О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр. София, 01.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 5500/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. С. Г. в качеството на [фирма], [населено място], Л. С. Г. и С. С. Г., подадена чрез адвокат Н. Г. М., срещу определение № 1316 от 25.05.2016 г. по ч. гр. дело № 879/2016 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] е подал отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, чрез пълномощника си адвокат В. Д., в който е изложил съображения за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Сезирането на настоящата инстанция е извършено в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при наличието на правен интерес за подаване на жалба. За това касационният съд приема, че жалбата е процесуално допустима.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба по същество поради следните съображения:
Състав на Варненски окръжен съд /ВОС/ е постановил определение № 1316 от 25.05.2016 г. по ч. гр. дело № 879/2016 г., с което е потвърдил определение № 3088 от 16.03.2016 г. за прекратяване на производството по гр. дело № 1452/2016 г. на Варненски районен съд /ВРС/, ІХ състав, както и за оставяне без разглеждане на молбата от 11.03.2016 г. на ищците за обезпечаване на предявените искове, чрез спиране на изпълнението изп. дело № 414/2015 г. на ЧСИ Л.М. при ОС – Пловдив. С цитираното определение първостепенният съд е прекратил производството на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Посоченият по – горе правен резултат въззивният съд е обосновал със следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че след оставяне на първоинстанционното производството без движение с разпореждане от 15.02.2016 г. и връчване на съобщение на ищците по надлежния ред с указания по чл. 129, ал. 1 ГПК, последните са подали молба, с която са уточнили, че правният интерес за водене на делото произтичал от правопогасяващ факт – изтичане на две години, в които взискателят не бил поискал извършване на принудително изпълнение във връзка с образувано изпълнително дело, а конкретно за ищците – Л. С. Г. и С. С. Г. интересът произтичал от установяване на факта, че бил описан и възбранен имот, непринадлежащ на длъжника по изпълнителното дело. Съдът е констатирал, че конкретизирането на исковете било в смисъл, че ищците претендирали установяването, че изпълнително дело е прекратено по право и че по нито едно от две изпълнителни дела – едното от 19.08.2011 г., другото от 2013 г., имотът в [населено място] не е бил възбранен. ВОС е приел, че изложените в първоначалната искова молба и уточняващите молби обстоятелства са неясни, както е неясен и петитума на исковете, тъй като в първоначалната искова молба искането е да се признае за установено, че по договор за строителство, сключен с ответника няма неизпълнено задължение и вземането, по което е издаден изпълнителен лист не съществува, а в уточняващите молби са заявени други искания, че изпълнителното дело е прекратено поради изтичане на двегодишния срок, както и че поземленият имот не бил възбраняван. В мотивите е изложено, че ако ищците възразяват срещу дължимостта на вземането, по което е бил издаден изпълнителен лист, липсват твърдения, в какво производство е бил издаден изпълнителен лист, кога са узнали за него. Направен е извод за липсата на обстоятелствена част, от която да се изведе спорното право. Съдът е разгледал кой съд би следвало да се произнесе в хипотеза на изпълнителен лист, издаден в хода на заповедно производство, но е посочил, че твърдения за подобна хипотеза липсват. Изложени са съображения и за недопустимост на иск за установяване на прекратяването на изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. Освен това ВОС е приел, че обезпечението по реда на глава 34 ГПК предпоставя допустимост на иска, каквато в случая липсва.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е отразено, че въпросите – „Нито едно от разбиранията, гравитиращи около въпроса от процесуалноправно естество – допустим ли е иск отрицателен установителен с основание перемпция на изпълнителното производство и петитум в чл. 124 ГПК или това е допустимо само в исковото производство с иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК – за втория и третия от ответниците и също за тези ответници – имат ли правен интерес от установителен иск, че имотът, който те са придобили не е възбранен” са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика. Цитирани са решения на Върховния съд, решение на Окръжен съд – Пловдив и определение на ВКС, подробно изброени в приложението. Останалата част от приложението съдържа възпроизвеждане на мотивите на ВРС и ВОС.
Поставените въпроси не притежават характеристиките на общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтичат от решаващите мотиви на въззивния съд, които съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС релевират общите предпоставки за допускане на касационен контрол. Тези въпроси засягат мотиви на ВОС по допустимостта на съдебното производство в хипотетични случаи, като съдът изрично е посочил, че тези хипотези не са релевирани, поради неотстраняване недостатъците на исковата молба. Решаващите мотиви, обусловили изхода на процесуалноправния спор са, че изложените в първоначалната искова молба и уточняващите молби обстоятелства са неясни, както е неясен и петитума на исковете. Други решаващи мотиви на въззивния съд са, че първоинстанционният съд е процедирал законосъобразно при приложение разпоредбите на чл. 129 ГПК, както и че обезпечението по реда на глава 34 ГПК предпоставя допустимост на иска, каквато в случая липсва. По тези мотиви частните жалбоподатели не са поставили правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, отговарящи на характеристиките на общите основания за допускане на касационен контрол, разяснени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, поради което следва да се приеме, че не са обосновали наличието на общи основания за допускане на касационно обжалване. Липсата на общи предпоставки за допускане на касационно обжалване са достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания / в този смисъл са разясненията в т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, които частните жалбоподатели не са съобразили при изготвяне на приложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК /. Изложените в приложението доводи за нарушения на закона не се разглеждат в производството по допускане на касационно обжалване, поради което с въвеждането им не се релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
От изложеното следва, че частните жалбоподатели не са обосновали приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. При този изход на делото частните жалбоподатели следва да заплатят на ответника по частната жалба разноски за настоящето производство, които са своевременно поискани и видно от приложените писмени доказателства – копие от фактура и преводно нареждане възлизат на сумата 180 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1316 от 25.05.2016 г. по ч. гр. дело № 879/2016 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав.
ОСЪЖДА С. С. Г., Л. С. Г. и С. С. Г. да заплатят на О. Х. О. разноски за настоящето производство в размер на сумата 180 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: