О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 642/17.11.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 6380 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 6559/ 26.03.2014 г. по ч. гр. д. № 1610/ 2014 г. в частта, с която Софийски градски съд е оставил без разглеждане като просрочена частната жалба на [фирма] срещу разпореждането от 08.05.2012 г. за допускане до незабавно (предварително) изпълнение на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. д. № 15 935/ 2012 г. на Софийски районен съд.
Определението се обжалва от [фирма] в тази част с оплакване, че изводите за просрочие на частната жалба са в нарушение на процесуалните правила.
З. [фирма] (сега ответник по частната жалба) възразява, че е неоснователна.
Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, когато въззивната инстанция е постановила определение, което прегражда развитието на производството, то подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд Следователно настоящото производство има допустим предмет. Частната жалба до касационната инстанция изхожда от легитимирана страна – жалбоподателя, на когото единствено е интересът от отмяна на определението в обжалваната част. То отрича допустимото упражняване на правото на частна жалба на дружеството срещу разпореждането за допускане до незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК. Спазен е и срокът на чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Следователно частната жалба до касационната инстанция е допустима. Тя е и основателна. Съображенията за това са следните:
Заповедта за изпълнение, разпореждането за допускането й до незабавно изпълнение и изпълнителният лист в полза на Банката срещу дружеството-жалбоподател и още един длъжник-физическо лице са издадени на 08.05.2012 г. по гр. д. № 15 935/ 2012 г. на Софийски районен съд.
С частна жалба от 28.10.2013 г. дружеството обжалва пред въззивния съд разпореждането за допускане на заповедта до незабавно изпълнение. Към частната жалба дружеството прилага своето възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, за да докаже спазването на чл. 419, ал. 2 ГПК и удостоверение от съдебния изпълнител, за да докаже спазването на 2-седмичния срок по чл. 419, ал. 1 ГПК. Удостоверението засвидетелства, че: 1) по заповедта за изпълнение е образувано изпълнително дело; 2) поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл. 417 ГПК са изпратени на вписания в търговския регистър адрес на управление на жалбоподателя по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, но са върнати в цялост с отбелязване, че пощенската пратка не е потърсена и 3) изпълнителният орган приема, че спрямо дружеството-длъжник връчването е редовно при спазване на изискванията на чл. 50, ал. 4 ГПК. Впоследствие жалбоподателят прилага пред въззивния съд и копие от обратната разписка до него, върната в цялост по изпълнителното дело като непотърсена. Установимите чрез документа факти съответстват на удостоверените от съдебния изпълнител.
Чл. 42, ал. 1 ГПК признава на пощенския орган качеството на длъжностно лице по връчването на съдебни книжа. Въпреки това касационната инстанция не приема, че на дружеството-жалбоподател са връчени редовно поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл. 417 ГПК. Хипотезисът на чл. 50, ал. 4 ГПК не е осъществен, когато пощенската пратка със съдебните книжа е върната по делото в цялост с отбелязване, че не е потърсена от търговското дружество на адреса, вписан в публичния регистър. Чл. 50, ал. 4 ГПК изисква връчителят да е ходил на адреса, да е установил, че на него има служители на дружеството, но да не е намерил достъп до канцеларията или служител, съгласен да получи съдебните книжа. Изводът за обратното, направен от съдебния изпълнител в удостоверението, не е обвързващ за въззивния съд. В. съд дължи самостоятелна проверка дали е редовно връчването на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, защото това е началният момент за 2-седмичния срок по чл. 419, ал. 1 ГПК, в който може да се обжалва разпореждането на заповедния съд за допускането й до незабавно изпълнение.
След като заповедта не е била връчена надлежно на дружеството-жалбоподател, въззивният съд е бил длъжен да приложи чл. 54 ГПК и да приеме като начална дата на срока по чл. 419, ал. 1 ГПК датата, на която дружеството е подало частната жалба – 28.10.2013 г. По-ранен момент за фингиране на връчването няма, защото липсват съответните доказателства. Такова доказване не провежда жалбата от трето лице срещу действията на съдебния изпълнител, копие от която е представена към писмения отговор на Банката. С подаването й третото лице засвидетелства, че за действията на принудително изпълнение по заповедта по чл. 417 ГПК е узнало от управителя на дружеството, който на свой ред е узнал за изпълнителното дело на 16.09.2013 г. За страните в заповедното производство обаче този документ се ползва само с формална доказателствена сила (чл. 180 ГПК), включително и в удостоверителната част.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 6559/ 26.03.2014 г. по ч. гр. д. № 1610/ 2014 г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
ВРЪЩА делото на въззивния състав за разглеждане по същество на частната жалба на [фирма] срещу разпореждането от 08.05.2012 г. по гр. д. № 15 935/ 2012 г. на Софийски районен съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.