О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 10.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №998/2018 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№10598/14.11.2017 г., подадена от адвокат П. Ш. – процесуален представител на ответниците по исковата молба С. Ж. У., Х. И. И. и П. Г. К., и тримата от [населено място], област Б., против въззивно решение №89/04.9.2017 г. по гр.д.№233/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което потвърдено решение №116/13.4.2017 г. по гр.д.№1355/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прогласена нищожността на договор от 26.4.2010 г., във формата на нотариален акт, подробно описан в решението, с който е била учредена договорна ипотека между С. Ж. У. и К. Н. У., от една страна като ипотекарни длъжници, и Х. И. И.,, като ипотекарен кредитор, с частен правоприемник по договор за цесия П. Г. К., по отношение на поземлен имот, находящ се в [населено място], област Б. и подробно описан в решението, по предявена искова молба от В. М. М., К. М. М. и Я. М. М., против С. Ж. У., К. Н. У., Х. И. И. и П. Г. К..
Въззивната инстанция е приела следното:
„По въззивната жалба на въззивника С. Ж. У..
Неоснователно е направено оплакване за недопустимост на обжалваното решение. Ищецът няма задължение да посочва правната квалификация на предявения от него иск. Неговото задължение се изчерпва с посочването на обстоятелствата и фактите на които основава претенцията си, както и точно и ясно формулиране на искането си към съда. Задължение на съда е въз основа на изложените факти и обстоятелства в исковата молба и формулирания петитум да определи правната квалификация на иска. В конкретният случай не се спори, че предявеният иск е за обявяване недействителност на учредената договорна ипотека, обективирана с нот. акт №46, т.IV, рег. №3305, д. №637 от 26.04.2010 год. на нот. С. А. , с район на действие Н., вписан под №208 на НК, поради нарушение на разпоредбата на чл.167, ал.3 ЗЗД. Бургаският окръжен съд се е произнесъл по така предявения иск, като е събрал всички относими към правния спор доказателства, обсъдил е всички направени от страните в производството твърдения и възражения и е направил обосновани изводи, въз основа на тях. Действително първоинстанционният съд не се е позовал на специалната норма на чл.170 ЗЗД, за недействителност на ипотеката, а на общата норма на чл.26, ал. ЗЗД, уреждаща нищожност на договорите, която е приложима при договорните ипотеки/реш. №553/20.12.2011 г. по гр.д. №1166/2011 г., IV г.о., ГК на ВКС; реш. №311/19.02.2015 г. по т.д. №3456/2014 год. на САС, недопуснато до касационен контрол с опр. №256 от 23.03.2016 год. на ВКС пж т.д. №1738/2015 г., Iт.о., ТК/. В доклада по делото чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е посочил, че искът е за установяване недействителност на сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот – чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.167, ал.3 ЗЗД, и страните са нямали никакви възражения против доклада. Следва да се посочи, че БОС е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, указал им е кои факти се нуждаят от доказване, събрал е както вече бе посочено, всички относими доказателства, обсъдил е всички релевантни факти и е направил обосновани правни изводи, произнасяйки се по иска за недействителност на договора за учредяване на договорна ипотека, с цитирания нот. акт. Във въззивната жалба не са направени оплаквания от въззивника С. У., че неточно, според него, определената в доклада на съда правна квалификация на предявения срещу него иск е довела до нарушаване правото му на защита.
Неоснователно е и второто наведено в жалбата оплакване, че без да е поискано в исковата молба, първоинстанционният съд се е произнесъл по действителността на договора за цесия. Както в мотивите на съдебния акт, така и в диспозитива на обжалвания съдебен акт, БОС не е обсъждал действителността на сключения от последните двама ответници по делото договор за цесия. БОС в мотивите на съдебния си акт е изложил съображения и правни изводи единствено досежно непротивопоставимостта на правото на ответника П. К. да се удовлетвори от цената на ипотекирания недвижим имот на ищците, в качеството му на цесионер по договора за цесия, доколкото е придобил вземане от цедента, което последния не е придобил, с оглед установената по делото недействителност на договора за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, който не е бил собствен на ипотекарния длъжник по този договор, към момента на сключването му.
Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по иск, при липса на правен интерес от страна на ищците, което е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Безспорно е установено по делото, че е образувано изпълнително производство по изп.д. №20148040401338 по описа на ЧСИ Д. Н. и изпълнението е насочено срещу недвижимия имот предмет на договора за учредяване на договорна ипотека, по което са изпратени писма за насрочен опис още през 2015 год. до въззиваемите ищци, в качеството им на трети лица, „придобили ипотекиран имот“. Правният интерес на ищците се извлича от необходимостта да защитят правото си на собственост върху имота предмет на учредената договорна ипотека, чиито собственик е била наследодателката им, към момента на учредяване на ипотеката и към който са насочени действия па принудително изпълнение от ЧСИ. Дали е било извършено вписване на исковата молба по гр.д. №473/2008 год. към момента на образуване на делото е въпрос, който е ирелевантен за допустимостта на предявения в настоящото производство иск за недействителност на учредена та договорна ипотека. За пълнота следва да се добави, че освен че липсата на материална легитимация на ищците по предявен установителен иск за нищожност на учредена договорна ипотека е въпрос, касаещ основателността на същия, а не неговата допустимост, то последователно в практиката си ВКС е застъпвал становището, че от естеството и предназначението на ипотека-законна или договорна/чл.167, ал.3 ЗЗД/ следва, че тя може да бъде учредена само върху имот, принадлежащ на лицето, в чиято тежест се учредява. Затова ако ипотеката е учредена върху имот, който не принадлежи на лицето, в чиято тежест се учредява, респ. чийто дълг обезпечава, тя е недействителна, поради което е налице правен интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване нищожността й, като сключена в нарушение на закона. С тази практика се е съобразил първоинстанционният съд и тя е обективиранареш. 419 от 07.04.2006 г. по гр.д. №3099/2004 г. на IV-Б г.о. на ВКС; реш.553/20.12.2011 г. по гр.д. №1166/2011 г. на IV г.о. на ВКС.
Що се отнася до оплакванията за неправилност на решението, АС Бургас намира същите за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.167 ал.3 ЗЗД, ипотека може да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява. Въпросът относно собствеността е преюдициален относно действителността на ипотеката и, ако тя е учредена върху имот, който към момента на учредяването и вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест се учредява/ипотекарен длъжник/, ипотеката е недействителна. В производството пред БОС от събраните доказателства е установено, че при сключване на договора за учредяване на договорната ипотека с нот. акт № 46 т.IV, рег. №3305, д. №637 от 26.04.2010 год. на нот. С. А. , с район на действие Н., вписан под №208 на НК, въззивника ответник С. У. и неговата съпруга, към него момент, въззиваемата ответницата К. Г., са се легитимирали като собственици на имота, който е послужил като обезпечение по договора за ипотека, с нот. акт №132, т.VI, рег.3145, д. №1075/16.07.2004 год., на нотариус М. Б. , с район на действие районът на Н. и рег. №110 на НК. Към момента на сключване на договора за учредяване на договорна ипотека е било приключило производството по гр.д. №257/1995 год. по описа на Н., по спор с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с влязло в сила решение, въз основа на което, с решение №366-Н от 05.03.1998 год. на ПК [населено място] възстановява на наследниците на Л. А. Б. /единствена негова наследница е наследодателката на ищците/ нива от 3.100 дка, в м.“М. т.“, в землището на [населено място] имот №90, парцел –№90 от кадастрален план от 1931 год., развивало се е производството по гр.д. №92/2003 год. по описа на Н., по предявен положителен установителен иск за собственост върху имота, послужил като обезпечение по учредената договорна ипотека от първите двама ответници в настоящото производство, за обезпечаване вземане на третия ответник Х. И., предявен от наследодателката на въззиваемите ищци В. Л. Б., срещу Е. А. С., Л. А. С./наследници на А. М., който е бил ответник по иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по гр.д. №257/1995 год. по описа на Н./ и срещу настоящите ответници С. Ж. У. и К. Н. У. , както и производството по гр.д. №473/2008 год. по описа на Н., по ревандикационен иск предявен от наследодателката на настоящите ищци против Е. А. С., Л. А. С. /наследници на А. М., който е бил ответник по иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по гр.д. №257/1995 год. по описа на Н./ и срещу настоящите ответници С. Ж. У. и К. Н. У., който е бил уважен изцяло. Няма спор, че исковата молба по гр.д. №473/2008 год. по описа на Н. не е била вписана в СВ, а вписването на влязлото в сила на 19.07.2011 год. решение №45 от 24.06.2009 год. по гр.д. №473/2008 г. е извършено на 24.02.2014 год./справка за имот на л.24 от гр.д.435/2016 г. на Н./. Не се споделят от настоящата съдебна инстанция изложените от въззивника съображения за обективните и субективни предели на СПН на съдебно решение №45/24.06.2009 год., постановено по гр.д. №473/2008 год. по описа на Н.. Правилно БОС е посочил, че независимо, че не е било своевременно вписано, съдебно решение №45/24.06.2009 год., влязло в сила на 19.07.2011 год., обвързва насрещните страни по делото и техните универсални правоприемници, каквито са въззиваемите ищци по настоящото производство и е направил извод, че ответниците С. У. и К. Н. не са собственици на процесния ипотекиран недвижим имот. Договорът за учредяване на договорна ипотека е сключен в периода след постановяване на въззивното решение по жалба на настоящите ответници С. У. и К. Н. У. , по в.гр.д. №619/2009 год. по описа на БОС и в срока за подаване на касационни жалби, както е посочил и БОС, те не само са учредили договорна ипотека върху имот, който не е тяхна собственост, но към датата на учредяването са знаели, че я учредяват върху чужд имот. Цитираното във въззивната жалба решение №383 от 20.05.2009 год. на ВКС по гр.д. №258/2008 год., IV г.о., ГК е неприложимо към настоящия правен спор.
На следващо място следва да се посочи, че неоснователно е и оплакването за неправилност на атакуваното решение, поради липсата на вписване на исковата молба. С вписването се цели да се създаде възможност на трети лица да узнаят за извършено разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността. Само когато е предвидено изрично в закона, вписването има и защитно действие. Обжалваното решение не противоречи на разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗС. Исковата молба въз основа на която е образувано гр.д. №473/2008 год. по описа на Н. подлежи на вписване по реда на чл.114, ал.1, б.“а“, предл. последно от ЗС, но самото вписване не е предвидено с изрична разпоредба на закона. Затова то има само оповестително действие и правата на трети лица, които добросъвестно са придобили права върху имота от ответника по иска, преди вписването не се запазват. Съгласно чл.113 ЗС актовете, които подлежат на вписване до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и са вписали вещни права върху недвижимия имот. От цитираната разпоредба следва извод, че това защитно действие влиза в сила само при конкуренция на приобретатели, които черпят права от един и същ праводател за един и същ имот. В настоящият случай, първите двама ответници по иска, нито дори техните праводатели са придобили права върху процесния недвижим имот от наследодателите на ищците или от ищците, поради което не може да става въпрос за конкуренция между вписването на договора за учредяване на договорна ипотека от който черпят права ответниците и решението по гр.д. №473/2008 год., от което черпят права ищците. Обжалваното решение не е постановено в противоречие, а е съобразено с реш. №413 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №900 от 2009 г. на I г.о., ГК. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в р. №68/20.02.2012 г. на ВКС по гр.д. №719/2011 г., I г.о., ГК; реш. №1229 от 09.03.2009 год. на ВКС по гр.д. №5349/2007 г., II г.о., ГК;
Имайки предвид изложеното АС Б. намира въззивната жалба подадена от С. У. за неоснователна.
По въззивната жалба подадена от Х. И. и П. К.
Неоснователно е наведеното с въззивната жалба оплакване за недопустимост на съдебното решение, поради произнасяне от първоинстанционния съд извън предмета на предявения иск, а именно за действителността на договора за цесия. По горе в мотивите на решението АС Б. е изразил становище по това оплакване, което е направено и с разгледаната вече жалба, поради което счита, че следва да препрати към мотивите си, без да ги повтаря. Следва да се допълни, че в първото съдебно заседание, при представяне на договора за цесия, въззиваемите ищци чрез своя процесуален представител са го оспорили, като са заявили, че този договор е симулативна сделка и страните не са целели настъпването на правния ефект, поискали са да бъдат задължени ответниците да представят доказателства във връзка с това оспорване, съдът е уважил искането, но независимо от това, както в мотивите на решението, така и в диспозитива няма произнасяне по това оспорване. Констатацията направена от първоинстанционният съд в мотивите на решението, за неизпълнение на указанията на съда и непредставяне на доказателства за установяване действителността на договора за цесия, не се е отразила по никакъв начин и няма отношение към крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.167, ал.3 ЗЗД.
Следващото оплакване във въззивната жалба за неправилност на решението поради неправилно приложение на разпоредбите за вписване на исковата молба и решението, а от там и за обхвата на силата на присъдено нещо на решението е напълно аналогично с оплакването направено във въззивната жалба на първия ответник, по които оплаквания АС Б. е изразил подробно становището си при разглеждане на жалбата на С. У. , поради което не се налага да бъде приповтаряно, а следва да се препрати към него.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, във връзка с изводите на първоинстанционния съд за действието на договора за цесия. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на БОС, досежно основателността на исковата претенция по отношение на ответника П. К., в качеството му на цесионер по договора от 12.03.2014 год. за прехвърляне на вземане. След като безспорно е установена нищожността на договора за учредяване на договорна ипотека, с ипотекарен кредитор Х. И. и ипотекарни длъжници С. У. и К. У. , поради сключването му в нарушение на императивната разпоредба на чл.167, ал.3 ЗЗД, този договор не е произвел действие, поради което и дори да е прехвърлено вземането на Х. И. на ответника П. К., то е прехвърлено без обезпечаващата го договорна ипотека, тъй като такова право Х. И. не е придобил. Само за пълнота следва да се посочи, че договорът за цесия е сключен между въззивниците ответници Х. И. и П. К. след вписване в СВ на решението по гр.д. №473/2008 год. по описа на Н..
Неоснователна се явява въззивната жалба подадена от ответниците Х. И. и П. К..
Стигайки до тези правни изводи, АС Бургас констатира, че те изцяло съвпадат с изводите направени от БОС, поради което обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззивните жалби, като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси: 1.Налице ли е произнасяне по непредявен иск, в случаите, в които съдът се произнася по действителността на едно облигационно отношение, което не е което не е било оспорено и въведено в предмета на делото с исковата молба ?, 2. Длъжен ли е въззивният съд, след като установи неправилна квалификация на предявения иск, да я определи съобразно наведените в исковата молба обстоятелства ? 3. Има ли действие между страните по делото, решение което не е влязло в законна сила ?, Поражда ли правни последици обжалваемо решение ?, Действително ли е разпореждането с недвижим имот при невлязло в законна сила решение, постановено по иск по чл.108 ЗС ?, Обвързва ли насрещните страни по делото и техните универсални правоприемници решение, което не е влязло в законна сила ? 4. Може ли да се противопостави на ипотекарен кредитор решение, постановено по невписана искова молба, и ако „да“, от кой момент?, От кой момент има действие решението, постановено по невписана искова молба ?, Оповестително или защитно действие има решението, постановено по иск по чл.108 ЗС ?, Има ли действие спрямо ипотекарния кредитор, решение, постановено по невписана искова молба ?
По тези въпроси се сочат основания за допускане по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Сочи се и се прилага съдебна практика на ВКС.
Моли се за допускане на обжалваното решение до касационно оплакване.
Ответниците по касационната жалба В. М. М., К. М. М. и Я. М. М., посредством процесуалния си представител – адв. Ч., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Първия от поставените въпроси е неотносим, макар и да са налице данни за обсъждане на договора за цесия. Действителността на този договор не е обсъждана и няма произнасяне по него. Единствените изводи визират придобиване на вземане от цедент, което последният не е придобил, предвид установената по делото недействителност на договора за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, който не е бил собствен на ипотекарния длъжник към момента на сключване на договора.
Вторият от поставените въпроси е бланкетен, независимо, че е цитирано решение на ВКС по чл.290 ГПК и е посочена правната норма на чл.146 ГПК. Действително въззивната инстанция се е позовала на това, че първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, указал им е кои факти се нуждаят от доказване, събрал е всички относими доказателства, обсъдил е релевантните за спора факти и е направил обосновани правни изводи, както и че във въззивната жалба не са направени оплаквания от въззивника С. У. ,че неточно според него, определената в доклада на съда правна квалификация на предявения срещу него иск е довела до нарушаване правото му на защита. Настоящият състав на ВКС намира, че дадената от първоинстанционният съд правна квалификация на иска по чл.26, ал.1, предл. първо, във връзка с чл.167, ал.3 ЗЗД, не е неправилна, тъй като е налице пряка корелация между разпоредбите на чл.167, ал.3 и чл.170 ЗЗД, което не сочи на разглеждане на иск с правно основание, различно от предявеното.
По третата група въпроси въззивното решение също не следва да бъдат допуснато до касационно обжалване, тъй като на действителния собственик са непротивопоставими права, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. Придобивната сделка от несобственик не е нищожна,но по отношение на придобитите права точно е приложен принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава, т.е. не е налице транслативен ефект на извършената покупко-продажба на процесния имот. Този извод следва от влязлото в сила решение в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
По същия начин следва да се подходи и към четвъртата група въпроси. При безспорно установена нищожност на договора за учредяване на договорна ипотека, поради сключването му в нарушение на императивната разпоредба на чл.167, ал.3 ЗЗД, този договор не произвежда действие, поради което и дори да е прехвърлено вземането от ипотекарния кредитор и цедент на цесионера, то е прехвърлено без обезпечаващата го договорна ипотека, тъй като такова право цедента не е придобил.
С оглед изхода от спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответницата по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 3000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №89/04.9.2017 г. по гр.д.№233/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Ж. У., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., [улица], Х. И. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., к-с „С. в.“, блок 2, ет.2, ап.23, и П. Г. К., ЕГН – [ЕГН], от град „Н., [улица], да заплатят на В. М. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на К. М. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], ж.к.“М. IV“, [жилищен адрес] и на Я. М. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], ж.к.“М.-IV“, [жилищен адрес] деловодни разноски за касационното производство в размер на 3000/три хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: