2
Ч.т.д.№ 2117/19 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
гр. София, 23.10.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 18 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2117 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 95 ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба от А. П. Х. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №552/24.08.2018 г. на Апелативен съд-Варна по ч.т.д. № 29/2018 г., в частта, с която е постановен отказ от предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаване на особен представител-адвокат за изготвяне на касационна жалба от страна на А. П. Х. срещу постановеното от въззивния съд решение.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на съда е счел, че молителката Х. не е доказала наличност на предпоставките за предоставяне на правна помощ –липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба, уредени в чл.23 ал.3 ЗПрПом. Този извод е направен въз основа на следните обстоятелства: молителката е омъжена и липсват декларирани данни за доходите на съпруга. От друга страна са налице данни в съответните регистри за притежаване на няколко недвижими имота, самата Х. е вписана като управител на търговски дружества , както и собственик на дялове в ООД и едноличен собственик на капитала на ЕООД.
Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. споделя изцяло изводите на състава на АС постановил обжалвания акт, тъй като същите са напълно съобразени с цитираната нормативна уредба- чл.23 ал.3 ЗПрПом.
Самата ЧЖ е бланкетна и в нея липсват изложени конкретни оплаквания за незаконосъобразност.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №552/24.08.2018 г. на Апелативен съд-Варна по ч.т.д. № 29/2018 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.