О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
гр. София 14.05.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 29 април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6677 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата С. Б. Х., чрез адв. М. М. против решение от 10.05.2013 г. по гр.дело № 17959/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 06.07.2011 г., по гр. дело № 28785/2010 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД, че С. Б. Х. дължи на [фирма] сумата 3 278, 83 лв. за доставена в периода от 15.04.2007 г. до 30.04.2009 г. топлинна енергия в имот, находящ се в [населено място],[жк]бл.114 А, вх.2, ап.131,аб.№ 209655, ведно със законната лихва от 15.04.2010 г. до изплащане на вземането, сумата 599, 43 лв. – лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 15.04.2007 г. до 05.03.2010 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 5287/2010 г. на СРС.
Жалбоподателката мотивира основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателката въззивният съд приел, че между нея и ищеца са налице договорни отношения за доставяне и потребление на топлинна енергия за посочения в исковата молба период въпреки, че липсват представени Общи условия за продажба, публикувани по съответния ред, че за да се приеме наличие на сключена сделка при общи условия физическото лице следва да ги е приело писмено съгласно чл.298 ГПК, каквото съгласие липсва. Поддържа, че в случая е налице пълно разместване на доказателствената тежест в процеса – въпреки, че представените от ищеца фактури представляват частни документи, оспорени са от жалбоподателката по установения от ГПК ред съдът приел, че същите са основен източник на информация при изготвяне на съдебните експертизи, без да са спазени разпоредбите на чл.193 и чл.194 ГПК. Според жалбоподателката с обжалваното решение е прието за доказано, че топлинната енергия е консумирана от нея, въпреки че липсват доказателства за това, че единствените доказателства са представените индивидуални отчети, които е оспорила, но липсва произнасяне по това оспорване от въззивния съд. Счита, че ищецът не е представил съставени по надлежния ред фактури, като този факт не е обсъден с обжалваното решение. Жалбоподателката поддържа, че залегналите в основата на обжалваното решение заключение на съдебните експертизи са изготвени единствено на базата на съставени от ищеца частни документи, които са оспорени от нея, без да е извършена проверка на място и без да са отчетени показателите на общите и индивидуалните топло и водомери. Счита, че при изготвяне на експертизите вещите лица описали съставените от ищеца фактури, без да извършат проверка на достоверността на посочените от ищеца данни, че и двете решаващи инстанции не са се произнесли по доказателствените искания на жалбоподателката. Поддържа, че с обжалваното решение е прието неправилно, че договорът между ЕС и ФДР автоматично се продължава, въпреки че липсва нотариална заверка на подписите на живущите във входа, че е неправилен изводът на съда относно погасителната давност на претендираната главница.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите – 1. въззивният съд се произнесъл по действителното съществуване на заявеното от [фирма] право да получи от жалбоподателката сума като престация срещу твърдяната от него доставена топлинна енергия, без неговото предполагаемо вземане да е било доказано по установения от ГПК ред и с допустимите от същия доказателствени средства, че въззивният съд е възприел като законосъобразно решението на СРС, въпреки, че по делото няма събрани доказателства относно собствеността или наличието на вещни права по отношение на жалбоподателката по смисъла на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, за наличието на валидни облигационни отношения между жалбоподателката и ищеца, за обема и качеството на доставяните количества топлинна енергия в жилището, обитавано от жалбоподателката, че тотално е разменена доказателствената тежест в процеса, решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитира решение № 230/05.03.2012 г. по гр.дело № 1041/2010 г. на ВКС, II г.о. 2. Според жалбоподателката въпросът е от изключителна важност и се решава противоречиво от отделните български съдилища, като очертаването на годните доказателствени средства в безбройните случаи на такива дела на [фирма] срещу неограничен кръг български граждани е от изключително значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото – решаван противоречиво от съдилищата. 3. Поддържа, че масово българските съдилища уважават такива претенции на [фирма] въпреки, че по делата няма доказани облигационни отношения между ищеца и ответника и липсват доказателства за отчитане на уредите за топлинно счетоводство, че съдилищата допускат като доказателства единствено издадените от ищеца частни документи, че назначаваните от съдилищата вещи лица не извършват проверки на място и не отчитат показателите на общите и индивидуалните топло и водомери. Според жалбоподателката при изготвяне на експертизите вещите лица масово се задоволяват с това да опишат съставените от ищеца фактури, без да извършват каквато и да е проверка на достоверността на посочените от ищеца данни, например чрез свидетелства за извършени проверки или протоколи за подмяна на топломери. Неправилно възздивният съд е възприел изцяло заключението на СТЕ и ССЕ, които са необосновани и непълни, основани на липса на конкретизирана методика, възоснова на която е определено количеството на потребената топлинна енергия и начина по който се извършват отчисления на технологичните загуби. Изложеното по т.2 и т.3 според жалбоподателката обуславя основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] и третото лице помагач на страната на ответника [фирма] не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
С решението в обжалваната част въззивният съд е преценил за законосъобразен извода на Софийски районен съд, че ползването на топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца- [фирма] съгласно § 1, т. 42 от ЗЕ и чл. 150, ал. 1 от ЗЕ пораждат между страните облигационно отношение, чиито предмет е доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общи условия на дружеството-ищец. Прието е, че за валидността на правоотношението не е необходима писмена форма и нотариална заверка. Според съда приемането на Общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия. Прието е за неустановено по делото жалбоподателката-ответник да е възразила срещу прилаганите от ищеца Общи условия, поради което според съда страните са обвързани от валидно договорно правоотношение във връзка с предоставянето на топлинна енергия за битови нужди. Преценени са за неоснователни възраженията, че не е налице валидно договорно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия. Прието е, че ответницата не е оспорвала, че собственик на топлоснабден имот в сградата.
Според съда имотът, за който е използвана предоставената от ищеца топлинна енергия се намира в сграда в режим на ЕС и според разпоредбите ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 – чл. 148 ЗЕ и в разпоредбите на Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването/отм./ и Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, които са били в сила към процесния период от време.
Прието е за установено, че етажните собственици на сградата, находяща се в [населено място],[жк],бл.114 А, вх.2 са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач [фирма].
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, според които топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Взет е предвид и текста на чл. 145, ал. 1 от ЗЕ, според който топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Като е взел предвид заключенията на вещите лица по приетите СТЕ и ССЕ съдът е приел,че дела на жалбоподателката-ответник за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на имота, включително и сумите за битово горещо водоснабдяване, и такса мощност до м. 06.2006 г. са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба към процесния период. Прието е, че вещите лица са взели предвид и представените от третото лице документи.
По възражението на жалбоподателката за некачествено изпълнение на задълженията на топлоснабдителното дружество съдът е приел, че липсват качествени параметри на доставената услуга в ОУ на дружеството. Прието е, че съобразно действащите в процесния период Наредби – Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г., операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Според съда по този начин са определени качествените параметри на доставената услуга. Прието е че е посочен механизъм за определяне на качествените параметри на доставената услуга в зависимост от предварително разчетени критерии.
Съдът е приел, че ищецът, като продавач на топлинна енергия, има задължение да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост, че отоплението на помещенията, съответно доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация. Прието е, че ищцовото дружество няма задължения във връзка с изправността и състоянието на отоплителната инсталация в сградата, съответно неизправностите и неефективността на същата. Относно качеството на доставената енергия потребителя разполага с възможност да направи рекламация съобразно ОУ.
От приложените по делото и неоспорени протоколи за подмяна на топломер и свидетелство за метрологична проверка за техническа изправност на монтирания в абонатната станция топломер е прието, че този уред е бил годен и технически изправен.
Въззивният съд е преценил за неоснователни възраженията на жалбоподателката относно доказателствената стойност на фактурите представени от ищеца и относно нарушенията на чл. 24 ЗБНБ. Прието е, че претендираните вземания са установени чрез всички събрани по делото доказателства, включително и експертизи, и представения от третото лице помагач документ за главен отчет, както и че топлинната енергия е с нормативно установени цени. Преценено е за установено по делото, че счетоводството на ищеца е редовно водено и не е налице нарушение на чл. 24 ЗБНБ.
Като е преценил всички доводи въззивният съд е възприел крайния извод на първоинстанционния съд, че по предявения положителен установителен иск за стойност на доставена топлинна енергия е доказано, че през процесния период жалбоподателката е потребител на енергия за битови нужди и дължи плащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия установена като количество и стойност.
По доводите на жалбоподателката за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца съдът е възприел мотивите на Софийски районен съд, според които месечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества представляват периодични плащания по смисъла на чл.111,б.”в” ЗЗД и за тях е приложима тригодишната давност. Въззивния съд е взел предвид задължителното тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011г., на ОС на ГК и ТК на ВКС, както и много други решения на състави на ВКС, постановени преди това. Съобразно посочената практика вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С оглед на тази практика въззивният съд е преценил за обоснован извода на СРС, че за сумата над уважената част от 3 278, 83 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 5 580, 21 лв. и за пълния период исковете са погасени с тригодишната погасителна давност.
Въззивният съд е възприел изводите на СРС относно претенцията за лихва за забава върху установения размер на главницата. С първоинстанционното решение е прието, че обезщетението за забава е с акцесорен спрямо главният дълг характер, което се погасява в срока по чл.111, б.”в” ЗЗД и като е взел предвид направеното възражение за погасяване по давност на претенцията съдът е приел, че същата е основателна за сумата 599.43 лв. Въззивният съд е приел, че искът за лихва върху изискуемата главница е основателен за сумата от 599, 43 лв., като е приел, че до пълния размер вземането е погасено по давност – приложима е кратката 3 годишна давност по чл. 111, б. „в” ГПК.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил решението на Софийски районен съд в уважената част на предявените установителни искове.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, поставени в изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Доводите на жалбоподателката С. Х. в изложението касаят правилността на решението и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите следва да се преценяват само ако бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество. В настоящото производство по чл.288 ГПК съдът преценява дали поставения правен въпрос е от значение за изхода на делото, за формиране на правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281,т.3 ГПК на въззивното решение. Както се посочи поставените въпроси в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на посоченото тълкуване в т.1-ва на ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК, а са въпроси по правилността на обжалваното решение. Следователно само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката С. Б. Х..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 10.05.2013 г. по гр.дело № 17959/2011 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 85650/19.07.2013 г., подадена от ответницата С. Б. Х. от [населено място],[жк], бл.114 А, вх.2, ап.131, чрез адв. М. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: