3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София, 08.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1732/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. К. Г. против решение № 1249 от 27. 09. 2011 г. по гр. д. № 2046/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, V с-в, с което е потвърдено решение № 1812 от 16. 05. 2011 г. на Пловдивския районен съд, 1 гр. с-в, с което са отхвърлени предявените от М. К. Г. против ОУ „Х. С.” – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Поддържа се неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба ОУ „Х. С.” – [населено място] изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от М. Г. против ОУ „Х. С.” – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че уволнението на ищцата не е незаконно на твърдяните от същата основания. Приел е, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е мотивирана – посочва какви качества служителката не притежава, че описаните в заповедта качества са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа както съобразно длъжностната характеристика, така и предвид характера на трудовите функции, включени в заеманата от нея длъжност. Приел е, също, че липсата на посочените от работодателя качества, както и причинната връзка между тази липса и лошото изпълнение на трудовите задължения, са установени от събраните по делото доказателства.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи следните правни въпроси: а/. следва ли личностните качества да се включват в приложното поле на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ или уволнението може да бъде извършено само при липса на професионални качества; б/. следва ли действията, насочващи към липсата на качества за ефективно изпълнение на възложената работа, да се конкретизират и във времето.
Твърди се, че изводите на съда в обжалваното решение по тези въпроси противоречат на приетото в същите в решения на ВКС, постановени както по отменения ГПК, така и по чл. 290 ГПК – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Така формулираните въпроси са включени в спорния предмет и са от значение за изхода на делото.
Не е доказано същите да са разрешени от състава на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – задължителна и незадължителна. В подкрепа на това твърдение жалбоподателката прилага три решения на ВКС, от които две са постановени по чл. 290 ГПК и едно – по отменения ГПК. В едно от решенията /р. № 1803 от 18. 12. 2001 г. по гр.д. № 24/2011 г., ІІІ г.о./ е разгледан материалноправен въпрос, различен от поставения – относно задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, въведени с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК. В другите две решения /р. № 306 от 18. 05. 2010 г. по гр.д. № 1730/09г., ІІІ г.о. и р. № 483 от 13. 10. 2009 г. по гр.д. № 5084/2008 г., ІІ г.о./ е прието, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изисква обективна липса на качества, които може да се дължат на недостатъчна образованост /но не и на липса на необходимото образование/, опит или природни дадености /съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с хора/. Прието е, че липсата на качества трябва да отразява трайно състояние на работника и в резултат на тази липса същият не изпълнява или да изпълнява лошо трудовите си задължения. Прието е, че законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото по-горе основание изисква, освен задължението на работодателя да посочи и докаже точно какви качества, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, липсват, но и същите да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Нито един от изводите на състава на въззивния съд в обжалваното пред настоящата инстанция решение не противоречи на приетото в цитираните решения на ВКС. Поради това следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
При този изход на делото жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сумата 150 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за адвокатско възнаграждение за изготвяне и депозиране на отговор на касационната жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1249 от 27. 09. 2011 г. по гр. д. № 2046/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. К. Г. да заплати на ОУ „Х. С.” – [населено място] сумата 150 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: