3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
Гр. София,10.02. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2574/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Т. от [населено място] срещу решение № 435 от 11.03.2013 г., постановено по гр. д. № 3300/2012 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 26.06.2012 г. по гр. д. № 7539/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. Н. Т. против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 23.03.2011 г. пътно – транспортно произшествие, и на [фирма] са присъдени разноски по чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в размер на сумата 1 550 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. К. навежда оплакване, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като е основал становището си за липса на противоправност в поведението на водача, причинил увреждащото ПТП, на събрани в досъдебното производство доказателства и на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, което няма последиците на влязла в сила присъда и не е задължително за гражданския съд. Позовава се на необоснованост на изводите относно механизма на произшествието като твърди, че същите са нелогични и не кореспондират с доказателствата по делото.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с неправилността на въззивното решение. Без да сочи конкретни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът твърди, че решението следва да се допусне до касационен контрол, за да се произнесе Върховният касационен съд „докъде се простира доказателствената стойност на постановлението за прекратяване на наказателното производство – кои неща в него следва да се приемат като доказателство и кои не”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. Н. Т. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, Софийски апелативен съд е приел, че в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на участвалия в ПТП на 23.03.2011 г. водач на автобус „Гюлероз Кобра” – Галинчо А., ответникът [фирма] не дължи обезщетение на ищеца за претърпените при произшествието неимуществени вреди, тъй като произшествието не е резултат от противоправно поведение на застрахования водач. Въззивният съд е формирал извода си за липса на противоправност в поведението на водача след преценка на механизма на произшествието, установен чрез заключението на назначената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза. Съобразявайки констатациите в заключението, съдът е приел за установено, че водачът е потеглил от спряно положение на разрешен сигнал на светофара за преминаване в права посока и че съприкосновението на ищеца – пешеходец с автобуса е последица от внезапно залитане на пешеходеца към автобуса, което водачът не е могъл да предвиди. Въззивният съдебен състав е отчел наличието на данни в досъдебното производство за алкохолно повлияване на ищеца по време на реализиране на произшествието, но е счел, че същите не следва да се обсъждат поради отсъствие на събрани в тази насока доказателства по делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Посоченият от касатора правен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. При произнасянето по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ въззивният съд не е обсъждал доказателствената стойност на постановлението за прекратяване на досъдебното производство срещу участвалия в произшествието водач и не се е позовавал на неговото съдържание. Изводът за липса на противоправност в поведението на водача като предпоставка за основателност на прекия иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е основан изцяло на заключението на автотехническата експертиза, назначена в производството по чл.226 КЗ. Установеният чрез заключението механизъм на произшествието е мотивирал съда да приеме, че произшествието е резултат единствено от действията на самия ищец, не и от действия или бездействия на застрахования водач. Евентуалната необоснованост на така направения извод, с която касаторът е аргументирал искането си за допускане на касационно обжалване, е от значение за правилността на въззивното решение, която не е предмет на обсъждане в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Поради обстоятелството, че въпросът за доказателствената стойност на постановлението за прекратяване на досъдебното производство не е рефлектирал върху отхвърлянето на иска по чл.226, ал.1 КЗ, касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и отсъствието на надлежно обосновани допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, които в кумулативната си връзка с общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК формират предвидените в процесуалния закон основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 435 от 11.03.2013 г., постановено по гр. д. № 3300/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :