1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
ГР. С., 25.05.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.05.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №124/11 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр.д. №497/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от [фирма] срещу касатора иск по чл.439 от ГПК. Признато е, че ищецът не дължи на ответника сумите: 171 лв. – разлика между последното тр. възнаграждение и получаваната пенсия за инвалидност, 1183 лв. – стойност на закупуваните лекарства за периода от 10.08.97 г. до 31.07.99 г. и 600 лв. – разходи за балнеолечение, присъдени му с влязло в сила съд. решение на осн. чл.200 от КТ, но погасени по давност. В зависимост от изхода на спора ответникът – касатор е осъден да заплати разноски от 814 лв., включващи държавната такса за инстанциите по същество и адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна недопустимост на решението на ОС, поради забраната по чл.299 от ГПК. Намира че съществени за спора са въпросите: формирана ли е сила на пресъдено нещо по спора с определението по ч.гр.д. №101/10 г. на Хасковски окръжен съд от 18.03.10 г. като пречка за пререшаването му по настоящото дело; прекъсва ли молбата за издаване на изпълнителен лист, подадена преди изтичане на давностния срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД давността за съдебно признатото вземане, на осн. чл.116 от ЗЗД. Според касатора въпросите са решени от ОС в противоречие с трайна съдебна практика, която не сочи и са от значение за точното прилагане на закона – чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК.
В. съд е приел за неоснователен отвода за пресъдено нещо, заявен от жалбоподателя като ответник по иска. Определението по ч.гр.д. №101/10 г. е постановено в производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение по исковете с пр. осн. чл.200 от КТ. Към подаване на молбата за изпълнителен лист петгодишната давност за присъдените вземания не е изтекла. В мотивите на определението изрично е посочено, че въпросът дали вземането е погасено по давност следва да се разреши в исково производство, но не и в това за издаване на изпълнителния лист. Или за дължимостта на сумите, предявени с иска по чл.439 от ГПК по настоящото дело, не е формирана сила на пресъдено нещо в предходен спор, която да обуслови непререшаемостта му и съответно – недопустимостта на иска, на която се позовава касаторът. Д. за вероятна недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на обжалването е неоснователен.
Вторият от въпросите е от значение за спора, но е решен еднозначно в практиката на ВС и ВКС – молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение в исков процес не прекъсва петгодишната давност за съдебно признатото вземане; прекъсва я молбата за образуване на изпълнително дело до съдебния изпълнител – ППВС №3/80 г., Р на П. №1-72 г., Р №1272 по гр.д. №5565/07 г. на второ г.о. на ВКС, Р №1295/08 г. по гр.д. №5057/07 г. на първо г.о. на ВКС. Затова липсват предпоставките по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК и по този въпрос обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Жалбата срещу решението в частта за разноските е с характер на молба по чл.248 от ГПК и следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по искането за намаляването им.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №497/10 г. от 4.11.10 г.
Връща делото на същия съд за произнасяне по искането по чл.248 от ГПК, съдържащо се в касационната жалба на ответника по иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: