Определение №64 от 28.4.2010 по гр. дело №23/23 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        № 64
 
                     София, 28.04. 2010 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 23 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Г. Д. и Л. С. Д., чрез пълномощника им адвокат И против решение № 208 от 23.06.2009 г., постановено по гр.д. № 160 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 520 от 4.01.2007 г., поправено с решение № 967/26.11.2007 г. по гр.д. № 198/2006 г. на Районен съд Р. за отхвърляне на искането на Н. Г. Д. и С. Г. Д. , като наследници на Г. Н. Д. , поч.1982 г. да се прогласи нищожността на решение № П 0343/15.11.1994 г. на ОСЗГ Р. , с което е възстановена на наследници на К. Г. Г. нива от 3.609 дка в м.”Р”, представляваща имот № 0* и за отхвърляне на предявения от Н. Г. Д. и С. Г. Д. , като наследници на Г. Н. Д. против Р. К. Л. , като наследник на К. Г. Г. отрицателен установителен иск за собственост на нива от 3.609 г. в местността „Ч”, впредставляваща имот № 083015.
Ответникът по касационната жалба Р. К. Л. не е изразила становище в настоящото производство.
Въззивното решение е постановено по иск на настоящите касатори, основан на твърденията, че с решение от 23.11.1998 г. на ОСЗГ е възстановено правото на собственост на наследници на Г. Н. Д. в стари реални граници, като са въведени във владение на процесния имот, но въпреки това с решение от 31.08.2004 г. ОСЗГ гр. Р. е възстановило същия имот на наследници на К. Г. Г. Тъй като решението от 23.11.1998 г. е стабилен административен акт и не са налице предпоставките на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ за изменянето му, а и от момента на въвода във владение до 23..11.2003 г. собствеността е придобита въз основа на добросъвестно давностно владение, то към 31.08.2004 г. ОСЗГ гр. Р. не е могла да възстанови собствеността на наследниците на К. Г. , то е поискано да се признае, че ответниците не са собственици на имота, като се прогласи нищожността на решението от 31.08.2004 г.
От приложеното към исковата молба писмо изх. № 1* от 6.02.2006 г. на Община Р. е видно, че данъчната оценка на целия имот от 3.6 дка е 268.90 лв. По повод касационното обжалване и с разпореждане от 20.08.2009 г. окръжният съд е дал указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба, включително и посочване на обжалваемия интерес. Касаторите не са навели твърдения, нито са представили документи, удостоверяващи, че паричния еквивалент на спорното право е в размер, различен от данъчната оценка на имота. След като обжалваемият интерес е под 1000 лв., то следва, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила, съответно касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната, а настоящото производство – прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ВРЪЩА касационната жалба вх. № 2783/19.08.2009 г. Н. Г. Д. и Л. С. Д., чрез пълномощника им адвокат И против решение № 208 от 23.06.2009 г., постановено по гр.д. № 160 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 23 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top