О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 640
София , 08.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1102/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Р. Д. М. от [населено място], [община], чрез пълномощника му адв. В. Я. от АК-В., срещу решение № 203 от 26.11.2014 година по гр.д. № 481/2014 година на Варненския апелативен съд изцяло – както в частта, с която е отменено решение № 377 от 13.03.2014 г., поправено с решение № 736 от 16.05.2014 г. по гр.д. № 1262/2013 г. на окръжен съд В. и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу П. на Р България за разликата над 2000 лева до присъдената от първата инстанция сума от 6 000, ведно със законната лихва от 17.01.2014 г. и разноски по делото, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, така и в частта, с която е потвърдено това решение в отхвърлителната му част за разликата до предявения размер от 30 000 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът П. на Р България, чрез прокурор М. Г. от АП-В., оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и основателността на касационната жалба по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт и е процесуално допустима. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението на касатора са посочени допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, но няма обосновка на никое от тях – представена е практика на районни съдилища, за която няма данни да е окончателна /решенията нямат заверка да са влезли в сила/, както и не се твърди, че липсва практика, или че има необходимост от промяна на съществуващата такава по въпрос, свързан с приложението на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Касаторът не е формулирал конкретно питане, което да е във връзка с решителните мотиви на въззивното решение и по отношение на което да поддържа и обосновава наличието на предпоставките за допускане на обжалването. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускането му съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
Що се отнася до оплакването в касационната жалба за размера на обезщетението за неимуществени вреди може да се посочи, че при определянето му съдилищата съобразяват критерии, установени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС, доразвити и с друга задължителна практика, напр. № 449/2012 г. от 16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. ІV г.о. В случая съдът е съобразил тези изисквания и е аргументирал подробно становището си защо счита, че справедливия размер на обезщетението съответства на присъдената от него сума 2 000 лева. В тази насока не се откриват нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 203 от 26.11.2014 година по гр.д. № 481/2014 година на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.