О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 02.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 898 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Д. С. срещу Решение № 143 от 14.07.2009 год. по т.д. № 278/2009 год. на Варненския апелативен съд с което е оставено в сила решението от 12.02.2009 год. по т.д. № 97/2008 год. на Силистренския окръжен съд в обжалваната му част. С нея е бил отхвърлен предявеният от С. срещу „Тифани Т. ;Е. иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата над 16000 лв. и до предявения размер от 29727 лв.
Искът на С. се основава на твърдението, че по силата на договор за поръчка е възложила на „Тифани Т. ;Е. да сключи от свое име, но за нейна сметка договор за лизинг на товарен автомобил с третото неучастващо лице“ТС- Л. А. ;ООД, владението върху който било предоставено на нея, а тя от своя страна го отдала под наем на трето лице. Тъй като ответникът оспорил собствеността и върху автомобила и отнел владението и върху него, С. е предявила иск за връщане на платените по договора за лизинг (в изпълнение на договора за поръчка) суми.
Първоинстанционният съд е приел за доказано плащането на 16000 лв., доколкото същите са преведени по банков път при сключването на договора за лизинг. Приел е за недоказано плащането на 12 лизингови вноски по 1000 лв. със средства на ищцата, доколкото съставените от нея 12 бр. РКО не установяват постъпването на сумите в патримониума на ответника или на лизингодателя. До същия извод е стигнал и сезираният с жалбата на С. въззивен съд. Счел е за неоснователно твърдението на ответника за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.133 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Формулираният обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос е процесуалноправен и е свързан с тълкуването и приложението на чл.133 ГПК – липсата на възможност за ответника неподал отговор, не взел становище, не направил възражения, не оспорил истинността на представен документ, не посочил доказателства – да стори това по-късно, освен, ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Настоящият с. състав счита, че е нал. основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът относно това, какви са правомощията на съда при преценката относно доказаността на фактите и обстоятелствата в случаите, когато ответникът е пропуснал срока по чл.133 ГПК за извършване на процесуалните действия, изброени в него действително обуславя изхода на спора. По него липсва задължителна съдебна практика, поради което той е от значението за развитието на правото и точното прилагане на закона. Дали преценката на въззивния съд е правилна нал. е въпрос по съществото на спора.
Държавна такса по чл.18 ал.1 т.2 ГПК е внесена. Касаторът ще следва да внесе таксата по т.2, възлизаща на 274.54 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 143 от 14.07.2009 год. по т.д. № 278/2009 год. на Варненския апелативен съд.
Указва на В. Д. С., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 274.54 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока и с оглед изпълнението на указанията, делото да се докладва на П. на І т.о. за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.