О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 06.02. 2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 664/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. К. от гр. В. срещу решение № 94 от 13.06.2008 г. по гр. д. № 756/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-8 състав решение от 04.01.2008 г. по гр. д. № 631/2003 г. по отношение предявения от О. „Н”, Р. федерация, Република Т. срещу Й. Г. К. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 5, б.”б” ЗМГО за признаване за установено, че търговското дружество е носител на авторското право върху графично изображение, съставляващо образен елемент на фигуративна търговска марка, заявена за регистрация от Й. Г. К. в Патентно ведомство на Република България със заявление вх. № 5* от 08.03.2001 г.
Касаторката поддържа, че решението е постановено по недопустим иск, предвид липсата на активна процесуална легитимация на ищеца. Освен това, релевира оплаквания за неправилност на атакувания акт поради противоречие с материалния закон /чл. 99, ал. 2 ЗАПСП/ във връзка с преценката относно възникването и носителя на авторското право върху процесното произведение и поради необоснованост на извода за допуснато нарушение на имущественото авторско право по чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП. Поради това, в касационната жалба се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по съществени материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона /в частност на Закона за авторското право и сродните му права/ и за развитието на правото. Като такива са посочени въпросите: 1. – за съществуването или не на субективни авторски права за ищеца-чуждестранно юридическо лице върху процесното произведение; за закона, по който ще се определи тяхното възникване и съществуване, респ. тяхното съдържание, както и видът и обемът на доказателствата, които ще ги установят и 2. – за начина на установяване на по-ранно авторско право.
Ответникът – О. „Н”, Р. федерация, Република Т. – не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита обаче, че не е налице поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване.
За да остави в сила решението на Софийски градски съд, VІ-8 състав, постановено по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 5, б.”б” ЗМГО, Софийски апелативен съд е приел за доказано, че създадената от конструктура Ч. образна част на търговската марка на О. „Н”, Р. федерация, Република Т. е обект на авторско право и че същата представлява по-рано възникнало произведение със самостоятелен характер, на база на което по-късно, чрез преработване и внасяне на незначителни корекции в композицията му, е създаден знакът на ответницата Й, заявен за регистрация в Патентното ведомство на Република България. Според решаващия състав, активната легитимация на О. „Н”, Р. федерация, Република Т. по предявения установителен иск произтича от качеството му на работодател на автора на процесното произведение, съобразно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗАПСП. Като неоснователно, с оглед представените по делото доказателства и предвид неоспорването на същите, е преценено направеното в тази връзка възражение от ответницата за недоказаност на наличието на трудово правоотношение между ищеца и автора на процесното произведение.
С оглед мотивите на обжалваното решение, следва да се приеме, че първият от поставените от касаторката въпроси наистина е от значение за конкретния спор, тъй като неговото решаване обуславя изхода на спора. Поради това, този въпрос се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Тази задължителна предпоставка за допустимост на касационното обжалване, обаче, не е налице по отношение на втория формулиран по-горе въпрос. Въпросът за това как се установява по-ранно авторско право е процесуален въпрос, който е принципно значим за всеки исков процес, имащ за предмет възникване и съществуване на авторското право. За преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК, обаче, важна е не принципната, а конкретната значимост на този въпрос, т. е. начинът, по който въпросът е решен в обжалваното решение. И тъй като доводи в този смисъл не са релевирани, то не може да се счете, че посоченият въпрос е съществен за настоящия спор.
Що се отнася до оплакването, че исковете за по-ранни авторски права се уважават изключително на база вътрешното убеждение на съда и без да е доказана връзката между ищеца и ответника, респ. че ответникът е познавал произведението на ищеца, какъвто според касаторката е и процесният случай, същото не следва да бъде коментирано изобщо, тъй като това оплакване е относимо към касационните основания за отмяна на атакуваното решение, а не към основанията за допустимост на касационното обжалване, които именно са предмет на преценка в производството по чл. 288 ГПК.
Настоящият състав намира, че и по отношение на приетия за съществен въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като не е осъществено допълнителното условие за допустимост на касационното обжалване, с оглед поддържаното от касаторката основание.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Сама по себе си обаче, липсата изобщо на практика или на достатъчно практика по определен въпрос, не е основание за допускане на касационно обжалване, доколкото не съществува необходимост от тълкуване на приложимата норма. В конкретния случай такава необходимост не съществува, тъй като нормата, с която се свързва поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване – чл. 99, ал. 2 ЗАПСП – е достатъчно ясна и не предизвиква никакво съмнение относно вложеното в нея съдържание. Това е норма от категорията на т. н. препращащи норми, целта на която е да посочи приложимия закон /т. е. българския или чуждестранния/, по който се определя носителят на авторското право за произведения, създадени от граждани на чужди държави или публикувани за първи път в чужбина. Доколко обаче тази норма е била приложена правилно от въззивния съд, т. е. дали възникването, съществуването и съдържанието на авторското право върху процесното произведение е преценено в съответствие с чуждия закон /предвид доказателствата за създаване на произведението от гражданин на чужда държава/, това е въпрос, който касае правилността на обжалваното решение, но не може да бъде отнесен към нито едно от основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 94 от 13.06.2008 г. по гр. д. № 756/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: