2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
София, 08.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1692/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. З. Д., чрез адв. Е. И. Д., против решение № 839 от 27. 05. 2011 г. по гр. д. № 758/2011 г. на Софийския апелативен съд, 8 с-в, с което е потвърдено решение от 20. 12. 2010 г. по гр. д. № 3633/2010 г. на СГС, І ГО, 13 с-в, в което са отхвърлени предявените от Д. З. Д. против Министерство на отбраната искове за сумите: 30940 лв. – неизплатена част от обезщетение по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ и 13720, 80 лв. – неизплатена част от обезщетение по чл. 255 ЗОВСРБ /отм./. Сочи се неправилност на въззивното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба – Министерство на отбраната излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на решението.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове за присъждане на суми, претендирани като неизплатени части от дължими обезщетения по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ и чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че при освобождаване на ищеца от кадрова военна служба същият е получил в пълен размер дължимите обезщетения по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ – в размер на 20 брутни месечни възнаграждения и по чл. 255, ал. 2 ГПК – за неизползван платен годишен отпуск. Приел е, че съгласно чл. 238, ал. 3 и пар. 2 от ПЗР от цитирания закон за база при изчисляване на еднократното парично обезщетение, както и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено през месеца, предхождащ датата на освобождаване от кадрова военна служба. Приел е, че брутното месечно възнаграждение включва основното месечно възнаграждение на военнослужещия и другите допълнителни възнаграждения, които са законоустановени и имат постоянен характер, но не и други плащания като получена 13 заплата за съответната календарна година.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи следните правни въпроси: а/. последният месец или последният пълен отработен месец следва да се вземе предвид при определяне на обезщетенията по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ и по чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./; б/. кои са елементите, които се включват в брутното трудово възнаграждение като база при определяне размера на обезщетенията по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ и по чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./.
Разглеждането на първия въпрос не би повлияло на крайния изход на делото, тъй като размерите на дължимите обезщетения са изчислени съобразно дължимото брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, при зачитане на всички работни дни от този месец /в какъвто смисъл са и доводите на касатора/.
Относно втория въпрос – същият е включен в предмета на спора и разглеждането му е от значение за решаващите изводи на съда досежно размера на дължимите обезщетения, претендирани от ищеца. Не е доказано, обаче, противоречивото му разрешаване от съдилищата. В приложеното решение № 857/30. 05. 2011 г. по гр.д. № 678/11г. на САС е прието, че за база за определяне на дължимите обезщетения по чл. 237, ал. 1 и чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./ следва да се включат основното възнаграждение и всички допълнителни възнаграждения с постоянен характер – такива са и изводите в обжалваното въззивно решение. Този въпрос не е решен по различен начин и в приложеното решение № 1111 от 17. 12. 2008 по гр. д. № 2602/2005 г. на ВКС, ІІ г.о. Представеното решение на РС – Пловдив не следва да се коментира, тъй като няма данни същото да е влязло в сила.
Дори да се приеме, че по посочения въпрос съдилищата са давали различни разрешения, противоречивата практика вече е преодоляна с постановени решения на ВКС по чл. 290 ГПК, формиращи задължителна съдебна практика – решение № 329 от 30. 04. 2010 г. по гр. д. № 946/2009 г., ІІІ г.о., решение № 643 от 12. 10. 2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г., ІV г.о., поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Изводите на въззивната инстанция в атакуваното решение съответстват на приетото по този въпрос в цитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК, поради което не би могло да се приеме наличие и на основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 839 от 27. 05. 2011 г. по гр. д. № 758/2011 г. на Софийския апелативен съд, 8 с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: