №665/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
 
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. Г. срещу решението на ВКС по гр.д. №1566/05 г., в имащата характер на определение част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение по иска с пр. осн. чл.214 от КТ, предявен за сумата от 90 лв., като обезщетение за незаконно отстраняване на касаторката-ищца от работа за периода 1.10.89 – 1.05.94 г. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС определение и е допустима, но неоснователна:
Касационната жалба на Цв. Г. е оставена без разглеждане на осн. чл. 218а, ал.2, б.”б”, вр. ал.1,б.”а” от ГПК, отм. Прието е, че тя е подадена след ЗИДГПК – ДВ бр.105/02 г., поради което не подлежи на разглеждане по досегашния ред, на осн. пар.79 от ПЗР от с.з. Заварени висящи дела по тр. спорове по смисъла на цитирания параграф са тези, по които е подадена касационна жалба към момента на посоченото изменение. За делата по тр. спорове, по които касационната жалба е подадена след изменението, досегашният ред по пар.79 от ПЗР на ГПК е неприложим, а се прилага чл.218а, ал.2,б.”б”, вр. с ал.1,б.”а” от ГПК, ДВ бр.105/02 г.
Тези изводи са съответни на данните по делото и закона – производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на Цв. Г. от 2005 г. или след влизане в сила на ЗИД ГПК, ДВ. бр.105/02 г.. Делото по тр. спор не е заварено висящо по см. на пар.79 от ПЗР на ЗИДГПК и не може да се разгледа по предшестващия това изменение /досегашен/ ред.
Искане за отвод на член от постановилия решението състав на ВКС жалбоподателката не заявила и обосновала с конкретно основание по чл.12 от ГПК, отм. в производството по делото, нито сочи такова основание сега, в частната си касационна жалба. Касационното дело е разпределено на съдия Г. , като докладчик и тя е участвала в постановяването на всички актове на ВКС по делото, без това да е основание за отвеждането й по чл.12 от ГПК, отм.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, в друг тричленен състав
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решението на ВКС по гр.д. №1566/05 г. от 11.02.09 г. в имащата характер на определение част, с която касационната жалба на Цв. Г. срещу въззивното решение по иска за парично вземане с пр. осн. чл.214 от КТ и цена 90 лв., е оставена без разглеждане.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top