4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
С., 10.10. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 48/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 65 от 18.10.2010 г. по т. д. № 194/2010 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 11 от 02.08.2010 г. по т. д. № 76/2009 г. на Сливенски окръжен съд в обжалваната от ищеца [фирма] част за отхвърляне на предявения против М. К. В. в качеството на [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 23 872.12 лв., претендирана като дължима по силата на чл.3, т.4 и чл.3, т.3 от сключени на 05.09.2003 г., 25.09.2003 г. и 27.06.2005 г. договори за осигуряване на трудов ресурс.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Оплакванията на касатора са за необоснованост на изводите на въззивния съд за недължимост на сумата 23 872.12 лв. и за нарушения на процесуалния закон при обсъждането и преценката на доказателствата, касаещи уговарянето и отчитането на сумите по сключените между страните договори.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с обжалваната част на въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с постановеното по сходен казус решение № 3 от 13.02.2009 г. по т. д. № 277/2008 г. на Бургаски апелативен съд по следния материалноправен въпрос : „Дали е дължима сумата 23 872.12 лв., претендирана от [фирма] по чл.3, т.4 от договорите от 05.09. и 25.09.2003 г. и чл.3, т.3, изр.2 от договора от 27.06.2005 г.”.
Ответникът по касация М. К. В. в качеството на [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против М. К. В. в качеството на [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 23 872.12 лв., претендирана като дължима по силата на чл.3, т.4 и чл.3, т.3 от сключени на 05.09.2003 г., 25.09.2003 г. и 27.06.2005 г. договори за осигуряване на трудов ресурс, след като е възприел изцяло изводите на първата инстанция за недоказаност на исковата претенция по основание и размер. Обсъдени са задълбочено и в съвкупност приетите в процеса писмени доказателства и подробните заключения на назначената съдебно – икономическа експертиза, въз основа на които е направен извод, че доказателствата не съдържат данни за произхода на задължението за плащане на сумата 23 872.12 лв. и за момента на неговото възникване, включително поради отсъствието на надлежното му осчетоводяване при двете договарящи страни. Съдът е анализирал задълбочено възникналите между страните правоотношения по сключените помежду им договори за осигуряване на трудов ресурс от 05.09.2003 г., 25.09.2003 г. и 27.06.2005 г. и е приел, че по нито един от тях не съществува непогасено задължение на едноличния търговец към [фирма] – [населено място], за плащане на посочената сума.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За да се допусне касационно обжалване на поддържаното от касатора основание – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото и е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а не фактическите констатации по релевантните за спора факти и изводите, направени по повод преценка на доказателствата. Посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, който следва да го постави ясно и точно. Предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни или конкретизира въпроса въз основа на обстоятелствата в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и в касационната жалба, но не разполага с правомощия да извежда и формулира такъв въпрос, ако той не е посочен от обжалващата страна.
В конкретния случай касаторът е изпълнил формално изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК като е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което обаче не е посочил кой е разрешеният от въззивната инстанция материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил частичното отхвърляне на предявения от него иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. Въпросът „дали е дължима сумата 23 872.12 лв., претендирана от [фирма] по чл.3, т.4 от договорите от 05.09. и 25.09.2003 г. и чл.3, т.3, изр.2 от договора от 27.06.2005 г.” е извън очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Отговорът на така поставения въпрос произтича от преценката на доказателствата и доказването на релевантните за възникване на задължението факти. Решаващата дейност на въззивната инстанция, свързана с установяване на фактическата обстановка по спора и анализа на доказателствата, не подлежи на ревизиране в производството по чл.288 ГПК. Евентуалните грешки, допуснати от съда при възприемане на фактическите обстоятелства по делото и обсъждането на доказателствата, са от значение за касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и за правилността на обжалваното въззивно решение, поради което могат да бъдат съобразени само при осъществяване на касационния контрол по реда на чл.290 ГПК, ако решението се допусне до касация при наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Непосочването на правния въпрос, обусловил изхода на конкретното дело, съставлява според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС самостоятелно основание за недопускане на атакуваното решение до касационно обжалване и освобождава настоящата инстанция от задължение да обсъжда поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не е доказана, тъй като единственото съдебно решение, представено в подкрепа на твърдението за противоречива съдебна практика, не съдържа отбелязване да е влязло в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 65 от 18.10.2010 г., постановено по т. д. № 194/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :