О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София 04.11.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 23.10.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 460/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
“А” Е. гр. Б. е подал касационна жалба против решение № 8/18.02.2008 год. постановено по търг. дело № 6/2008 год. на Бургаския апелативен съд, с която се оставя в сила решение № 160/17.07.2007 год. по т. д. № 429/2006 год. на Бургаския окръжен съд, с което се отхвърля иска му против О. П. , за заплащане на сумата 40000,00 лв., представляваща стойност на изпълнени но незаплатени СМР по укрепване на бреговата ивица в кв. 31 по плана на О. К..
В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3 предложение първо от ГПК, и искане за отменяване на въззивното решение и постановяване на решение по същество, с което искът се уважи изцяло.
Към жалбата съгласно чл. 284, ал. ІІІ, т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – О. П. , не е заявил становище по реда на чл. 287, ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивно решение № 8/18.02.2008 год. постановено по търг. дело № 6/2008 год. на Бургаския апелативен съд не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е отхвърлил иска на касатора, с който се е претендирало заплащането на извършени, но незаплатени СМР, като е приел, че страните не са подписали договор, но ищецът е издал за извършените СМР 7 бр. фактури на обща стойност 610 360,15 лв., които ответникът платил с пл. нареждания по банков път, и същото е потвърдено от назначената по делото ССЕ. По спора, дали плащането на 14.03.2002 год. на сумата от 60 000,00 лв. е било по договора за СМР, или с платежното нареждане е била върната сума, която преди това е била дадена като дарение от страна на ищеца, БАС е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства за извършено дарение, а от заключението на ССЕ е установено, че плащането на сумата е по договора за СМР.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 3 ГПК, касаторът излага съображения, че между страните нямало писмен договор за дарение, но в чл. 225 и сл. ЗЗД не е предвидено договорът да се сключва в писмен вид, и формата не е условие за действителност. Според касатора, допускането на касационно обжалване би представлявало интерес с оглед становището на ВКС относно възможността за разваляне на договор за дарение, и би способствувало за развитието на правото с оглед разпоредбата на чл. 4, т. 5 от Закона за счетоводството, съгласно която сделките и събитията следвало да се отразяват според тяхното икономическо съдържание, а не според правната им форма.
ВКС, ІІ т. о. счита, че макар и въззивният съд да се е произнесъл по съществен въпрос който е от значение за изхода на делото, само това не е достатъчно за да се допусне касационно обжалване, тъй като в процесния случай не е налице сочената от касаторите предпоставка на чл. 280, ал. І, т. 3 от ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а доводът, на касатора, че “допускането на касационно обжалване представлявало интерес с оглед становището на ВКС относно възможността за разваляне на договор за дарение, и би способствувало за развитието на правото с оглед разпоредбата на чл. 4, т. 5 от ЗСч”, не налага извод, че е налице предпоставката на чл. 280, ал. І, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8/18.02.2008 год. постановено по търг. дело № 6/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :