О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
ГР. София, 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.06.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №624/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Д. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив /АС/ по гр.д. №601/08 г., с което е уважен до размер на 3000 / от претендираните 40 000/ лв. предявеният от Т. П. срещу касатора иск по чл.45 от ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди от неправомерни действия на ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 – касаторът се позовава на т.1.
За да уважи предявения иск в посочения размер, въззивният съд е приел, че с неверни обвинения: за натиск в БСП в подкрепа бизнесинтересите на Г. Г. и за получена от последния сума от 150 000 лв., внесена за изборите в партийната централа, отправени за ищеца публично – на пресконференция и разпространени чрез медиите, ответникът е накърнил доброто му име, достойнството и авторитета му на честен човек и публична личност . С това му е причинил безпокойство и нравствено страдание, подлежащи на обезщетяване с присъдената сума, на осн. чл.52 от ЗЗД.
Същественият по делото процесуалноправен въпрос: допустими ли са свидетелски показания за установяване верността на огласените от ответника твърдения за ищеца, е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната и установена практика на ВКС по приложението на чл.133 от ГПК. Наистина в практиката се приема, че ограничението по чл.133, ал.1, б.”в” от ГПК / отм./ не се отнася за доказване на договори, сключени между противната страна и трети лица – за тях поискалата свидетелите страна не би могла да се снабди с документ, а и такъв не винаги е съставен. В случая обаче недопустимосттта на св. показания на Г. Г. и П. С. относно дарена от тях чрез ищеца на БСП сума от 150 000 лв. /внесени от последния в касата й според процесните твърдения на ответника/ произтича от забраната на чл.133, ал.1, б.”б” от ГПК. По делото е представен официален документ – писмо на Сметната палата – л.239, от което се установява размерът на внесената от ищеца като дарение в полза на БСП сума / многократно по-малък от сочения от ответника, за който са поискани свидетелите/. Така удостовереното не може да се опровергава със свидетелски показания. Отказът на АС да допусне свидетели, принципно мотивиран със забраните по чл.133, ал.1 от ГПК, като краен резултат е съответен на съдебната практика за точното прилагане на закона при изясняване на делото откъм фактическа страна с допустими доказателствени средства / чл.188 от ГПК, отм. /.
Същественият материалноправен въпрос за елементите на деликта по чл.45 от ЗЗД също е разрешен в съответствие с трайната и установена практика на ВКС по приложението на закона: двете вредоносни за ищеца публично огласени твърдения на ответника, посочени по –горе, са обсъдени откъм верността на съставящите ги конкретни факти. Прието е, че тези факти не са обективно осъществени, затова съдържащото ги изказване е противоправно / клеветническо/ за ищеца по смисъла на закона и цитираната в жалбата съд. практика. Свободата на изразяване на мнения с критични твърдения и оценки за политически и обществени личности /ищецът е областен управител и член на БСП/, макар и по –голяма, когато изказващият ги също е публична личност и общественик /в случая ответникът е общински съветник/ не е неограничена – и тук важи принципът за вярност и коректно изнасяне на фактите, така че да не засягат неоправдано личния и обществен статус и така – да увреждат този, срещу когото са насочени.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №601/08 г. от 21.01.09 г. в обжалваната част, с която искът е уважен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: