3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
Гр.София, 04.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1107 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 930/08.06.2011г., постановено по т.д.№ 604/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 904/21.09.2010г. по т.д.№ 1605/09г. на Софийския градски съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Република България, представлявана от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, оспорва касационната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от установяването на нищожността на клаузи от устава на [фирма], поради което предявеният иск е недопустим. Изложени са съображения, че прогласяването на нищожността няма да доведе до промяна, която да засегне правната сфера на ищеца, тъй като въпросите по атакуваните разпоредби следва да бъдат уредени отново. Измененията в устава стават по решение на общото събрание на акционерите. Ищецът е мажоритарен акционер в дружеството и може да предизвика промяна в устава, като решенията на общото събрание имат характер на многостранни сделки, поради което действието им се разпростира и върху несъгласните членове.
Касаторът поставя следните въпроси: “Достатъчно ли е качеството на акционер, за да е налице правен интерес от установяване нищожността на клаузи в устава или е необходимо да са налице и допълнителни обстоятелства във всеки конкретен случай, които да обусловят наличието на правен интерес?” и “Отпада ли правният интерес от водене на установителен иск за прогласяване нищожността на клаузи от устава, ако съществува възможност същите да бъдат отменени или ако е необходимо на тяхно място да се създадат други клаузи?”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въведените от касатора въпроси за правния интерес от иска за прогласяване на нищожност на клаузи от устава на акционерното дружеството и приетите разрешения от въззивния съд за характера на решенията на общото събрание на акционерите и съответно на устава на дружеството са от значение за допустимостта на исковата претенция. Отговорите на тези въпроси са дадени в ТР №1/06.12.2002г. по тълк.д.№ 1/2002г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т.1 на ТР №1/02г. квалифицирането на нищожните решения на ОС е допустимо само при критериите на ТЗ, като субективните предели на задължителната им сила обхващат и тези членове, които са участвали в тяхното приемане, но изрично са изявили несъгласие, както и тези, които не са участвали в ОС. Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на дружеството по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност, както и че за решенията на ОС са приложими специфични критерии. В този смисъл, тълкувателното решение на ОСГК на ВКС се прилага и за клаузите на устава на акционерното дружеството, тъй като същият обективира решение на ОС на акционерите и изразява волята на мнозинството, поради което уставът не би могъл да бъде обявен за нищожен като противоречащ на закона на основание чл.26 ЗЗД.
По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че поставените въпроси за допустимостта на иск за обявяване на нищожност на клаузи от устава на акционерното дружество като противоречащи на закона, са разрешени в задължителната за съдилищата практика на ВКС, поради което не се допуска касационното обжалване.
Разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 930/08.06.2011г., постановено по т.д.№ 604/2010г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.