О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
София, 10.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 424/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв Б. И. – процесуален представител на Т. З. Г. от град Д., област Хасково, против въззивно решение №351/16.11.2009 г. по гр.д. №412/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд, г.о.
С посоченото решение е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в решението, по предявен от Н. Н. Л. и Б. Д. С. против Т. З. Г. В. Т. Г. иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, във връзка с чл.152 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в допълнително представена касационна жалба след указания на окръжния съд от 14.12.2009 г., се твърди, че съдът се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на ВКС по съществени материалноправни въпроси, свързани с вида и същността на предявения иск за нищожност на сделката, с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, във връзка с чл.152 ЗЗД, като предварително уговаряне на начина за погасяване на задължение, противоречащ на закона, поради което се моли допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочат се и се представят 4 решения на ВКС.
Ответниците по касация – Н. Н. Л. и Б. Д. С., посредством процесуалния си представител – адв. В, са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира за установено следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението е видно, че се прави опит за формулиране на въпрос, но това е направено по неясен и бланкетен начин. Изложението не отговаря на изложеното от съда по-горе относно съдържанието му.
Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №351/16.11.2009 г. по гр.д. №412/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №10858/11.12.2009 г., подадена от адв. Б процесуален представител на Т. З. Г. от град Д., област Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: