О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 19.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1511/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по к. жалба на Г. Б. П. от гр. П. срещу решение №24 от 09.06.2009г по гр.дело № 58/2009г. на Бургаски апелативен с. , с което е потвърдено решение №737 от 17.12.2008г на Пазарджишки окръжен с. и по същество е отхвърлен иска на касатора за ангажиране отговорността на правозащитни органи по чл.2 ал.1 т.1 от ЗОСОВ , предявен за обезщетение за неимуществени вреди от неправомерна мярка за неотклонение „задържане под стража”. В приложеното съм жалбата изложение се посочват всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК ,по въпроса налице ли е предвидена в ЗОДОВ хипотеза за отговорност на държавата за вреди в настоящия случай, при който е наложена мярка „задържане под стража”,търпяна ефективно в срок , близък до маскималния по чл. 152 ал.4 от НПК (отм), но без към момента на постановяване на присъдата да е налице обвинение в престъпление , предвидено в тази норма и при положение, че обвиняемия е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение , но е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Поддържа се основанието по чл. 280 ал 1 т.1 ГПК с оглед несъобразяване с указанията по Тълкувателно решение №3/2005г на ОСГК на ВКС, противоречива практика се изтъква предвид приетото по приложените решения №156 от 10.05.2006г, ІV г.о ,решение №1144 от 20.06.2003г , ІV г.о на ВКС и решение №1662 от 21.01.1994г ІV отд на ВС, но извън оплакванията за незаконосъобразност, конкретни аргументи по правен въпрос не са изложени . Поддържа се ,че фактите по делото е следвало да бъдат подведени под основанието на чл. 2 т.6 от ЗОДОВ ,а не по чл.2 т.1 от същия закон ,независимо от твърденията в исковата молба. Поддържа се основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,но конкретни съображения и в тази насока не са развити.
В отговор ,ответниците по жалбата Пловдивски апелативен с. и Пловдивски районен с. оспорват наличието на основание за допускане до касационно обжалване , изтъкват конкретните за случая факти, изключващи тезата на ищеца за незаконно задържане под стража – както с оглед процесуалната законосъобразност на мярката , така и с оглед крайния резултат от наказателното преследване .
След преценка Върховен касационен с. ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решение №3/ 2005г на ОСГК от тълкувателната практика на Върховния касационен с. , но без да уточни с кое конкретно тълкувателно указание обжалваното решение се явява в противоречие. Бургаски апелативен с. се е позовал изрично на т. 13 от ТР №3 по гр.д. № 3/2004г на ОСГК по тълкуването на чл. 2 т.1 и т.2 от ЗОДОВ и е приложел задължителните за него указания. Незаконна е мярката за неотклонение „задържане под стража“, когато не отговаря на изискванията по чл. 152а, ал. 7 НПК във вр. с чл. 152 НПК. Държавата отговаря за вреди по чл.2 т.1 от ЗОДОВ , когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно – както ищецът е претендирал в настоящия случай , но подобна незаконосъобразност по налагането на мярката не е била установена по делото . Ако претърпялото задържане под стража лице е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ и в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Решаващият с. е съобразил горните тълкувателни указания ,постановеното решение не е в противоречие с тях, поради което настоящия с. не приема довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .
Не е налице и основание за допускане до обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . Освен че хипотезата на чл. 2 т.6 от ЗОДОВ няма отношение към основанието на иска в конкретния случай, доводът за противоречиво решаван въпрос по прилагането му във връзка с чл. 2 вр. т.1 от ЗОДОВ , не е обоснован с цитираните от касатора решения. В решение № №1144 от 20.06.2003г , ІV г.о на ВКС е коментирано нарушение на чл. 152 ал.4 от НПК , но при прекратено наказателно производство . Приложеното решение №156 от 10.05.2006г, ІV г.о на ВКС няма отношение към основанията по т.1 и т.6 на чл. 2 ЗОДОВ,а е коментиран случай на оправдателна присъда . Настоящето наказателно производство е приключило с признаването на ищеца за виновен по повдигнатото обвинение и е налице осъдителна присъда ,като с оглед законодателни изменения и настъпването на последващи спрямо задържането, релевантни с оглед наказателната отговорност обстоятелства , в съдебната фаза е намерил приложение благоприятния за обвиняемия режим на чл. 78а от НК . Този изход от наказателното производство не компроментира мярката за неотклонение „задължане под стража „ като незаконна , за разлика от случая , при който лицето е оправдано, нито поставя въпрос за съразмерност на ефективно изтърпяното наказание спрямо наложеното. Допълнително представеното решение № 1* от 21.01.1994г, ІV отд. на ВС на РБ не подкрепя подобна теза , в него е обсъждан случай на изпълнение на наказание „лишаване от свобода” над определения с присъда размер .
Съображения за относимост на приложената съдебна практика и обосновката за противоречие на постановеното решение с нея , защитата на касатора поначало не представя . Доводите за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК нямат опора в приложената тълкувателна практика на ВКС, аргументи по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК също липсват в изложението .
Ето защо не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК
Воден от горното , Върховен касационен с. ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №24 от 09.06.2009г по гр.дело № 58/2009г. на Бургаски апелативен с.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .