3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София,03.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2896/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. А., И. Д. А. и Д. Д. И. – тримата от [населено място], срещу определение № 124 от 06.02.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 65/2013 г. на Хасковски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 07.12.2012 г. по гр. д. № 557/2012 г. на Димитровградски районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за освобождаване от такси и разноски по делото и от заплащане на държавна такса по подадената от тях въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 557/2012 г.
В частната касационна жалба са изложени мотивирани доводи за необоснованост на въззивното определение и за постановяването му при неправилно приложение на чл.83, ал.2 ГПК. Частните жалбоподатели молят за отмяна на определението и за освобождаването им от такси и разноски поради наличие на предвидените в чл.83, ал.2 ГПК предпоставки.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.83, ал.2 ГПК в определение № 13 от 12.01.2011 г. по ч. гр. д. № 621/2010 г. на ІІІ г. о. и определение № 430 от 02.11.2010 г. по ч. гр. д. № 356/2010 г. на ІІ г. о. по следните процесуалноправни въпроси : 1. Дали наличието на жилище /върху което има учредена ипотека/ и принципната възможност на страните по делото да полагат труд по трудово правоотношение водят до извод, че лицата имат възможност да заплатят държавна такса; 2. Дали декларацията по чл.83, ал.2 ГПК, за която страната носи наказателна отговорност, е достатъчно доказателство за наличието на предпоставките за освобождаване от такси и разноски или са необходими и допълнителни доказателства /в конкретния случай необходим ли е специален медицински документ за наличие на заболяване и друг документ за разходите за лекарства или е достатъчно тези обстоятелства да се посочат в декларацията, за която страната носи наказателна отговорност/.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането на Д. И. А., И. Д. А. и Д. Д. И. за освобождаване от държавни такси и разноски в производството по гр. д. № 557/2010 г. на Димитровградски районен съд и от внасяне на държавна такса в размер на 304.75 лв. по подадената срещу решението по същото дело въззивна жалба, Хасковски окръжен съд е приел, че не е налице основанието на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на посочените лица от заплащането на такси и разноски. Въззивният съд е достигнал до този извод, след като е съпоставил размера на дължимата за въззивното обжалване държавна такса – общо 304.75 лв., със семейното и материално състояние на тримата молители, отразено в представените с молбата по чл.83, ал.2 ГПК декларации. По повод декларираното от Д. И. обстоятелство, че страда от заболяване, изискващо допълнителни средства за лечение, съдът е изложил съображения, че заболяването не е удостоверено с нарочен документ, изхождащ от здравен орган.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към правилността на извършената от въззивния съд преценка за наличие на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на частните жалбоподатели от държавни такси и разноски, а не са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отказът на съда да постанови освобождаване от внасянето на такси и разноски е обусловен от анализа на конкретните факти по делото и в частност от съпоставянето на размера на дължимата за въззивно обжалване държавна такса с декларираното от жалбоподателите материално състояние. В резултат на този анализ съдът е формирал извода си, че жалбоподателите са в състояние да заплатят таксата от 304.75 лв. без особени затруднения и без плащането на таксата да доведе до лишаване от средства за съществуване. Чрез въведените в изложението въпроси се цели проверка на правилността на така направения извод, което е недопустимо в стадия на производството за допускане на касационно обжалване. В тази насока са и задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. Поради несъответствие на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване по повод на същите не може да се допусне.
Не е доказана и поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представените с изложението определения – определение № 13 от 12.01.2011 г. по ч. гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., и определение № 430 от 02.11.2010 г. по ч. гр. д. № 356/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., нямат характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.2 от цитираното тълкувателно решение. Първото определение е постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК и не дава задължително разрешение на правен въпрос по приложението на чл.83, ал.2 ГПК. Второто определение е постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, но доколкото с него не е допуснато касационно обжалване, също не формира задължителна практика на ВКС. При недоказаност на соченото основание за достъп до касация искането за допускане на касационно обжалване не може да бъде уважено.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 124 от 06.02.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 65/2013 г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :