4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 16.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5896/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. И. Т. чрез адв Л. М. от ВТАК срещу решение №198 от 02.07.2014г по гр.дело № 374/2014г. на Великотърновски окръжен съд , с което след отмяна решение от 27.02.2014г по гр.д. №520/2013г на Свищовския районен съд ,срещу касаторката е бил уважен иск на основание 240 ЗЗД да върне сума ,за което е издала разписка , като получена по договор за заем .
В приложеното към жалбата изложение се изтъква ,че материалноправен и процесуалноправен въпрос е произнесен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата ,без самият въпрос да е формулиран изрично. Според изложението, конкретиката на касационните основания се изразява неправилно възприетото от въззивния съд ,че от представената по делото разписка е установено предадена от ищеца сума от 23 515 лева . Фактът ,че ищецът е отправил нотариална покана с искане за връщането й не означава ,че тя е дадена в заем ,както е прието от ВТОС. Неправилно е прието ,че стойността на договора от от 23 515 лева е установен съгласно чл.164 ал.1 т.3 ГПК от писмен документ. Според защитата ,сочената като главно писмено доказателство разписка свидетелства ,че лицето издател е получило сумата ,но при липса на изрично посочено основание за получаването й , ищецът трябва да докаже ,че сумата е дадена като заем – съгласието за този договор. Според изложението , в този смисъл са приложените решения на първоинстанционни съдилища (РС Бяла Слатина , РС Димитровград , РС Елхово ) и реш.по гр.д №784/2007 на Софийски ОС . Посочва се основание ,квалифицирано по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК предвид бланкетното според защитата посочване от въззивния съд ,че ответницата по иска не е установила възражението си, че е получила сумата на друго основание и съответно е върната същата , след като то не се е осъществило . От разпита на доведените от ответницата двама свидетели това е било установено. Изтъкват се решения №52/2009г по т.д № 695/2008 ТК и реш.№390 от 2010 по гр.д №134/2010г., но без да се коментират във връзка с тези оплаквания . Последният довод е ,че по недопустим съгласно от чл. 164 ал.1 т.3 ГПК начин въззивният съд приема два от елементите на договор за заем за установени от писмения документ, а именно стойността на договора и предаването на сумата , предмет на договора , недопустимо приема ,че от свидетелските показания се установявала и уговорката между страните за връщане на сумата .Съгласно практиката на ВКС , ограничението по чл. 164 ал.1 т.3 ГПК не е приложимо ,ако се спори за смисъла на постигнатите договорености, а не когато спорно е съществуването на самото заемно правоотношение – наличието на договор за заем, както е в случая . Изтъква се решение №564 от 2010г по гр.д №856/2009г І. г.о на ВКС и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , доколкото същото е постановено по реда на чл. 290 ГПК
Ответникът Е. Н. А. оспорва доводите за допускане на жалбата до разглеждане като изтъква ,че липсва формулиран въпрос ,липсват и аргументи в обосновка на посочените основания на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК Необоснована е и тезата за неправилно прилагане на чл. 164 ал.1 т.3 ГПК при установените по делото факти ,по аргумент от изтъкнатите в изложението съдебни решения включително .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението действително не е формулиран ясно въпрос, а извеждането му от касационни оплаквания е в разрез с ролята на Върховен касационен съд при факултативното обжалване ,предвид възприетото в. т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС. Касаторите са длъжни да посочат ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Това не е сторено . По т.1 от изложението не само липсва правен въпрос, но и решаващите съображения на съда се интерпретират неправилно .Не е било спорно по делото , че ответницата като издател на разписката с дата 12.09.2008г е получила исковата сума от 23515 лева от ищеца, в деня на издаване на този свидетестващ документ и че при липса на друго съдържание в разписката, ищецът следва пълно и главно да докаже основанието , което претендира , а именно наличието на договор за заем , поетото от ответницата задължение за връщане на сумата . Съдът по делото приема това ответно задължение за установено , но не защото ищецът го твърди при отправената по- рано нотариална покана , а след като е допуснал гласни доказателства и е преценил показанията им , т. е при съвкупна преценка на доказателствата, включително във връзка с поддържаното от ответницата друго основание за получаване на сумата . При безспорно реално предаване на парична сума от едно лица на друго , въззивният съд не е „презюмирал” основанието , а е допуснал доказването му и решаващо е приел,че същото е успешно проведено от ищеца .Поради това решения №52/2009г по т.д № 695/2008 ТК и реш.№390 от 2010 по гр.д №134/2010г. на ВКС не съдържат отговор на правен въпрос , решаващо произнесен и от въззивния съд .(Защитата е приложила към изложението само първото решение , без да изложи ясни съображения ). Разликата между доказване на основание и доказване на елементи от договора за заем при стойност, относима към забрана за допускане на свидетелски показания , е трайно установена в съдебната практика (реш№37/69 ОСГК). Тази разлика е съобразена от въззивния съд. Решение №546 от 2010г по гр.д №856/2009 ІV г.о се изтъква неотносимо от защитата . В него е дадено разрешение за случай , при който ограничението по чл. 164 ал.1 т.3 ГПК не намира приложение и е непонятна тезата , че там се указва обратното за настоящия случай . Заемът е реален договор ,затова и разрешенията по допустимост на гласни доказателства с оглед чл. 164 ал.1 т.3 ГПК са различни , в зависимост от това дали ще се установява предаването на сумата ,или поемане на задължението за връщане. При положение ,че в разписката има само удостоверително изявление за предаване и получаване на сума , но не и изявление за поемане на задължение в писмена форма , на въпроса за допустимостта на гласни доказателства – ако ще се установява последното , е даден положителен отговор в решение №524 от 2011г по гр.д №167/2011г на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него , като отговор на правен въпрос се съдържа и разрешението ,оспорвано от касаторката по т.3 от нейното изложение , но приложимо спрямо установените в настоящия процес обстоятелства. Въззивният съд се е съобразил с установената практика,като е приложил съответното за случая правно разрешение
Оплакванията срещу конкретните фактически изводи на съда са от касационно естество и не са довели до формулиране на правен въпрос. Соченото от защитата основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е само цитирано, без да е подкрепено с никакви доводи. Приложени са съдебни решения ,но не е изтъкнато в какво конкретно се изразява противоречивото разрешение по правен въпрос . Съдържащите се в приложените съдебни решения правни разрешения не са съпоставими .Защитата игнорира решаващо преценено от съда условие , ясно указано с формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика ,относно ограничението по чл. 164 ал.1 т.3 ГПК .
Касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №198 от 02.07.2014г по гр.дело № 374/2014г. на Великотърновски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .