Определение по т.д. №1142/15 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№64
гр. София, 27.01.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесети януари , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1142/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗД [фирма] – [населено място] срещу решение №547от 24.01.2015 г.на Софийски градски съд по гр.д. №10834/14 г., с което е потвърдено решение от 03.01.2014 г. на СРС постановено по гр.д.№40 636/2012 . с което е отхвърлен иска на касатора с правно основание чл. 213 ал.1 КЗ срещу И. Т. И. за сумата от 14 844,29 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Р. е постановено при участието на ЗК [фирма] като трето лице- помагач на ответника.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане до касация. Претендира присъждане на разноски пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че е сезиран с иск на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка на риск „Каско” срещу прекия причинител на обезщетените вреди. Ищецът, в горното си качество и при налично застрахователно правоотношение по тази имуществена застраховка с покритие управлявания от Г. И. л.а. Фолксваген Поло с рег. [рег.номер на МПС] -собственост на Порше Лизинг БГ“Е. и настъпило на 14.07.2008 г. увреждащо застрахователно събитие /ПТП/ причинено виновно от ответника като водач на „Опел А.“ с рег. [рег.номер на МПС] и доказани по размер материални щети в пряка причинна връзка със самото събитие и след надлежно плащане на застрахователно обезщетение, се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на вредите, съгл. разпоредбата на чл.213 ал.1 КЗ относно вземането за обезщетение по чл.45 от ЗЗД. При това положение, за да отхвърли суброгационния иск , решаващият състав се е позовал на данните по делото за налична задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на деликвента-ответника И. Т. И. и действието на нормативната разпоредба на чл.213 ал.1, предл.4 от КЗ, съгласно която: встъпилият в правата на увреденото лице застраховател по имуществената застраховка може да предяви претенциите си пряко към причинителя на вредите , само за тези вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по задължителната застраховка срещу гражданска отговорност или ако застрахователят срещу този риск е отказал да заплати на основание чл.268 от КЗ. Доколкото ищецът, нито се позовава, нито доказва наличието на последните две хипотези, то пасивно легитимиран да отговаря по настоящия иск се явява застрахователят срещу риска „Гражданска отговорност/ГО”, а не ответникът -причинител на вредите. Съдът е обосновал констатациите си за наличието на застрахователно правоотношение по застр полица №2209600 изд. на 18.02.2008 г. от ЗД Л. И. АД с покритие гражданската отговорност на водача на „Опел А.“ с рег. [рег.номер на МПС] . Според решаващия съдебен състав обстоятелството,че е липсвало плащане на поредната втора вноска по разсрочената за плащане застрахователна премия с падеж на вноската -18.05.2008 г. не е обосновава автоматично прекратяване действието на застраховката в хипотезата на чл.202 КЗ, доколкото с приемане на закъснялото плащане на 18.07.2008 г., т.е. след датата на увреждането-14.07.20 08 г., на практика застрахователят на ГО се е отказал от правото си на прекратяване действието на ЗГО при условията на чл.202 КЗ. Съдът се е позовал и на липсата на подадена справка за това от страна на самия застраховател по ЗГО до Информационния център при Гаранционен фонд, каквото задължение същият носи, съгласно чл.294 ал.1 КЗ. С оглед наличието на застрахователно правоотношение по риск ГО на ответника с третото лице-негов помагач в процеса, съдът е счел, че делинквентът не е пасивно легитимиран да отговоря, спрямо суброгиралия се в правата на увредения, застраховател по имуществената застраховка „Каско“ като се е основал на чл.213 ал.1 предл. 4 КЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване-част от самата касационна жалба жалбоподателят не формулира какъвто и да е правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това навежда оплаквания за неправилно приложение на материалния закон-чл.202 КЗ. Подобни оплаквания , обаче , могат да се обсъждат само с оглед произнасяне по правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 ГПК, но не и в настоящата относно наличие на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК. В тази фаза от процеса по касационна жалба се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на дискреция по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретно формулиран правен въпрос не позволява проверка за съответствие на произнасянето на съда по настоящия спор с приложените съдебни решения. Ето защо в тази фаза непосочването на прецизно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ВКС в т.1 от ТР№ 1 на ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г.. ВКС не следва да извежда правни въпроси от изложеното в касационната жалба, с оглед несъвместимостта на подобно действие с принципите на диспозитивното начало и на равнопоставеност на страните в гражданския процес.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по КЖ не следва да се присъждат разноски-липсват доказателства за направата на такива.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №№547от 24.01.2015 г.на Софийски градски съд по гр.д. №10834/14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.