2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5269/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
София, 14.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5269/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решението на Монтанския окръжен съд, постановено на 24.07.2015 год. по в.гр.дело № 181/2015 год. в частта, с която е отменено решение от 20.04.2015 год. по гр.дело № 70403/2014 год. на Монтанския районен съд относно квотите като вместо него е постановено друго за допускане да се извърши съдебна делба на:
1. имот, пл.№ 94, включен в УПИ ХІІІ в кв.27 по действащия регулационен план на с.Д-р Й., област М. с площ от 1212 кв.м. и построените в него две второстепенни (стопански) постройки при дялове: по 1/3 ид.част за Ц. И. И., Р. И. Д., Р. И. Д. и Г. Л. Д. в режим на СИО;
2. паянтова жилищна сграда с площ 90 кв.м. и масивна лятна кухня, построени в посоченото УПИ, при дялове: за Ц. И. И. – 1/6 ид.ч., за Р. И. Д. – 2/6 ид.ч., за Р. И. Д. и Г. Л. Д. – 3/6 ид.ч. в режим на СИО;
3. гараж в посоченото УПИ – за Цело И. И. – 5/12 ид.ч. и за Р. И. Д. – 7/12 ид.ч.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Р. И. Д. ЕГН [ЕГН] и Г. Л. Д. ЕГН [ЕГН], двамата от с.Д-р Й., област М., ул.”Д-р Й. И.” № 84, представлявани от адвокат К. И. Б., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите:
1. Невъзразяването от страна на ответника срещу въведените от ищеца твърдения, освобождават ли последния от задължението да докаже фактите, на които основава своите искания?
2. Длъжен ли е съдът да посочи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?
3. При изграждане на своите фактически и правни изводи, ограничен ли е съдът от събраните по делото доказателства, и в частност допустимо ли е да приеме за доказан даден факт без да са събрани доказателства за него?
4. Обитаването и ползването по предназначение на даден имот представляват ли действия по упражняване на фактическа власт, и в частност демонстрират ли поведение, което показва, че вещта се владее като своя?
5. Постройките, находящи се в имот, предмет на разпоредителна сделка, считат ли се прехвърлени по приращение на приобретателя по сделката щом като не са били изрично изключени от прехвърлителя при сключване на същата?
6. Дължат ли си страните в първата фаза на делбата съдебни разноски и допустимо ли е на този етап от производството съдът да присъжда разноски по иска за делба?
От ответника по жалбата Ц. И. И. ЕГН [ЕГН] от с.Д-р Й., обл.М., [улица], представляван от адвокат А. К. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част въззивният съд е приел, че след смъртта на И. И. М., починал на 14.11.1986 год., на основание чл.9, ал.1 от ЗН двамата низходящи-синът Ц. И. И. и дъщерята Р. И. Д. с преживялата съпруга Н. К. М. наследяват по давност по 1/3 ид.ч. от имота по п.1 като с аматорния договор от 09.12.1994 год. последната е могла да прехвърли на дъщеря си срещу задължение за издръжка и гледане по време на брака й с Г. Л. Д. своята 1/3 ид.ч. както е по нотариален акт № 181/1994 год., том V, дело № 1721/1994 год. на нотариус А. М. при Районен съд Монтана, респ. дарената не е притежавала 1/6 ид.ч. както е по нотариален акт № 130/05.11.2005 год., том ХІІІ, дело № 1853/2005 год. на нотариус Б. П. с район на действие Районен съд-Монтана, вписан под № 113 в Нотариалната камара.
Относно имотите по п.2 е взето предвид, че са построени през време на брака на родителите И. и Н. М. и представляват съпружеска имуществена общност, поради което преживялата съпруга Н. К. М. притежава 4/6 ид.ч., от които 3/6 ид.ч.(личните) са прехвърлени срещу задължение за издръжка и гледане както е по посочения нотариален акт, а наследствената 1/6 ид.ч. е дарена според цитирания нотариален акт на дъщерята Р. И. Д., поради което делбата е допусната при цитираните дялове.
По отношение имота по п.3 е съобразено, че е построен по време на брака на И. и Н. М. и след извършеното дарение от последната в полза на дъщерята на 1/6 ид.ч. – квотите на страните са определени съгласно чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 от ЗН както се посочи по-горе.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на представените решения на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, постановени в производство по чл.290 ГПК и при различна фактическа обстановка:
Решение № 360/23.10.2014 год. по гр.дело № 1452/2012 год. на четвърто отделение е по трудов спор с правна квалификация чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с ТР № 6/2013 год. на ОСГК на ВКС;
Решение № 217/09.06.2011 год. по гр.дело № 761/2010 год. на четвърто отделение касае вземане по чл.415 от ГПК;
Решение № 27/02.02.2015 год. по гр.дело № 4265/2014 год. на същото отделение е по иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 във връзка с чл.40 от ЗЗД;
Решение № 553/27.06.2013 год. по гр.дело 106/2012 год. на същото отделение е по иск с правна квалификация чл.200, ал.1 от КТ с оглед чл.52 от ЗЗД и приложението на чл.154 и чл.235 от ГПК с оглед присъждане дължимия по справедливост размер на обезщетение за неимуществени вреди и обсъждане на доказателствата във връзка с него;
Решение № 554/08.02.2012 год. по гр.дело № 1163/2010 год. на същото отделение е по обективно съединени искове по чл.240 и чл.86 от ЗЗД и формиране на вътрешното убеждение на съда с оглед чл.12 от ГПК;
Решение № 202/18.10.2013 год. по гр.дело № 2227/2013 год. на първо отделение касае делбено производство като приетото в настоящото производство не противоречи с оглед въпроса за придобивна давност;
Решение № 79/04.02.2010 год. по гр.дело 279/2009 год. на същото отделение е постановено в производство за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК по иск с правна квалификация чл.108 от ЗС и не следва да бъде съобразено;
Решение № 1454/19.12.2008 год. по гр.дело № 5020/2007 год. на четвърто отделение не е задължително тъй като е постановено в производство по § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК от 1952 год.(отм.) по установителен иск за собственост на основание чл.97, ал.1 от ГПК(отм.), в което е прието, че кой ползва семейното жилище след развода и кой къде е адресно регистриран са факти, които са ирелевантни по отношение на спор за придобиване на имота по давност;
Решение № 120/22.10.2014 год. по гр.дело № 2928/2014 год. на второ отделение касае делбено производство, в което е прието, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката, запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумцията по чл.92 от ЗС;
Решение № 183/18.06.2012 год. по гр.дело № 88/2012 год. на второ отделение е свързано с приложението на чл.63 от ЗС във връзка с чл.56, ал.2 и ал.3 от ЗТСУ(отм.);
Решение № 529/09.07.2010 год. по гр.дело № 1129/2009 год. на първо отделение се отнася до иск с правна квалификация чл.108 от ЗС във връзка с § 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 год.(отм.) и чл.97 от ЗС;
Решение № 293/21.02.2000 год. по гр.дело № 1275/1999 год. на четвърто отделение е постановено при друг процесуален ред – ГПК(отм.) и не е задължително, същото се отнася и до решение № 756/17.03.1970 год. по гр.дело № 133/1970 год. на първо отделение, поради което не следва да се съобразяват с оглед приложението на чл.92 от ЗС;
Обжалваното въззивно решение не противоречи на решенията на първо отделение под №№ 168/11.04.2012 год. по гр.дело № 844/2011 год. и 3/06.02.2012 год. по гр.дело № 189/2011 год. във връзка с прилагането на чл.147 и чл.133, ал.1 от ГПК;
Решение № 117/07.05.2012 год. по гр.дело № 1098/2011 год. на второ отделение е постановено в делбено производство по съединен иск на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД във форма на възражение, поради което отделно не са присъдени разноски, а същите е прието, че се определят по правилата на чл.355 от ГПК с решение по извършване на делбата.
Представените решения, постановени в производство по чл.290 от ГПК от състави на Търговска колегия на Върховния касационен съд са неотносими към настоящия спор:
Решение № 27/16.04.2014 год. по т.дело № 1893/2013 год. на второ отделение касае обективно съединени искове по чл.236, ал.1 във връзка с чл.228 от ЗЗД при допуснати нарушения по чл.131 и чл.133 от ГПК;
Решение № 67/06.07.2010 год. по т.дело № 898/2009 год. на първо отделение е по иск с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД с оглед изискванията на чл.131, чл.133, чл.146, чл.154, ал.1 от ГПК;
Решение № 971/09.01.2014 год. по т.дело № 971/2012 год. на второ отделение се отнася до иск на основание чл.327, ал.1 от ТЗ във връзка с нарушения по чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК;
Решение № 230/11.02.2013 год. по т.дело № 1090/2011 год. на същото отделение касае обективно съединени искове по чл.92 от ЗЗД и приложението на чл.236, ал.2 от ГПК;
Представеното решение от 17.11.2010 год. по в.гр.дело № 321/2010 год. на Видинския окръжен съд не следва да се взема предвид понеже липсва заверяване, че е влязло в сила;
ТР № 6/15.07.2014 год. на ОСГК на ВКС се отнася до въпроса, че при предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца и е неотносимо към настоящото дело;
Обжалваното въззивно решение не противоречи и на ППВС № 1/13.07.1953 год. тъй като окръжният съд е посочил конкретно, ясно и точно какво приема за фактическите положения и върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка.
По смисъла на чл.355 от ГПК съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, включително и възнаграждение за последните, както и по извършване на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липсата на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Правилата на чл.81, чл.78 от ГПК досежно възнаграждението за процесуално представителство от адвокат намират приложение в делбеното производство само по присъединените искове и в случай на оспорване правата на останалите съделители, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността.
В случая и във въззивното и в касационното производство спорът между страните (съделители) е относно квотите в процесните имоти, поради което на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по касация се присъждат направените по делото разноски за настоящото производство в размер на сумата 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради отсъствие на предпоставките, предвидени в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Монтанския окръжен съд, постановено на 24.07.2015 год. по в.гр.дело № 181/2015 год.
ОСЪЖДА Р. И. Д. ЕГН [ЕГН] и Г. Л. Д. ЕГН [ЕГН], двамата от с.Д-р Й., област М., ул.”Д-р Й. И.” № 84 да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Ц. И. И. ЕГН [ЕГН] от с.Д-р Й., област М., [улица] сумата 500/петстотин/лева заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ