ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 639
06.12.2012
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети декември и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова ч.гр.дело № 498 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. В. срещу определение от 18.6.2012 г, по гр.дело № 2209/12 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост, предвид обстоятелството, че жалбата по която е образувано въззивното производство е просрочена.Подържа се, че атакуваното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на САС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. намира, че частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима – чл. 297 във вр. чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
С решение от 21.3.12 г, постановено по гр.дело № 478/11 г на Пернишки окръжен съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Г. В. срещу В. М. М. иск по чл.108 от ЗС. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд касаторът-ищец е бил представляван от особен представител адв.Б. В., назначен по реда на чл.23 ал.2 и ал.4 от Закона за правната помощ.Препис от постановеното първоинстанционно решение е връчен на особения представител на 23.3.12 г, а въззивната жалба е подадена на 18.4.2012 г, следователно извън рамките на законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ГПК от ГПК съобщението се връчва лично на адресата, а връчването на представител е приравнено на личното връчване, независимо дали се касае за представителна власт възникнала от упълномощителна сделка или по реда на Закона за правната помощ.
В случая правилно е прието, че въззивната жалба е просрочена. Вътрешните отношения между представител и представляван и причините поради които адв.В. не е депозирал в срок въззивна жалба не рефлектират върху факта на изтичане на преклузивния срок за обжалване на решението.Обстоятелството, че първоинстанционния съд е връчил на ищеца ново съобщение за решението и в рамките на новия двуседмичен срок е постъпила въззивна жалба лично от страната не променя извода на съда за нейната недопустимост, тъй като съгласно нормата на чл.64 ал.1 от ГПК процесуалните действия извършени след като са изтекли установените срокове не се вземат предвид от съда.
Обжалваното определение е постановено в съответствие с процесуалния закон поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на I г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.6.2012 г, по гр.дело № 2209/12 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.