1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
ГР. С., 25.05.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.05.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №166/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил /ОС/ по гр.д. №342/10 г. в частта за предоставяне на семейното жилище след развода, на осн. чл.107, ал.1 от СК, отм. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение семейното жилище на страните е предоставено за ползване на съпругата Е. К., която не е виновна за развода и живее в жилището, заедно с едно от двете пълнолетни деца на страните и майката на ищеца – касатор, в обстановка на разбирателство и добри отношения. Ищецът се е установил трайно в друго населено място и не ползва жилище от 5-6 години.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Сочи, че въпросът за предоставяне ползването на семейното жилище в хипотезата на чл.107, ал.1 от СК, отм. е решен в противоречие с решения на ВКС, вкл. по чл.290 от ГПК и съдилищата в страната, приложени към изложението. От тях следва да се вземат предвид само влезлите в сила /такива данни няма за последното – на ОС – София по гр.д. №58/07 г. /, съобр. ТР №1/10 г.
В. съд е предоставил ползването на семейното жилище на бившата съпруга, отчитайки посочените по-горе обстоятелства по чл.107, ал.1 от СК, отм. Изброяването им в разпоредбата е примерно, ориентировъчно, като мястото на критерия в реда на изброяване на сочи на по-голяма или малка значимост – ППВС №12/71 г. Във всеки конкретен случай се вземат предвид обстоятелствата, относими към жилищната нужда на съпрузите. По делото децата на страните са пълнолетни и никоя от тях не се е позовала на влошено здравословно състояние / за разлика от решение №601/10 г. на ВКС четвърто г.о. по чл.290 от ГПК, постановено при данни за влошено здравословно състояние на съпругата/. Затова и в съответствие с ППВС №12/71 г. и представените Р №79/00 г. на ВКС, второ г.о. и по гр.д. №241/08 г. на трето г.о., ОС е отчел вината за развода и другите обстоятелства по чл.107, ал.1 от СК, отм. – трайната установеност на бившата съпруга с едно от децата / при данни, че е инвалид и тя се грижи за него/ и възрастната майка на ищеца в жилището, напуснато от него преди няколко години.
В. решение не е постановено в противоречие с задължителната и без такъв характер практика на ВКС по приложението на чл.107, ал.1 от СК, отм. и не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №342/10 г. от 29.10.10 г. в обжалваната част по иска с пр. осн. чл.107, ал.1 от СК, отм.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: