О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
гр. София 14.05.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 29 април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5978 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника И. Г. В., чрез адв. К. К. против решение № 283/18.06.2013 г. по в.гр.дело № 366/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 194/18.03.2013 г. по гр. дело № 1283/2012 г. на Пазарджишкия районен съд. С последното по иска, предявен от Г. Н. Б. против И. Г. В. е развален сключения договор за издръжка и гледане с нот.акт № 19/2010 г., възоснова на който Г. Н. Б. е прехвърлил на И. Г. В. недвижимите имоти, подробно описани в решението.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. предявяване на пряк иск от ищеца за разваляне на двустранен договор за издръжка и гледане поради виновно неизпълнение на задълженията по него от страна на ответника и връщане в патримониума на ищеца на недвижимите имоти, предмет на договора. Според жалбоподателя за да постанови решението си въззивният съд се е произнесъл относно посочения материално правен въпрос, като е приел, че ответникът не бил изпълнявал задълженията си по договора, като не бил осигурявал необходимата издръжка и гледане на ищеца от които той се нуждаел. Въззивният съд не отчел становището на ответника, че той е изпълнявал задълженията си по договора за гледане и издръжка, както и, че ищеца не е отправил предупреждение, че ще иска разваляне на договора, че последното се отнася за всички видове договори, включително и за такъв за гледане и издръжка, че съдът не е отчел, че по време на процеса пред първоинстанционния съд ответника е предлагал изпълнение, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./. 2. въззивният съд се произнесъл и по процесуално правен въпрос – допускане, събиране и анализ на доказателства, релевантни за правния спор, който е обусловил решаващите изводи на съда, като е обсъдил превратно допуснатите и събрани доказателства, което се е отразило при постановяване на решението, че въззивният съд не е анализирал и отчел обективно и всестранно събраните доказателства – показанията на свидетелите, които са правно релевантни относно предмета на правния спор, което се е отразило на изграденото вътрешно убеждение на съда по предмета на делото, че въззивният съд неправилно не е допуснал събирането на нови доказателства, като отказал изслушването на поискания с въззивната жалба свидетел Р. П., решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./. Според жалбоподателя поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В срока по чл.287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Г. Н. Б., чрез адв. С. Ч. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Пазарджишкият окръжен съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД.
От фактическа страна е установено, че с нот. акт № 64 от 27.04.2010 г. ищецът Г. Б. прехвърлил на касатора И. В. 16 недвижими имота срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив. Според сключения договор прехвърлителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота, описан в п.1.1 жилище – апартамент № 32 и полумасивна жилищна сграда с площ 68 кв.м., описана в п.1.3 от нотариалния акт.
Възоснова на събраните писмени доказателства е прието, че ищецът постъпвал неколкократно на болнично лечение – на 19.05.2011 г. постъпил за лечение в МБАЛ [населено място] с диагноза „пиодермия“ и е бил изписан на 26.05.2011 г., на 16.09.2011 г. е постъпил за лечение в Комплексен онкологичен център – П. и му е извършена хирургична интервенция, като е констатирано онкологично заболяване, и е изписан на 23.11.2011 г. На 27.11.2011 г. ищецът постъпил в МБАЛ [населено място] с диагноза „пневмония в дясно„ и е изписан на 06.12.2011 г., на 15.02.2012 г. е постъпил на лечение в МБАЛ [населено място] с диагноза „пиодермия“ и е изписан на 22.02.2012 г.
Като е взел предвид назначената СМЕ от първоинстанционния съд въззивният съд е приел за установено, че лечението на заболяването „пиодермия“ се състои в прилагане на лекарства и медикаменти за външна употреба за мазане на кожата. На ищеца са поставяни инжекции с антибиотик, както и лечение през устата – пиене на хапчета. За продължаване на лечението при домашни условия е изписан медикамента Б. – охладителен крем. Прието е, че след всяко изписване от лечебното заведение лекарите са препоръчвали и съответното извънболнично лечение. Установено е, че ищецът страдал и от есенциална хипертония, което налагало и системно приемане на хипотензивни медикаменти и лекарства с редовно следене на артериалното кръвно налягане. Прието е, че съобразно заключението на вещото лице по назначената СМЕ е установено, че при прегледа от вещото лице е констатирано, че ищецът е клинично здрав, но със съпътстващите хронични и характерни за възрастта му заболявания. Прието е, че размера на получаваната пенсия от ищеца е 344.43 лв.
Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и е възприел тези, посочени от ищеца.
От правна страна съдът е приел, че ответникът – сега касатор не е изпълнявал задължението за издръжка и гледане по отношение на ищеца по начин и обем, уговорени в договора. За неоснователно е преценено оплакването на ответника, че в мотивите на обжалваното решение има противоречие относно факта дали страните са били в добри отношения или не. Възоснова на показанията на свидетелите Д. и К. съдът е приел за установено, че преди смъртта на съпругата на ищеца Б. старите хора и ответникът са били в добри отношения и последният проявявал грижи и внимание към тях. Според съда това е била и причината след смъртта на съпругата си ищецът да прехвърли собствените си имоти на ответника, за да продължи последният да се грижи за него. Съдът е взел предвид становището на ответника-касатор, изразено в отговора по исковата молба относно дължимите грижи към ищеца, според което ищецът е бил на продължително лечение в болница и се предполагало, че там той в достатъчна степен е получавал медицински грижи от специализиран персонал и е изписван в добро състояние, поради което ответникът не виждал какви грижи трябвало да полага той самият, освен човешка грижа и внимание, като останалото е това, което медицината е могла да направи. Според съда това бездушно отношение на ответника е в противоречие с довода относно причината, за да не поиска трансформация на задължението за издръжка и гледане в парично, а именно, че договорът имал и морален аспект. С оглед на тези съображения съдът е направил извода, че ответникът В. не е полагал грижи за ищеца в периодите на болнично лечение и след това при домашното възстановяване. Прието е, че частичното неизпълнение на задължението за издръжка и гледане е равнозначно на пълно неизпълнение. Според съда с оглед естеството на престацията, задължението за издръжка и гледане следва да се изпълнява системно и непрекъснато, като изпълнението трябва да е точно по вид, обем и качество. Прието е, че ответникът носи доказателствената тежест да установи ежедневно, пълно изпълнение по договора. Съдът е приел, че приобретателят по сключения договор има задължение за издръжка и грижи за прехвърлителя, независимо дали последният има свои средства да се издържа и обслужва сам.
Въззивният съд е приел, че ответникът В. не се е грижил за ищеца, през времето, когато е бил на лечение, като е възприел показанията на свидетелката Д.. Приел е, че тази свидетелка не е заинтересована от изхода на спора, тъй като няма роднински връзки със страните по делото и, че е получавала възнаграждение за грижите, които е полагала за ищеца. Приети са за недоказани твърденията на ответника, че свидетелката има лични причини договорът между страните по делото да бъде развален, както и, че отношенията между тях са се влошили в резултат на намеса от страна на свидетелката. Възоснова на показанията на Д. съдът е приел за установено, че ответникът не е полагал грижи за ищеца през периодите на неговото боледуване и възстановяване. От показанията на св.Т. е прието за установено, че през същите периоди от време ищецът е имал и нужда от пари, поради което се е наложило да вземе заем от свидетеля. Според въззивния съд и в хипотеза ищецът от един момент нататък да е възпрепятствал изпълнението на задълженията на ответника, последният е бил длъжен да поиска трансформация на задължението си за гледане и издръжка в парично, за да се приеме, че е добросъвестна страна по сключения договор. Възоснова на изложеното въззивният съд е направил решаващия извод, че първоинстанционното решение, с което е приет за основателен предявеният иск следва да се потвърди.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по въпроса, формулиран в п.1-ви от изложението, който съдът уточни и конкретизира както следва – преди предявяване на иска за разваляне на сключения договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка ищецът Б. като изправна страна по сключения договор следва да отправи писмено предупреждение до ответника съгласно разпоредбите на чл.87,ал.1 ЗЗД, каквото писмено предупреждение в конкретния случай не е отправено. Поставеният въпрос от жалбоподателя не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може да го уточни и конкретизира. Когато касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК само на това основание съдът не допуска касационно обжалване, без да обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в т.1,2 и т.3-та на чл.280,ал.1 ГПК. Както се посочи по п.1-ви от изложението жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който е обусловил решаващите правни изводи на съда в обжалваното решение и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. С оглед на това съдът не обсъжда цитираните решения от жалбоподателя на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя И. В. за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд по поставените въпроси по п.2-ри от изложението. Всеки от въпросите, че съдът е обсъдил превратно допуснати и събрани доказателства, че не е анализирал и отчел обективно и всестранно събраните доказателства – показанията на свидетелите, които са правно релевантни за предмета на спора, че неправилно не е допуснал събирането на нови доказателства, като отказал изслушването на поискания с въззивната жалба свидетел Р. П. представляват въпроси по правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Съобразно вече посоченото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че поставените въпроси от жалбоподателя по п.2-ри не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Тези въпроси съдът следва да прецени ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. В настоящото производство съдът само преценява дали формулираните въпроси от жалбоподателя В. са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и налице ли са допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Освен това от изложените съображения в изложението на жалбоподателя по п. 2-ри не може да се доуточни и конкретизира правен въпрос, който въззивният съд е разрешил и съответно, който е обусловил решаващите му изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя И. В..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 300 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 283/18.06.2013 г. по в.гр.дело № 366/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 5490/24.07.2013 г., подадена от ответника И. Г. В., от [населено място], [улица], община [населено място], обл.П., чрез адв. К. К..
Осъжда И. Г. В., от [населено място], [улица], община [населено място], обл.П. да заплати на Г. Н. Б., [населено място], [улица], № 28, ет.3,ап.8 сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: