О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
Гр.София, 09.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2283/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Н. Василева Х. и В. Л. Г. – адв. З. З., против определение № 273/29.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 190/2015 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 362/06.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 3915/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХХІІ гр. състав в частта, с която е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски за въззивно производство по въззивна жалба вх. № 33568 от 02.12.2014 г. в размер на по 2 530 лв. за всеки.
Частната жалба е депозирана от легитимирани лица, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК и е редовна.
Тя съдържа оплаквания, че постановеното определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и искане за отмяната му и постановяване на друго такова от касационната инстанция, с което искането за присъждане на разноски да бъде уважено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се моли обжалваното определение да бъде допуснато до касация при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: „От кой момент възниква правото и задължението на въззиваемите да участват във въззивното производство – от момента на подаване на въззивната жалба или от момента на получаването й от въззиваемия? От кой момент възниква правото на въззиваемия за отговор на въззивната жалба – от момента на подаване на въззивната жалба до съда или от момента на получаването й от въззиваемия? Съгласно чл.78 ГПК, кои разноски са своевременно и необходимо направени? От кой момент въззиваемият може да претендира за направените разноски във въззивното производство – от момента на подаване на жалбата или от момента, в който той получи препис от жалбата?”. Твърди се, че по тези въпроси не е формирана практика на ВКС или на съдилищата, че процесуалният закон също не им дава отговор, поради което разрешаването им ще способства за развитието на правото, съгл. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Против частната жалба писмен отговор е подал процесуалният пълномощник на ответната страна Е. – ИНВЕСТ АД [населено място] – адв. Г. В.. В него се изразява становище, че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, евентуално моли по нея да не се допуска касационно обжалване или тя да бъде отхвърлена, като неоснователна.
За да се произнесе по частната касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение, съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима. Не е налице изключението на чл.274 ал.4 ГПК, доколкото с оглед цената на иска постановеното по делото решение би подлежало на касационно обжалване, а от друга страна – обжалваното определение попада в обхвата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, т.к. с него се дава разрешение по същество на съпътстващото производство за отговорността относно разноските – вж. ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, т.6. Подаденото от жалбоподателите искане е с характера на молба по чл.248 ГПК, независимо, че съдът не му е дал тази правна квалификация.
За да постанови обжалвания резултат, с който е потвърден отказът за присъждане на разноски, сторени от частните жалбоподатели с оглед подадения от пълномощника им отговор против въззивната жалба на отв. Е. – ИНВЕСТ АД, съставът на Пловдивския апелативен съд е съобразил следните обстоятелства: Против решението на Пловдивския окръжен съд е била депозирана нередовна въззивна жалба. Пороците й не са били отстранени в указания срок, поради което същата е върната с влязло в сила определение от администриращия първоинстанционен съд. Предвид горното, препис от въззивната жалба не е бил връчван на въззиваемите страни и не е започнала процедурата по чл.263 ГПК, вкл. не е възникнало процесуално право на отговор срещу жалбата. Независимо от това, Х. и Г. са подали такъв, в който е направено и искане за присъждане на разноски за въззивното производство. Неговата неоснователност произтича от факта, че съгласно чл.78 ГПК се присъждат само тези разноски, които са своевременно и необходимо направени. Т.к. за жалбоподателите не е възникнало нито правото, нито задължението да участват във въззивно производство, не е възникнала и необходимостта да правят разноски за него, вкл. и правото те да им бъдат възстановени.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд, поради следното:
Първата група въпроси касаят момента, в който се поставя началото на въззивното производство /в частност в хипотеза на нередовна въззивна жалба/, както и момента, от който въззиваемите страни са ангажирани в процеса, респ. могат да извършват процесуални действия, да правят и да претендират разноски. По тях съответно приложими са правилата на исковото производство, съобразно изричната препращаща норма на чл.273 ГПК. Поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й – чл.129 ал.5 ГПК, а непоправената се връща и на депозирането й не се отдава никакво правно значение. Ако препис от нередовната искова молба е бил връчен на ответниците и те са подали отговор, при връщането й /респ. прекратяването на производството/ евентуално би стоял въпросът относно възстановяване на сторените от тях разноски. Когато препис от нередовната искова молба не е връчван, процесуално правоотношение с ответниците не възниква. Преди съдът да приеме молбата, т.е. да счете, че е редовно сезиран с нея, производството е едностранно – то се развива единствено между ищеца и съда – арг. от чл.129 ал.3 изр. посл., чл.130, чл.131 ал.1 ГПК. По посочените съображения и във фазата на администриране на въззивната жалба съобразно правилата на чл.262 ГПК е налице едностранно процесуално правоотношение между въззивника и съда, а едва след като той приеме жалбата, по реда на чл.263 ГПК се открива възможността въззиваемата страна да вземе участие в процеса.
Т.к. не е налице твърдяната празнота в процесуалната уредба, както и с оглед нейната яснота и безпротиворечиво прилагане, не се налага извършване на заместващо или корективно тълкуване на приложими правни норми, необходимостта от каквото би била основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото.
Въпросът, свързан с приложението на чл.78 ГПК /кои разноски са своевременно и необходимо направени/, макар и засегнат в обжалваното определение, не се явява единствено обуславящ изхода на делото. Според посочената разпоредба, чийто текст е изчерпателен, страните имат право на разноски при разрешаване на спора по същество или при прекратяване на делото. Настоящата хипотеза не попада сред така посочените, т.к. въззивно производство изобщо не е било образувано, в какъвто всъщност смисъл са изложените от въззивния съд мотиви.
Гореизложеното обуславя извод за липса на предпоставките – общи и/или допълнителни – на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, чието кумулативно наличие е условие за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 273 от 29.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 190/2015 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: