О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
С. 25.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 152 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. К. Г. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 1558 от 3.11.2010г. по в.гр.д.№ 1912 по описа за 2010г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 621 от 25.02.2010г. по гр.д. № 4804/2009г.на Пловдивски районен съд в частта,в която е осъдена Т. К. Г. да заплати на А. С. А. сумата от 500лв.,представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на публикуваните в броя на вестник „Акцент”от 17.09.2007г.изявления,ведно със законната лихва от 17.09.2007г.до окончателното изплащане на сумата,както и в частта,в която е отхвърлен иска за сумата над 2 000лв., отменено е решението в частта,в която е отхвърлен иска за разликата от 500лв.до 2000лв.и вместо това е постановено друго,с което е осъдена Т. К. Г. да заплати още и сумата от 1 500лв.,или общо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000лв.
Като основание за допустимост се сочат всички хипотези на нормата на чл.280 ал.1 /т.1,т.2 и т.3/ от ГПК по поставения въпрос за връзката между постановената оправдателна присъда и казаното от касаторката и по-специално – дали разгласяването на факти и обстоятелства, отнасящи се до обвинението на подсъдим представляват клеветнически и обидни твърдения.
Не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение,поради което е редовна.За да се произнесе относно допустимостта й за разглеждане по същество, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,след преценка на изложените доводи и данните по делото, намира следното:
В. състав е приел,че направените от страна на Т. К. Г. по повод на ищеца изявления-”алчен” и ”хищник” са унизителни за честта и достойнството му,поради което съставляват обида по смисъла на чл.146 от НК и посредством тях са разгласени позорящи обстоятелства за него,като е казала,че той”притиска за пари,които по никакъв начин не му дължа”, „гледа да се облагодетелства от всеки,който дължи пари”,”има и други бизнесмени,попаднали в моето положение, които са станали негови жертви” и „рекетира с повече от 18 бона”,което съставлява клевета по смисъла на чл.148 от НК.От тук съдът е извлякъл противоправното поведение на ответницата,за вината е посочил,че се предполага до доказване на противното и е извел причинна връзка.При определяне на дължимото обезщетение е съобразил характера,начина и интензитета на претърпените неимуществени вреди,това че изявленията са станали достояние на голям брой читатели и че са били засегнати нравствените качества на пострадалия и професионалната му репутация.
При така постановения акт -следва да се приеме,че поставеният от касатора въпрос – не е от значение за изхода на спора, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда.Наказателното производство,във връзка с което е постановена оправдателната присъда,посочена от касаторката е по повдигнато обвинение за деяние по чл. 310 ал.2,във вр. с ал.1,с чл.208 ал.1,във р.с чл.26 от НК- съставяне на неистински официален документ от длъжностно лице в кръга на службата му.Не съществува връзка между така повдигнато обвинение и приетото като осъществено противоправно поведение в настоящето производство.Освен това – видно от мотивите на постановената присъда- в хода на наказателното производство въобще не са обсъждани– изявленията на настоящата касаторка,квалифицирани от въззивния съд като „позорящи” и разпростра-нени чрез печатно произведение.В този смисъл не може да се приеме,че с тези изявление е налице -разгласяване на факти и обстоятелства, отнасящи се до обвинението на подсъдим – в каквато връзка е поставения въпрос по допустимост.
Независимо от горното-следва да се посочи и че поставеният въпрос нито е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, нито е решаван противоречиво от съдилищата,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата.Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,тъй като касаторът не се позова нито на някой от изчерпателно посочените в т.2 от ТР №1/17.02.2009г.на ОСГТК на ВКС актове на ВС или ВКС и не твърди противоречие между такъв акт и въззивния,нито представя решения на други съдилища,на които въззивното да противоречи.
Съгласно приетото в т.4 от ТР №1/2009г.на ОСГТК на ВКС относно основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- поставеният въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая –по поставения въпрос,свързан с предпоставките,които следва да са налице, за да се присъди обезщетение за причинени неимуществени вреди – е налице обемна практика,за която не са налице основания нито за осъвременяване,нито за изменение,нито за разяснение, а и въззивният съд се е произнесъл съобразно нея.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1558 от 3.11.2010г. по в.гр.д.№ 1912 за 2010г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.