О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София, 16.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 609 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. П. Л. в качеството му на служебен представител на ППЗК”Р” (л) срещу О. № 1* от 27.05.2009 год. по гр.д. № 1701/2008 год. на Пловдивския окръжен съд. С това определение ПОС е изменил решението си по същото дело в частта за разноските, като е присъдил възнаграждение в размер на 100 лв. за служебния представител от бюджета на съда, осъждайки ППЗК”Р” (л) да ги възстанови в полза на Държавата по сметка на ВСС.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Д. на адв. Л са свързани с размера на присъденото възнаграждение, което не съответства на предвиденото в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за установено следното:
Частната жалба е основателна.
В производството по обективно съединените искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на С. С. срещу ППК”Р” – в ликвидация, ответникът е бил представляван пред Пловдивския районен съд и Пловдивския окръжен съд от назначен по реда на чл.16 ал.6 ГПК (отм.) особен представител – адв. Л.
С. приключване на съдебното производство, на 21.05.2009 год. адв. Л е поискал от Пловдивския окръжен съд да му бъде присъдено възнаграждение, поради отказа на Националното бюро за правна помощ да стори това. Отказът на НБПП е обусловен от разбирането, че случаят е извън приложното поле на ЗПП.
С обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е присъдил възнаграждение в размер на 100 лв. без да изложи мотиви относно размера.
Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана при действието на ГПК-2007 год. т.е. извън приложното поле на § 2 ал.14 ПЗР на ГПК и производството е по реда на чл.248 ГПК. Тъй като се касае за определяне на възнаграждение на назначен от съда особен представител, хипотезата на чл.80 ГПК е неприложима. Доколкото назначеният особен представител е адвокат, възнаграждението му ще следва да бъде определено съобразно Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения. Такова не е определено при назначаването на адв. Л, т.е. релевантен е размер съобразен с актуалната към момента на депозирането на молбата по чл.248 ГПК редакция на Наредбата и възнаграждението следва да бъде в размер общо на 450 лв., съобразно цената на двата обективно съединени иска, възлизаща на 5170 лв.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ О. № 1* от 27.05.2009 год. по гр.д. № 1701/2008 год. на Пловдивския окръжен съд в частта относно размера на дължимото на адв. С възнаграждение и дължимото от ППЗК”Р” (л) задължение към бюджета, като го определя общо на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.