1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 09.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 466 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Е. Д. Р. срещу решение № 1875 от 7.10.16г.по в.гр.дело № 2514/16г.на Софийския апелативен съд в отхвърлителните му части.В приложеното изложение жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:1.Длъжен ли е съдът да определи правилно предметът на спора и обстоятелствата,които подлежат на изясняване,като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; 2.Следва ли да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка и анализ от съда на всички конкретни,установени по делото обстоятелства,в т.ч.когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област,свързана с професионалната реализация на обвиняемия,с оглед точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Решението е обжалвано и от Апелативна прокуратура – София в осъдителната част.Поддържа се,че въпросът по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че с постановление от 19.04.10г.на следовател С.В. от СО при СГП ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпления по чл.304б ал.1 НК,като му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция”в размер на 2000 лв.С постановление от 20.04.10г.спрямо ищеца е наложена административна мярка „забрана за напускане пределите на РБ”,като за периода от 15.07.- 21.07.10г.му е разрешено да напусне РБ с постановление на прокурор при СГП от 18.06.10г.Със заповед от 8.06.09г.на началника на 01 РПУ „Полиция”СДВР му е отнето разрешение за носене на ловно и бойно оръжие ,числящите се огнестрелни оръжия и боеприпаси.Процесното наказателно производство е продължило почти пет години.С постановление от 23.05.14г.на СГП по пр.пр.№ 12131/10г.е прекратено досъдебното производство.
Пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелски показания за търпяните от ищеца вреди от неимуществен характер – тежка депресия с тъжни настроения,граничещи на моменти с отчаяние ;чувствал се виновен от влошаване на здравословното състояние на съпругата си,страдаща от „множествена склероза”; изпитвал напрежение и тревожност от неоснователното обвинение в тежки престъпления; притеснявал се,че е без работа и професионални ангажименти като лекар; ограничили се социалните му контакти.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБългария за претърпените от ищеца вреди от всички действия,свързани с наказателното му преследване,които не са довели до осъдителна присъда.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид продължителността на наказателното производство; тежестта на незаконното обвинение за тежко престъпление по служба,за което се предвижда наказание „лишаване от свобода”; предприетите процесуални действия от разследващите органи по претърсване и изземване на веществени доказателства в две жилища на ищеца,довели до преживяни неудобства и стрес; наложената административна мярка „забрана за напускане територията на страната”; както и че на ищеца не е наложена мярка”задържане под стража”,а по –лека – парична гаранция; активната трудоспособна възраст на пострадалия – 49г.,преживяните притеснения и неудобство от накърнения му имидж като зам.министър на здравеопазването и Председател на УС на НЗОК; широкия отзвук на наказателното преследване в медиите; състоянието на тежка депресия, накърняването на социалния и икономическия му статус и професионалната реализация. Въззивният съд е счел,че сумата от 25 000 лв е достатъчна да репарира търпяните от ищеца вреди от неимуществен характер,като е увеличил размера на определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 10 000 лв.
ПО ЖАЛБАТА НА Е. Р.:
Настоящият състав приема ,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Въпросът за критериите,по които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост не е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика.В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 149 от 2.05.11г.по гр.дело № 574/10г.на ІІІ г.о. е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение е съобразено от въззивния съд в обжалваното решение.
Въпросът: Длъжен ли е съдът да определи правилно предметът на спора и обстоятелствата,които подлежат на изясняване,като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните,също не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика. /р.№ 163 от 14.06.13г.по гр.дело № 1456/12г.на ІІІ г.о.на ВКС/Отговорът на въпроса е еднозначен и утвърдителен.В случая съдът правилно е определил предмета на спора,очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба,обсъдил е всички релевантни за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства.
ПО ЖАЛБАТА НА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – С.:
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.По изложените по –горе съображения, въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ППВС № 4/68г.и ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1875 от 7.10.16г.,постановено по в. гр.дело № 2514/16г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.