О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София 23.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 425 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Ж. М. и Ж. Д. М.-двете от гр. П., чрез процесуалния си представител- адвокат М против въззивно решение № 415 от 9.12.2009г. по в.гр.д. № 507 по описа за 2009г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е отменено решение № 374 от 9.06.2009г. по гр.д. № 843/07г.на Районен съд Казанлък,в частта,с която е отхвърлен предявения от И. Т. Р. частичен иск за сумата от 9 999лв.,представляваща стойността на направените подобрения в имот- апартамент №1 с площ от 108.82кв.м., находящ се в гр. С. ул.”Граф Игнатиев”№121 ет.1 ап.1 и вместо това е постановил друго,с което е осъдена Т. Ж. М. да заплати на И. Т. Р. сумата от 9 999лв.,представляваща увеличената стойност на гореописания имот,вследствие извършените през 2001г.подобрения в същия,оставил е в сила решението в останалата част,с която е отхвърлен така предявения иск срещу другия ответник – Ж. Д. М. и е присъдил следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената жалба сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК –противоречие с Постановление № 7 от 27.12.19565г.на Пленума на ВС и чл.280 ал.1 т.2 – с решение № 1* от 14.12.99г.по гр.д. № 688/99г.на ІV г.о. на ВКС и решение № 148 от 28.02.06г.по т.д. № 703/05г.на ІІ т.о. на ВКС по поставените въпроси-1.за правилната правна квалификация на иска и по-специално за възможността да са предявява иск с правно основание чл.59 от ЗЗД,при наличие на специален ред за защита по чл.74, във вр.с чл.72 от ЗС и 2.за възможността да се претендира стойността на направените подобрения от лице,което не е било собственик на имота към момента на извършването им. Във връзка с втория въпрос се позовава на решение № 1* от 29.11.99г.по гр.д. № 440/99г.на ІV г.о. на ВКС и решение № 2* от 29.12.95г.по гр.д. № 2926/94г.на ІV г.о. на ВКС. Развива довод за наличие на противоречие между мотиви и диспозитив,което определя като процесуално нарушение с оглед приетото в т.4 от Постановление № 7 от 27.12.19565г.на Пленума на ВС,Решение № 25 от 1.04.80г. и Решение № 3 от 10.03.88г.–двете на ОСГК на ВС. Поставя и трети въпрос-за характера на извършените от ищеца ремонтни работи – дали се касае до извършени подобрения,увеличаващи стойността на имота,който не могат да се отделят от същия без съществено да го увредят или до необходим,във връзка с експлоатацията ремонт-текущ разход,целящ запазване целостта на имота.
Отделно като основание за допустимост на подадената жалба сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за качеството на ищеца –държател или владелец на процесния имот.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивния съд е приел,че в процесния имот са извършени подобрения от ищеца по време на брака му с ответницата Ж в жилището,което те са ползвали като семейно през периода от 1984г.до 14.02.2006г. Съдът е квалифицирал ищеца като владелец,позовавайки се на свидетелски показания според които ищецът е заявил на собствениците,че ще извърши подобрения и те не са се противопоставили и е счел,че той има право на увеличената му стойност. За заплащане на стойността на същите е осъдил ответницата Т,която първоначално е била съсобственик на имота/до 1/2ид.ч./, но я е прехвърлила през 2001г., а през 2007г.е придобила собствеността на другата 1/2ид.ч.-вследствие наследяване. Относно другата ответница-бившата съпруга на ищеца,която е придобила собствеността/чрез дарение/ върху 1/2ид.ч.от имота през 2001г., съдът е счел,че иска е неоснователен, поради преклудираната възможност за уреждане на имуществени отношения между бивши съпрузи след одобряване от съда на споразумение по чл.99 от СК/отм./,имащо силата на спогодба и целящо окончателно уреждане на всички имуществени отношения.
При тези факти- поставеният от касаторите въпрос за качеството,в което ищеца е ползвал имота/ държател или владелец/ -не е от значение за изхода на спора по смисъла на чл.280 от ГПК. Този въпрос не е свързан с решаващите изводи на съда,не е обусловил волята му и поради това-по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване,тъй като и в двете хипотези-и в качеството си на владетел и в качеството си на държател-касаторът би могъл да претендира стойността на направените подобрения- съответно – на основание чл.74 от ЗС или -по общия ред за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД.
Относно втория поставен въпрос – за правна квалификация на иска- то той е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда,но не е решен в противоречие с практиката на ВКС,нито е решаван противоречиво от съдилищата,както се твърди в представеното изложение. В случая, ищецът е бил държател на имота, тъй като е упражнявал фактическа власт върху чужда вещ, за която не са налице доказателства,че я държи като своя/тя му е предоставена за ползване,пред вид брака му с лице,което е в близка родствена връзка със собствениците,а по-късно и съсобственик на имота, като данните са че собствениците също са ползвали имота,включително и като са го отдавали под наем/. С оглед това му качество и безспорно установения по делото факт,че той е извършил подобрения в чуждия имот,които са увеличили стойността му- коректното правно основание за предявения иск е това,което е приетото и от съда – по чл.59 от ЗЗД. В този смисъл- приетото от съда е в съответствие с установеното в практиката.
Относно поставеният въпрос за възможността да се претендира стойността на направените подобрения от лице,което не е било собственик на имота към момента на извършването им/който въпрос се поставя ,тъй като ответницата Т е прехвърлила собствената си част през 2001г.,а след това отново е придобила дял едва през 2007г.,като подобренията са извършвани след 2001г./- то той също не е разрешеван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Решенията, на които се позовава касатора/№2349/1995г.и № 1640/99г.-двете на ІV г.о. на ВКС/-касаят различни хипотези и поради това не може да се счете,че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с приетото в тях. В случая определящото е,че ответницата М вследствие на наследяване- е придобила съответния си дял в имота с неговата увеличена стойност,вследствие на извършените от ищеца подобрения. Щом като е установено по делото /със заключение на експертиза/ е,че извършените подобрения са увеличили стойността на имота и че така е придобит от ответницата-то тя е тази,която на плоскостта на обогатяването дължи връщане на съответната им част.
В съответствие с вече посоченото заключение е и разрешението на последния поставен въпрос-относно характера на извършените от ищеца ремонтни работи / подобрения или текущ ремонт/. Същият -като разрешен в съответствие с практиката на ВКС и липса на доказателства за противоречивото му решаване от съдилищата-също не може да бъде приет като основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не е налице нито едно от посочените основания по чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 от ГПК,Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 415 от 9.12.2009г. по в.гр.д. № 507 по описа за 2009г. на Окръжен съд Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.