О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр. София, 12.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2598 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от [община], чрез процесуалния представител адв.Г.И. против определение № 350/19.07.2017г. по ч.гр.д. № 398/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на общината против определение № 183/05.04.2017г. по гр.д. № 438/2015г. на ОС-Пазарджик за оставяне без уважение молба на частния касатор за изменение на решение № 25/27.01.2017г. по гр.д. № 438/2015г. на ОС-Пазарджик в частта за разноските.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че въззивният съд неправилно е приел, че е предявен само един осъдителен иск, а не както е посочено в петитума на исковата молба – един частичен осъдителен иск за 30 000лв. и установителен иск за общо дължимата стойност на извършените от ищеца необходими и полезни разноски в общ размер на 598 302 лв. Дори и сезираният с исковете съд да се произнесе погрешно по така посочените искове или да не произнесе по някой от тях, от значение за определяне предмета на делото, а оттук и на защитавания материален интерес по него, е формулираната в исковата молба претенция. Ето защо в конкретния случай интересът от делото е в размер на 598 302лв. без ДДС, върху който следва да се определи и размерът на адвокатското възнаграждение. Отделно от това съображенията на ПАС за намаляването му не съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото с оглед време за подготовка и осъществяване на процесуални действия, брой на съдебни заседания, необходимост от пътуване, транспортни разходи и др. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноските в пълния поискан от частния касатор размер.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в депозирания писмен отговор оспорва основателността на същата.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че пред ОС-Пазарджик е предявен иск за сумата от 30 000 лв., представляваща част от общо дължима стойност на направени необходими и полезни разноски за имота от ищеца – ЕТ в размер на 598 302 лв. без ДДС, ведно със заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба. Въззивният съд е счел, че по отношение на общата сума на паричното вземане няма предявен установителен иск. Преценил е, че с първоинстанционното решение е отхвърлен частичният иск от 30 000лв., че липсва искане в срока по чл.250 ГПК за допълване на това решение и че съобразно изхода от спора окръжният съд е присъдил в полза на общината разноски в размер на 4850,20 лв. Предвид изложеното ПАС е приел, че материалният интерес по делото е в размер на 30 000лв. Решаващият апелативен състав е споделил мотивите в първоинстанционното решение за основателност на възражението на ЕТ по чл.78, ал.5 ГПК, като е отчел, че фактическата и правна сложност на делото не е висока, съобразил е провеждането на допълнителни съдебни заседания пред окръжния съд, а по отношение приложението на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е съобразил материалния интерес от 30000лв. В заключение е потвърдил определението на ОС-Пазарджик за оставяне без уважение молбата на частния касатор по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решението в частта за разноските с присъждане на последните в пълен размер от 22 533,07лв.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира следните правни въпроси: 1/ В производството по чл.248 ГПК при преценка на предмета на делото, съответно при преценка на цената на иска и/или на интереса по делото, въззивният съд обвързан ли е от доклада на първоинстанционния съд по реда на чл.140 ГПК и чл.146 ГПК /включително и в хипотеза на своевременно оспорени доклад и цена на иска/?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на жалбоподателя и съответно да изложи мотиви защо приема или отхвърля същите?; 3/ Налице ли е установителен иск / установителна част/ в петитума на исковата молба, който съдържа частичен осъдителен иск за парично вземане, в случай, че петитумът съдържа и формулировка за дължимостта на конкретно посочения в него общ размер на претендираната сума, респ. ако такава формулировка присъства и в обстоятелствената част на исковата молба? Въпросите са въведени при позоваване на селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / редакция до ДВ бр.86/2017г./ – по първи въпрос; по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до ДВ бр.86/2017г./ – по втори въпрос, с оглед противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о. и Решение № 161/04.10.2016г. по т.д. № 2220/2015г. на ВКС, II т.о. и по трети въпрос – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / редакция до ДВ бр.86/2017г./ и по чл.280, ал.1, т.2 /редакция до ДВ бр.86/2017г./ с оглед противоречие между обжалваното определение и влязло в сила определение № 772/08.03.2013г. по ч.гр.д. № 259/2013г. на ПАС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въведеният от частния касатор първи въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил крайните правни изводи на решаващия съд за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК. От посоченото естество е произнасянето на ПАС, че искът, който е бил предявен и по който има произнасяне в диспозитива на първоинстанционното решение, респ. явяващ се определящ за материалния интерес по спора /преюдициален въпрос относно размера на адвокатското възнаграждение /, е само един и той е частичен осъдителен иск за сумата от 30 000 лв. Само в допълнение и при проследяване на осъществените от съда действия въззивната инстанция е съобразила, че идентичен предмет на спора е очертан и в доклада по чл.140 и чл.146 ГПК.
Втори и трети въпрос са свързани, доколкото общо са обосновани с довод, че въззивният съд не е обсъдил възражението на частния касатор относно стойността на интереса по делото, а именно че той е 598 302 лв., която сума е претендирана в петитума на исковата молба / установителна част/ като общо дължима стойност на необходимите и полезни разноски и която обосновава паричната оценка на предмета на делото. Доводът на общината за необсъждане на това възражение не съответства на обективираната в обжалваното определение правна воля на решаващия състав. Изрично апелативният съд е изложил съображения, че ищецът не е предявил установителен иск за сумата от 598 302 лв. Аргументите са, че в исковата молба ЕТ е направил искане единствено за осъждане на общината да му заплати сумата от 30 000лв., представляваща част от общо дължимата стойност на направените от ищеца разноски в размер на 598 302 лв. По отношение на последната сума няма искане за признаване за установено, че тя е дължима. Следователно, за да прецени, че липсва предявен установителен иск за общата сума на сторените разноски за имота, ПАС се е съобразил с твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум в същата. С оглед предявяване на иска като частичен съдът е заключил, че предмет на спора е материалното право само относно предявената част. Същото произнасяне е в съответствие със задължителна съдебна практика – т.1 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. С него са дадени разяснения, че предмет на делото е спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се характеризира с правопораждащия факт, на който правната норма е придала правно значение, носителите и съдържанието му и се въвежда чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, т. е. тези индивидуализиращи белези на материалното право се сочат чрез основанието и петитума на иска. Когато ищецът въведе като предмет на делото само част, а не цялото материално право, той предявява частичен иск. При облигационните парични притезания, предявяването на частичен иск въвежда като предмет на делото част от претендираната парична сума. При уважаване на частичния иск, ищецът може да предяви нов иск за разликата, а при отхвърлянето му, тъй като се отрича цялото спорно право, не би могъл успешно да търси допълнително присъждане. И в тази хипотеза, обаче, със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от спорното право.
Не са изпълнени и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК / редакция до ДВ бр.86/2017г./. Съгласно т.3 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече с ТР практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, независимо наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос. Частният касатор не обосновава необходимост от изменение на така цитираната задължителна практика с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на релевантната правна уредба.
Гореизложеното налага извод за недопускане на касационно обжалване на частната касационна жалба.
В полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение от 200лв., т.е. в размер на минималния според чл.11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 350/19.07.2017г. по ч.гр.д. № 398/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] сумата от 200лв., представляваща сторените от ответника разноски за настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: