О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 16.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 517 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Обединена българска банка“АД срещу О. № 177 от 09.04.2009 год. по ч.гр.д. № 208/2009 год. на Л. окръжен съд.
С това определение е потвърдено разпореждането от 10.03.2009 год. по ч.гр.д. № 174/2009 год. на Т. районен съд с което е оставено без уважение искането на банката за издаване на основание чл.418 ГПК в нейна полза на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя М. М. М. и поръчителя М. С. И. – Д. Позовал се е на липсата на обявяване на настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, предоставен на М. , поради неплащането на падежа на повече от две погасителни вноски.
Частният жалбоподател „Обединена българска банка“АД, счита, че определението е неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа позоваване на противоречива съдебна практика – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, поради това, че при действието на ГПК-2007 са преодолени противоречията в практиката, допуснати при действието на ГПК-1952 год. при произнасянето по реда на чл.237 и сл. ГПК (отм.) на окръжните съдилища с необжалваеми съдебни актове.
Чрез тълкуването както на процесуалния, така и на материалния закон – сега действащия чл.60 ал.2 ЗКИ и на чл.42 ал.1 ЗБ (отм.) при действието на който е сключен процесния договор, състави на ВКС-Търговска колегия са стигнали до извода, че когато в договора обявяването на кредита за предсрочно изискуем е предвидено диспозитивно, това обявяване съставлява действие, предхождащо сезирането на съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Определенията по ч.т.д. № 25/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и по ч.т.д. № 210/2009 год. на І т.о. на ВКС на които се позовава касаторът не са противоречащи си, а се основават на единно тълкуване на закона. Различието се състои в това, че във втория случай съдържанието на договора е било различно, като кредитополучателят предварително е изразил съгласие при неплащането на анюитетните вноски кредитът автоматично да стане изискуем, без да е необходимо уведомяването му за това. Т.е. в самия договор липсва посочената по-горе диспозитивност.
Тетевенският районен съд и Л. окръжен съд са постановили съдебните си актове с цитирана по-горе константна практика на ВКС, поради което не е налице и основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 177 от 09.04.2009 год. по ч.гр.д. № 208/2009 год. на Л. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.