О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр. София 14.05.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 29 април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6811 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма] [населено място] срещу решение № III-103/16.07.2013 г. по в.гр.дело № 1257/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 65/17.04.2013 г. по гр.дело № 485/2012 г. на Айтоския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу М. Х. М. установителни искове по реда на чл.422 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6500 лв., от които 3500 лв. договорна неустойка за периода от 15.08.2008 г. до 17.03.2011 г. изчислена върху неиздължена част от главница от 4800 лв. по договор за паричен заем от 08.03.2007 г., обезпечен с договорна ипотека по нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 40/2007 г. и 3000 лв. договорна неустойка за периода от 07.07.2009 г. до 11.07.2011 г., изчислена върху неиздължена част от главницата в размер на 4 844 лв. по договор за паричен заем, сключен между страните на 17.09.2008 г.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е поставен правният въпрос, че нищожността на клаузата за неустойка се преценява към момента на неговото сключване, поради което свръхпрекомерност на неустойката не може да служи като основание за нищожност, тъй като тази прекомерност се преценява към момента на изпълнение на договора с оглед на определен период от време на неизпълнение следващ неговото сключване, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е ТР № 1/15.06.2010 г. по т.дело № 1/22009 г. та ОСТК на ВКС, решение № 4/25.02.2009 г. по т.дело № 359/2008 г. на ВКС, I т.о., решение № 39/04.08.2009 г. по т.дело № 526/2008 г. на ВКС, II т.о., двете постановени по чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – М. Х. М. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
От фактическа страна е прието, че с нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 40/08.03.2007 г. е сключен договор, с който М. Х. обезпечил с ипотека върху подробно описания в н.акт имот задължението си по заемно правоотношение със ищеца [фирма]. Прието е, че търговското дружество е дало в заем на М. Х. сумата от 15 000 лв. за срок от 24 месеца, при 2 % месечна лихва, считано от 15.04.2007 г., която ще се изплаща по следният начин – 15.04.2007 г. – 300 лева лихва плюс 600 лева главница. Прието е, че е предвидено от 15.05.2007 г. лихвата да се изчислява пропорционално, според остатъка от заема и да се погасява заедно със 600 лв. главница ежемесечно на 15-то число на месеца, като окончателното плащане ще бъде на 15-то число на последния месец и при всички останали условия, конкретизирани в отделен договор за заем, който се счита неразделна част от описания договор. Прието е, че е договорено между страните, че при просрочие се дължи по 1% наказателна лихва дневно върху неиздължената част от заема. Според т. З от договора по нот. акт е постигнато съгласие, че неплащането на кое да е от месечните задължения по главницата и лихвата правят изискуемо цялото вземане. Съгласно т.2 от договора за обезпечаване на вземането в полза на заемодателя е учредена договорна ипотека върху имота, подробно описан в н.акт.
Прието е, че неразделна част от договора за учредяване на ипотека е и договор за заем за сумата от 15 000 лв. от 07.03.2007г., в който са посочени размерът и падежът на всяка от вноските по заема и краен срок за издължаване на заема – 15.03.2009 г.
С анекс от 17.09.2008 г. към договора за паричен заем, страните са предоговорили условията на основния договор относно неиздължената част от главница в размер на 5 487лв. Прието е, че ищецът заел на М. Х. допълнително сума от 6 000 лв. Удължен е срокът за изпълнение на задължението за връщане на общата сума от 11 487лв. с още 24 месеца – до 15.09.2010 г. Погасяването на лихви и главница е предвидено да се извършва съгласно погасителен план, приложен към анекса. Прието е, че вноските, на които е разпределена общата сума от 11 487 лв. са преизчислени съобразно договорения нов срок за издължаване на кредита, като всички останали клаузи по договора за паричен заем от 08.03.2007 г. се запазват. Прието е за безспорно между страните, че сумите по договора и анекса са получени от ответника на ръка.
Въззивният съд е приел, че в случая не се касае за два отделни договора, а за един – този от 07.03.07 г., условията на който са предоговорени. Според съда изменението на клаузите на вече съществуващ договор не налага извод за наличие на ново правоотношение, поради което между страните е сключен един договор за заем, от 07.03.07 г., изменен с анекс от 17.09.08 г.
Прието е, че е спорно между страните относно действителността на клаузата за неустойка договорена между тях по договора за паричен заем, обективиран в нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 40/2007 г., като основание за твърдението на ответника е фактът на непредвиден краен срок на изплащане на неустойката и, че размерът й превишава значително размера на заетите суми. Възоснова на СИЕ е установено, че от общо даденият заем от 15 000лв. са внесени 10 200лв., а остатъкът от 4 800лв. е следвало да бъде погасен по принудителен ред. Размерът на неустойката съгласно т. II от договора по н.а. № 40/2007 г. е 1% наказателна лихва за всеки просрочен ден от 15.08.2008 г. – датата на преустановяване на плащанията. До 17.03.2011 г. сумата на неустойката възлиза на 45 264 лв.
Прието е, че съобразно анекса от 17.09.2008 г. от общо дадения заем от 6 000лв. е внесена сума от 1156 лв. Остатъкът за плащане е 4 884лв. Размерът на неустойката за периода от 07.07.2009 г. – датата на преустановяване на плащанията, до 11.07.2011 г. е 35 506, 52 лв. От правна страна въззивният съд е приел предявените искове за неоснователни, съответно, че първоинстанционното решение следва да се потвърди и е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд.
По спорния въпрос за нищожността на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави, договорена между страните първоинстанционния съд е взел предвид практиката на ВКС – Търговска колегия, изразена в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според посочената т.3-та не е нищожна клауза за неустойка в търговски договори, уговорена без краен предел или фиксиран срок. Районният съд е приел, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от функциите й и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като преценката се прави към момента на сключване на договора. Според същият съд неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции при използването на критериите – естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Районният съд е приел, че в случая клаузата за неустойка за забава от 1% за всеки просрочен ден е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като целта на уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Приел е, че тази преценка е към момента на сключване на договора от 08.03.2007 г., обективиран в приложения по делото нотариален акт. Според районния съд размерът на главницата по договора е 15 000 лева, уговорената възнаградителна месечна лихва за целия срок на договора е в размер на 2%. Приел е, че заемателят е обезпечил вземането си с друг правен способ – договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ парцел, ведно в построените в него масивна жилищна сграда и гараж, находящи се в [населено място]. С оглед на това първоинстанционния съд е направил извода, че договорената неустойка не е за да обезпечава изпълнението на задължението. Приел е, че при просрочие базата за изчисляване на неустойката е цялата неиздължена част по заема, а не само върху отделната просрочена вноска. Според съда базата за изчисляване е такава, тъй като по съобразно т.3 от договора, обективиран в приложения нот.акт, неплащането на кое да е от месечните задължения по главницата и лихвата правят изискуемо цялото вземане и поради настъпилата изискуемост на цялото вземане неустойката от 1% дневно започва да се начислява върху целия остатък от задължението до окончателното му плащане. Приел е, че клаузите в т.1 и т.3 от договора за заем, обективиран в нот.акт, тълкувани във връзка една спрямо друга съобразно чл.20 от ЗЗД, налагат извода, че е налице несъответствие с принципа за справедливост в гражданските и търговските отношения. Приел е, че неустойката е договорена като периодично начисляван процент стойност по дни върху целия остатък на задължението и започва да се начислява по този начин, считано от момента на неплащането на която и да е вноска, тъй като от този момент целият остатък става изискуем. Според първоинстанционния съд санкционните последици на неустойката, с оглед клаузите на договора настъпват не само за неизпълнената част от задължението – неплатената на падежа вноска, а по силата на т.3 във вр. т.1 от договора – за целия остатък от задължението. Съдът е приел, че е несправедливо за неизпълнение на задължение от 4 800 лева, неиздължен остатък по договора от 08.03.2007 г. и възнаградителна лихва от 2%, да се наложи наказание чрез възникване на задължение за плащане от 45 264 лева, при законна лихва за забава в размер на 2205, 54 лева за същия период от време. Съдът е преценил съотношението между размера на уговорените с неустойката вреди и очакваните от неизпълнението вреди като е взел предвид начина, по който е договорена неустойката – при просрочие 1% дневно върху цялото задължение, тъй като при просрочие цялото задължение по договора става автоматично предсрочно изискуемо на основание т.3 от договора. При тези съображения районният съд е направил извода, че неустойката не изпълнява и обезщетителна функция, тъй като договореният размер надвишава значително законната лихва за забава – почти 20 пъти. С оглед на това съдът е приел, че уговорката за неустойка няма и обезщетителен характер. Районният съд е приел, че клаузата за неустойка няма и санкционен характер, че санкцията е несправедлива. Според съда процесната неустойка няма за цел да накаже неизпълнението, а да бъде способ за неоснователно обогатяване на кредитора. Приел е, че санкция за забава в такъв голям размер няма стимулиращо и дисциплиниращо действие спрямо длъжника. Съдът е мотивирал извода, че с уговорената неустойка не се преследват обезпечителна, обезщетителна и наказателна цел с факта, че ищецът не е предприел своевременно действия по принудително събиране на главницата по договора за заем, съобразно договорната ипотека, а е отлагал упражняването на правата си във времето, през което неограничено се е натрупвала договорената неустойка. Според съда кредиторът вместо да предприеме своевременно принудително изпълнение и да се удовлетвори от ипотеката, е имал интерес от забавата, за да се увеличи размерът на вземането му за неустойка. С оглед на тези съображения и критериите, посочени в т.решение № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС районният съд е направил решаващия извод, че договорената от страните клауза за неустойка в договора от 08.03.2007 г., обективиран в нот.акт № 40/23007 г. е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Първоинстанционния съд е приел, че при нищожност на клаузата за неустойка, обективирана в договора за заем от 08.03.2007 г. същата няма обвързващо действие за страните по последващия анекс от 17.08.2009 г., тъй като с последния всички останали клаузи по посочения договор за паричен заем се запазват и няма самостоятелна клауза за неустойка, а препраща към тази, обективирана в същия договор, която е нищожна
С оглед на посочените доводи районният съд е извел решаващия извод за неоснователност на исковата претенция. Този извод е възприет от въззивния съд в обжалваното решение.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
С решение № 4/25.02.2009 г. по т.дело № 395/2008 г. на ВКС, I т.отделение, постановено по чл.290 е застъпено становището, че клаузата за неустойка за забава по търговска сделка, сключена между търговци би могла да бъде прогласена за нищожна на осн.чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД, ако в конкретния случай уговорките относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и базата за начисляване на неустойката и други критерии, посочени в договора са определени извън пределите на нравствената допустимост. Единствено липсата на уговорка за краен предел като срок до който да се начислява неустойката не накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД. По същият правен въпрос, който е разрешен в посоченото решение състав на ВКС се е произнесъл с решение № 39/04.08.2009 г. по гр.дело № 39/04.08.2009 г., постановено по чл.290 ГПК. Възприето е същото разрешение, а именно, че неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за периода на неизпълнение на задължението от страна на длъжника, че времето, през което ще се начислява неустойката е поставено в пряка зависимост от неизправността на самия длъжник. Според съда забавеното изпълнение предпоставя определяне на неустойката за период и до размер, които биха могли да се ограничат единствено от погасяването по давност на претенцията с оглед разпоредбите на чл.111, б.”б” ЗЗД. Непосочването в договора на краен срок, до който се дължи неустойката не нарушава общоприетите принципи за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, а по-скоро стимулира длъжника за точното изпълнение на договорните му задължения. Прието е, че сама по себе си липсата на уговорка за краен предел като срок, до който да се начислява неустойката за забава не накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД, поради което изводът за нищожност на клаузата за неустойка за забава при търговска сделка на посоченото основание не може да бъде обоснован единствено с посочения критерий.
С т.3 от ТР № 1/15.06.20010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е застъпено становището, че не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Прието е, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Изразено е становището, че преценката за нищожност, поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правният въпрос в съответствие с цитираната практика на ВКС. Възприети са изводите на районния съд, според които в настоящият случай клаузата за неустойка за забава от 1% за всеки просрочен ден е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като целта на уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Изводът, че тази преценка е към момента на сключване на договора от 08.03.2007 г., обективиран в приложения нотариален акт не е в противоречие с посочената практика на ВКС. Освен това в съответствие с практиката на ВКС съдът е направил решаващия извод за нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване на добрите нрави, като същият е обоснован не с липсата на краен предел в уговорката и без фиксиран срок, както и със свръхпрекомерност на неустойката, а като е взел предвид следните критерии – в случая изпълнението на задължението е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ парцел, заедно с построената в него масивна жилищна сграда и гараж, които се намират в [населено място], съотношението между размера на уговорените с неустойката вреди и очакваните от неизпълнението вреди и че договореният размер надвишава значително законната лихва за забава почти 20 пъти, поради което уговорката за неустойка не е с обезщетителен характер. Възоснова на конкретните факти съдът е извел и извода, че уговорената неустойка няма и санкционен характер. При тези съображения в съответствие с практиката на ВКС съдът е направил решаващия извод за нищожност на клаузата за неустойка в договора за заем от 08.03.2007 г., поради накърняване на добрите нрави.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя [фирма] [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № III-103/16.07.2013 г. по в.гр.дело № 1257/2013 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. №13394/27.08.2013 г., подадена от ищеца [фирма] със седалище и адрес на управление, [населено място], обл.Б., [улица], чрез адв С. Х. Г.-Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: