О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№64
гр.София, 13.02.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 7062/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК и по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
Е. К. Ц. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 2515 от 11.01.2012 год. срещу решението от 08.11.2011 год. по гр.дело № 13565/2010 год. на Софийския градски съд, ІV-в отделение, с което е: а/оставена без уважение молбата на жалбоподателката от 29.08.2011 год. за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247, ал.1 ГПК във въззивното решение от 21.04.2011 год. по същото дело и б/оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката от 28.09.2011 год. по чл.247, ал.1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 31.08.2010 год. по гр.дело № 24281/2009 год. на Софийския районен съд, 40-ти състав.
Поддържа се оплакване, че градският съд не е отговорил директно на молбата от 29.08.2011 год. за поправка на явна фактическа грешка. Според жалбоподателката, действително в исковата молба и във въззивната жалба е допусната претендираната явна фактическа грешка, но това не задължава съда да я повтори, а следва да третира текста на определението, предмет на делото.
Твърди се, че в рамките на компетентността на въззивната инстанция, очертана в чл.чл.271, 272 и 273 ГПК е да се произнесе и по допълнителната молба от 28.09.2011 год., вместо да се обявява за некомпетентен, а след като я е оставил без разглеждане, на основание чл.118, ал.2 ГПК съдът е следвало да препрати служебно същата на Софийския районен съд, което не е сторено.
Като основание за допускане на касационно обжалване на решението се сочи необходимост от отговор на следните процесуалноправни въпроси при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: а/при решаване на молба за поправка на очевидна фактическа грешка в съдържанието на определение на съд, за което се претендира нищожност поради незаконен състав, в качеството си на въззивна инстанция, след постановяване на въззивното решение, обвързан ли е съдът от наличието на такава грешка в исковата молба и въззивната жалба или следва да се съобрази само със съдебния акт, спрямо който се претендира наличието на очевидна фактическа грешка? б/въззивният съд след постановяване на въззивното решение, с което е одобрил и оставил в сила решението на първоинстанционния съд, компетентен ли е същият да реши молба за поправка на явна фактическа грешка в решението на първоинстанционния съд или същата следва да се реши от първоинстанционния съд?
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С решение № І-40-101 от 31.08.2010 год. по гр.дело № 24281/2009 год. Софийският районен съд, 40-ти състав е отхвърлил предявения от Е. К. Ц. срещу Ц. И. Т. и Столична община иск по чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване на нищожност на осиновяване на Ц. Т. от Т. К. поради нищожност на определение №620/06.08.1952 год. от С. околийски съд по ч.гр.дело № 4505/1952 год., като постановено от незаконен състав.
С решение от 21.04.2011 год. по гр.дело № 13565/2010 год. Софийският градски съд, ІV-в отделение е потвърдил първоинстанционното решение. В мотивите на въззивното решение градският съд е посочил, че с определение № 620 от 06.08.1952 год. по ч.гр.дело № 4505/1952 год. на С. околийски съд е допуснато осиновяване на Ц. И. от Т. К., като определението е подписано от зам.окол.съдия Т. З..
С молба от 29.08.2011 год. ищцата/сега касатор/ е поискала от градския съд да допусне на основание чл.247 ГПК поправка на фактическа грешка във въззивното решение, като вместо „…на С. околийски съд…”, се впише: „по описа на ІІ гражданско отделение”.
С допълнителна молба от 28.09.2011 год. Е. К. Ц. е поискала от градския съд да допусне комплексна поправка на явна фактическа грешка, включително и в диспозитива на решението на Софийския районен съд, І г.о., 40-ти състав от 31.08.2010 год. по гр.дело № 24281/2009 год., като вместо „…Софийски околийски съд…” да се впише: „…по описа на второ гражданско отделение…”.
С решението от 08.11.2011 год. Софийският градски съд, ІV-в отделение е оставил без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение от 21.04.2011 год. по гр.дело № 13565/2010 год. Прието е, че съдът се е произнесъл с решение, което в обстоятелствената част е посочил, че оспорваното определение на С. околийски съд /така, както е посочено в исковата молба/ не страда от пороците, изложени от ищцата. В заключение, градският съд е посочил, че като въззивна инстанция се е произнесъл съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, по които се навеждат доводи и във въззивната жалба срещу решението на районния съдия.
По отношение на искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решението на районния съдия, градският съд е приел, че не е компетентен да разгледа това искане и в тази част молбата следва да се остави без разглеждане.
По допустимостта на касационното обжалване на решението в частта, с която е оставена без уважение молбата от 29.08.2011 год. за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение от 21.04.2011 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е оставена без уважение молбата от 29.08.2011 год. за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение от 21.04.2011 год. по следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегия на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено с обжалваното решение.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не са посочени влезли в сила решения на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на Върховния касационен съд, в които един или друг материалноправен или процесуалноправен въпрос да е бил разрешаван в противоречие с обжалваното решение.
П. въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК гласи: при решаване на молба за поправка на очевидна фактическа грешка в съдържанието на определение на съд, за което се претендира нищожност поради незаконен състав, в качеството си на въззивна инстанция, след постановяване на въззивното решение, обвързан ли е съдът от наличието на такава грешка в исковата молба и въззивната жалба или следва да се съобрази само със съдебния акт, спрямо който се претендира наличието на очевидна фактическа грешка?
Въпросът не се обхваща от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
В случая, жалбоподателката не твърди, че нормативната уредба на производството за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК е непълна, неясна или противоречива, за да е необходимо разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК за преодоляване на недостатъци на правната уредба чрез тълкуване в рамките на конкретното производство от състав на ВКС. Не се твърди, че липсва и практика на ВКС по приложението на разпоредбите за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Според практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението /срвн., например: решение № 2186 от 15.08.1978 год. по гр.дело № 1817/1978 год. на ВС, І г.о., решение № 336 от 02.11.1999 год. по гр.дело № 107/1999 год. на ВКС, 5-чл.състав и др./. Поставеният с изложението въпрос касае правилността на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по която обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 т.т.1-3 ГПК предпоставки. В противен случай, би се стигнало до недопустима предварителна преценка на правилността на решението още в производството по чл.288 ГПК за селектиране на касационните жалби, а това би обезсмислило т.н. факултативна касация. Следва да се отбележи, че така, както е формулирала въпроса си в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателката изхожда от собствената си преценка за допусната очевидна фактическа грешка в исковата молба и във въззивната жалба, които според нея са били възпроизведени от въззивния съд в неговото решение. Сам по себе си въпросът има хипотетичен характер и предполага задължителна конкретна преценка на твърденията в исковата молба, едва след което би могло да се проверява дали е налице несъответствие между формираната в съобразителната част на решението истинска воля на съда и външното й изразяване в диспозитива на съдебния акт.
В заключение, разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК ще се сведе единствено до конкретния процесуалноправен спор, но не би имало приносен характер за правораздаването, какъвто е смисълът на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По жалбата срещу решението /с характер на определение/ в частта, с която е оставена без разглеждане молбата от 28.09.2011 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 31.08.2010 год. по гр.дело № 24281/2009 год. на Софийския районен съд, 40-ти състав
Жалбата е неоснователна.
Според чл.247, ал.1 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в решението може да се извърши по инициатива на съда, който го е постановил или по молба на която и да било от страните без ограничение във времето /в срока за обжалване, след обжалването и след влизане на решението в сила/. Когато искането за поправка на очевидна фактическа грешка е направено, след като делото по пътя на обжалването е отишло в по-горния съд, производството по жалбата се прекратява и делото се връща на по-долния съд, за да се произнесе по реда на чл.247, ал.2 и 3 ГПК. Правилото е, че по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на решението компетентен да се произнесе е съдът, който го е постановил. Същото важи и за случаите, при които искането за поправка на очевидна фактическа грешка е направено след като по-горният съд вече се е бил произнесъл по въззивната, респ. касационната жалба.
Според изричната разпоредба на чл.271, ал.1 ГПК, когато фактическите и правни изводи на въззивния съд съвпаднат с тези на първата инстанция, той постановява решение, с което потвърждава първоинстанционното решение, без да го възпроизвежда. Решението на въззивния съд инкорпорира съдържанието на първоинстанционното решение, като го превръща в свое. В. решение е актът по съществото на спора и е източник на правните последици относно материалното правоотношение. То подлежи на касационно обжалване, то влиза в сила, а при уважен осъдителен иск, изпълнителният лист ще бъде издаден въз основа на въззивното решение. Независимо от това, първоинстанционното решение не е правно нищо. Възможно е въззивното решение да е недопустимо /въззивната жалба е подадена без правен интерес, от нелегитимирано лице или е била просрочена/. В този случай, след обезсилване на въззивното решение като процесуално недопустимо, в сила ще влезе първоинстанционното решение по делото. Ето защо, ако съдът, който е постановил решението, се произнесе по реда на чл.147 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, решението с което е постановена поправката, образува заедно с поправеното решение едно цяло. Поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката.
За пълнота следва да се отбележи, че след подаване на касационната жалба вх.№ 2515/11.01.2012 год., в която се поддържа и че въззивният съд е следвало на основание чл.118, ал.2 ГПК да препрати служебно молбата от 28.09.2011 год. за произнасяне по нея от Софийския районен съд, с разпореждане от 21.01.2012 год. по повод молба вх.№ 333/04.01.2012 год. на Е. К. Ц., градският съд е постановил същата да се изпрати по компетентност на Софийския районен съд. С решение от 02.03.2012 год. по гр.дело № 24281/2009 год. Софийският районен съд, 40-ти състав се е произнесъл по молбата по чл.247 ГПК и я е оставил без уважение. По въззивна жалба срещу това решение, с решение от 04.07.2012 год. по в.гр.дело № 8016/2012 год. Софийският градски съд, ГО, ІV-б въззивен състав е потвърдил първоинстанционния съдебен акт.
В заключение, в обжалваната част, имаща характер на определение, решението на Софийския градски съд от 08.11.2011 год. по гр.дело № 13565/2010 год. следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.11.2011 год. по гр.дело № 13565/2010 год. на Софийския градски съд, ІV-в отделение в частта, с която е оставена без уважение молбата от 29.08.2011 год. на Е. К. Ц. за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение по същото дело от 21.04.2011 год.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 08.11.2011 год. по гр.дело № 13565/2010 год. на Софийския градски съд, ІV-в отделение в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата на Е. К. Ц. от 28.09.2011 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 31.08.2010 год. по гр.дело № 24281/2009 год. на Софийския районен съд, 40-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: