О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
Гр. София, 25.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.дело № 2867/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от З. Б. ИНВЕСТ О. [населено място], чрез процесуалния пълномощник адв. Б. З., срещу решение № 1053/29.05.2015 г. по в.гр.д. № 774/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 6/05.01.2015 г. по гр.д.№ 10972/2014 г. по описа на Варненския районен съд, ХІ с-в в обжалваните части са отхвърлени предявените от касатора искове против ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД [населено място] за заплащане на сумата 13 751.20 лв., формирана като платена от ищеца в качеството му на производител на ел. енергия от възобновяеми източници на отпаднало основание цена на достъп до електроразпределителната мрежа на ответника по фактури, издадени в периода 11.10.2012 г. – 05.07.2013 г., както и на обезщетение за забавено плащане на главното задължение до предявяване на исковата молба в съда.
Изложени са подробни касационни доводи за неправилно приложение на закона и необоснованост на обжалваното решение, въз основа на които се претендира отмяната му и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат уважени, с присъждане на сторените от касатора съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил, че решението е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика: ТР № 17/1959 г. на ВС и ТР І 50/30.12.1985 г. на ОСГК на ВС, както и с трайна съдебна практика по аналогични казуси /цитирани са съдебни решения на Варненския и П. окръжен и апелативен съд/, но не са формулирани никакви правни въпроси, за разрешаването на които от ВКС се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба – ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. Банков, с писмен отговор в срока по чл. 287 ал. 1 ГПК счита, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касация, евентуално – за отмяната му. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе в рамките на настоящото производство, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Съобразно т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, за да е налице общият селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, касаторът следва да е изложил ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд няма правомощия да го изведе от изложението по чл.284 ал.3 ГПК, а може само да го уточни /преформулира/. Върховният касационен съд няма право да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Изложеното води до извода, че при отсъствие на каквито и да било правни въпроси, по които съдът да е сезиран да се произнесе с решение по реда на чл.290 и сл. ГПК, касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК не може да бъде допуснато, независимо от правилността или неправилността на атакувания като порочен съдебен акт, съобразно касационните основания на чл.281 т.3 ГПК. Предвид липсата на данни по делото за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, следва да бъде постановено определение за недопускане до касационен контрол на решението на Варненския окръжен съд.
При този изход от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 2 376 лв. – сторени и надлежно доказани разноски за настоящата инстанция, на основание чл.78 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1053/29.05.2015 г. по в.гр.д. № 774/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. Б. ИНВЕСТ О. [населено място] да заплати на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД [населено място] сумата 2 376 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: