8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София,26.11.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5451 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 27.05.2014г. по в.гр.д.№502/2014г. в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд е прието за установено по отношение на касатора, че [фирма] е собственик на следните поземлени имоти: ПИ №61056.502.123; ПИ 61056.502.124; ПИ 61056.502.125 и ПИ 61056.502.126, както и в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношение на [фирма], че [фирма] е собственик на ПИ 61056.502.161; ПИ 61056.502.160; ПШ 61056.502.159; ПШ 61056.502.158; ПИ 61056.502.157; ПИ 61056.502.165 и ПИ 61056.502.166 по кадастралната карта на [населено място], [община], ведно с построените тях сгради, както следва: построената в ПИ 61056.502.161 двуетажна масивна сграда “А. мак”; построената в ПИ 61056.502.160 двуетажна масивна сграда “К.”; построената в ПИ 61056.502.157 двуетажна масивна сграда “Р.”; построената в ПИ 61.56.502.157 и ПИ 61056.502.165 двуетажна масивна сграда “Е.” и построената в ПИ 61056.502.165 и ПИ 61065.502.166 двуетажна масивна сграда “Л.”.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля, като поддържа, че в хода на въззивното производство е представено ново доказателство /заповед на Комитета по архитектура и благоустройство №797/27.05.1963г., с която е одобрен регулационният план на [населено място]/, като въззивният съд не е коментирал това доказателство, нито доводите на касатора, че заповедта е нищожна като издадена от орган без материалноправна компетентност; 2/ Представлява ли придобивно основание чл.1 от Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, Д., САБПФК и Б., предвид обстоятелството, че Министерство на народната просвета е приело владението върху недвижим имот преди влизане на този закон в сила; 3/ Следва ли съдът да обоснове приложението на Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, Д., САБПФК и Б. като посочи предпоставките, условията и правните последици от това; 4/ Следва ли съдът да се произнесе по правното действие на цитираните от него постановления /предпоставки, индивидуализиране на предмета, компетентен орган, правни последици/ или е достатъчно да ги посочи в решението си; 5/ При липса на заповед по чл.6 от Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, Д., САБПФК и Б. иззет ли е процесният недвижим имот; има ли възможност държавата да се разпорежда с този недвижим имот, в това число да го апортира и възможно ли е да се индивидуализира недвижимият имот и да се определи каква точно част от него е иззета; 6/ При липса на нарочен акт на МС за предоставяне на имота за стопанисване и управление на основание ПМС №169 от 31.08.1992г. за подобряване управлението на държавното имущество и спазване на законността, следва ли да се приеме, че държавата е придобила правото на собственост; 7/ Ако не е налице валидно предоставяне на стопанисването и управлението върху определено имущество, допустимо ли е да се извършва разпореждане с такова имущество; 8/ При позоваване на придобиване правото на собственост на основание Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, Д., САБПФК и Б. следва ли да се установи реда, по който съответните организации са придобили правото на собственост, стопанисване и управление, както и индивидуализиран ли е по надлежен ред имотът, като поддържа, че съдът е приел валидно отчуждаване на имоти, респ. придобиване от държавата, валидно завземане по реда на §100 ППЗПИНМ, придобиване от Д. и принадлежност на правото на собственост към момента на влизане на закона в сила, както и валидно апортиране без да изследва и обсъди в съвкупност доказателствата по делото; 9/ За действителността на апорта от значение ли е каква част е апортирана в дружеството-идеална или реална, индивидуализацията на апортираното имущество, както и липсата на заповед за изземане на имуществото, като поддържа, че е взето решение за апортиране на 220 дка, а са апортирани 117; 10/ Действителен ли е апорт, при който вида и стойността на всяка една от направените множество непарични вноски в капитала на дружеството не е вписана; 11/ Уточняването на конкретните правопораждащи претендираното право юридически факти има ли отношение към редовността на исковата молба, към доказване на претенцията и към признаване на собствеността, както и допустимо ли е съдът да признае правото на собственост без да посочи и установи конкретните правопораждащи претендираното право юридически факти.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
[фирма] е предявило срещу [фирма] иск за установяване право на собственост на недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място] с твърдението, че е собственик на процесните недвижими имоти, тъй като са апортирани в капитала му като непарична вноска от едноличния собственик на капитала на дружеството-държавата по силата на решение №1005/20.12.2004г. на МС. По отношение на правата на праводателя си ищецът поддържа, че държавата е придобила собствеността по силата на Закона за имуществото на Б., Б., Д., ОФ, САБПФК и Б. с твърдението, че имотът представлява бивши пионерски лагер на Д., идентичен с Национален детски комплекс-Р..
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е, с решение №1005/20.12.2004г., чиято неразделна част представляват и приложения под номера 1 и 2, М. съвет /в т.4 от решението/ е възложил на Министерство на образованието и науката да образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, в чийто капитал да апортира държавни имоти, описани в приложение №2, в което под №162 е посочен недвижим имот-почивна база “НДК-Р.”, с площ на терена от 220 дка, състояща се от 32 масивни и 9 паянтови сгради, като със същото решение МС е обявил, че имотите, предмет на апортната вноска, от публична държавна собственост стават частна държавна собственост. Изложени са съображения, че тези действия са извършени в съответствие с изискванията на чл.57, ал.2 З. и при спазване на реда за учредяване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, регламентиран с Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала.
Прието е, че ищцовото дружество е учредено първоначално като Е. с изцяло държавно имущество с учредителен акт от 24.01.2005г., подписан от министъра на образованието и науката в изпълнение на решение №1005/20.12.2004г. на МС, като капиталът му е образуван с непарична вноска на общо 165 имота, представляващи почивни бази, описани в т.8 на учредителния акт, вкл. и почивната база в [населено място], като дружеството е вписано в търговския регистър с решение №1/27.01.2005г. по ф.д.№14268/2004г. на СГС с капитал, формиран от апортната вноска, понастоящем преобразувано в ЕАД и вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, в това число и извършеният апорт на недвижими имоти, между които под №162 е посочена почивна база “НДК-Р.” с обща площ на имота 117 дка. Въз основа на тези доказателства е прието, че ищцовото дружество е учредено от надлежния държавен орган и е бил спазен законният ред за учредяването му и внасянето на непаричната вноска в капитала му, поради което възражението на ответника по иска, че [фирма] /сега [фирма]/ не е учредено съобразно регламентираните от З. и ПРУПДТДДУК изисквания и по-специално, че апортът на почивната база “НДК-Р.” не е извършен от надлежния орган е прието за неоснователно, а що се отнася до разликата над 117 дка до 220 дка е прието, че за нея няма твърдения и доказателства да е апортирана в капитала на дружеството, а и ищецът не твърди права за повече от 117 дка. Поради това е прието за установено твърдяното от ищеца правоприемство от държавата досежно внесения в капитала чрез извършен апорт недвижим имот в [населено място].
Така изложените от въззивния съд съображения по отношение на реда за образуване на едноличното търговско дружество с държавно имущество и изискванията, на които следва да отговаря апортната вноска съответстват на практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №174/24.02.2011г. по т.д.№958/2009г. на ТК на ВКС, І ТО, в което е прието, че апортът представлява самостоятелен деривативен придобивен способ, независимо дали се касае за начално или за последващо учредяването на дадено капиталово дружество внасяне на съответната непарична вноска в неговия капитал, като внасянето на недвижимата вещ в капитала на дружеството изисква тя да е надлежно конкретизирана чрез пълно описание на вноската, т.е. за индивидуализацията на недвижим имот като предмет на такава вноска не би било достатъчно само посочване на нейния вносител и на основанието, от което той черпи правото си на собственост /арг. от чл.72, ал.1 in fine ТЗ/, а предпоставя, че оценката, която има пряко отношение към целеното увеличение на капитала /в стойностно изражение/ е била надлежно основана от копметентните вещи лица върху такова пълно описание. Прието е, че предхождащата оценяването на дълготрайните финансови активи по счетоводна стойност инвентаризация на същите “в натурално изражение”, извършвана във формата на инвентаризационен опис, съответства на изискуемото в общия случай “пълно описание на непаричната вноска”, като с оглед ограничения ареал на определен курорт, описанието в подобен опис на почивна база, състояща се от земя и сгради, се явява в достатъчна степен изчерпателно, за да се индивидуализира непаричната вноска по вид и предмет. В същия смисъл е и изводът на въззивния съд в обжалваното решение, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, обозначен под №10 в изложението към касационната жалба.
В обжалваното решение е прието, че по делото от представения като доказателство протокол №7/26.02.1959г. на ИК на ОНС-Б. се установява, че е взето решение за отреждане на терен от 46 дка за устройство на пионерски лагер на ЦК на Профсъюза на работниците от селското и горско стопанство /РСГС/, обособен като комплекс №7, като ЦСПС се е снабдил с нотариален акт №147, том І, дело №260/1963г., в който като основание за придобиване на собствеността е посочен протокол №20/26.09.1059г. на ОНС-Б., протокол за оценка и платежно нареждане за заплащане на земята. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че имотът е бил надлежно отчужден за нуждите на ЦСПС и впоследствие с решение №486/26.11.1984г. на секретариата на ЦС на Б. прехвърлен безвъзмездно на ЦК на Д. теренът на изградения лагер в [населено място], наименуван “М. П.”.
По отношение на тази част от имота поставените от касатора въпроси, свързани с начина на отчуждаване и по-специално с валидността на заповед №797/27.05.1963г. на Комитета по архитектура и благоустройство, са неотносими.
В обжалваното решение е прието, че анализът на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност сочи на извод, че процесните имоти /без имот с номер 446, за който искът е отхвърлен/ не са били земеделска земя към датата на влизане на ЗСПЗЗ в сила, тъй като са представлявали част от имот №1 в кв.22 по плана на [населено място] от 1988г., отреден за пионерски лагери, които представляват почивни заведения по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, като целият имот е бил ограден и върху него е било изпълнено комплексно застрояване на пионерски лагери, наименувани “М. П.” и “Л. Д.”, а впоследствие “НДК-Р.”, включващи построени масивни и паянтови сгради, в това число и столова за хранене, игрища, алейна мрежа, осветление и др., като така осъщественото мероприятие на терена е било пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи /възстановими/ реални граници, доколкото към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила имотът е представлявал именно почивно заведение по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ. Изводът на съда за принадлежността на имота към патримониума на държавата към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила е основан на обстоятелството, че същият е принадлежал на БДМ /правоприемник на Д./, като към датата на влизане в сила на Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, Д., САБПФК и Б. /ДВ.бр.105/19.12.1991г./ имуществото вече е било предадено от БДМ на М., а по силата на ал.1 от същия закон е обявено за незаконно придобитото имущество на Б. и Д. и е регламентирано, че то се отнема в полза на държавата от правоприемниците на тези организации, в това число и БДМ като правоприемник на Д.. Прието е, че изграждането на пионерски лагер “Л. Д.” и включването му в имуществото на Д. се установява от протокол за предаване на имуществото на лагер-школите при БДМ /правоприемник на Д./ на Министерство на народната просвета, съставен на 14.08.1991г., от съдържанието на която е видно, че лагер-школите, в това число и л.ш.”Л. Д.”-с.Р. е била предадена за стопанисване на предаващата организация по силата на заповед №6848/25.12.1968г. на М. и имуществото е било прието.
Основното съображение на въззивния съд да приеме, че имотът е бил собственост на държавата към момента на извършването на апортната вноска в капитала на предявилото иска дружество следователно е, че част от имота /лагер “М. П.”/ е отчужден за нуждите на ЦСПС, като цената на земята е заплатена и това е видно от н.а.№147/1963г., а останалата част е застроена след отреждане за нуждите на Д. и предадена за стопанисване по силата на заповед №6848/25.12.1968г. Поставените от касатора въпроси, свързани с необходимостта да бъде обсъдена от съда представената във въззивното производство заповед на Комитета по архитектура и благоустройство №979/27.05.1963г. следователно не биха могли да обосноват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото самия факт на отнемане на земите, за което между страните не съществува спор, че е било извършено през 1963г., дори без правно основание, последвано от застрояването им, обосновава съгласно трайно установената съдебна практика невъзможността същите да бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ в реални граници, а оттам и запазване правото на собственост в патримониума на държавата срещу задължение за надлежно обезщетяване на лицата, от които са били отнети. В същия смисъл са и изложените в обжалваното решение съображения, а именно, че приложение в подобни хипотези намира разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, като всяко застрояване на терена, представляващо комплекс от строителни дейности, без значение дали се касае за земя в строителните граници или извън тях и без значение дали извършеното строителство е законно, с оглед на което се запазва завареното към влизане на ЗСПЗЗ в сила фактическо състояние. И доколкото това основно съображение на въззивния съд е достатъчно да обоснове извода, че лицето, което към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила упражнява фактическа власт върху имота, който му е предоставен за стопанисване, запазва правата си върху този имот и може да ги противопостави на претендиращите възстановяване на правото на собственост в реални граници, то и необсъждането на доводите, основани на липсата на надлежно отчуждаване на имотите през 1963г. не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване и въпросът за липсата на нарочен акт на МС за предоставяне на имота за стопанисване и управление на основание ПМС №169 от 31.08.1992г., както и въпросите, основани на липсата на подобно предоставяне, тъй като не е налице преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество, а внасяне на имота като апортна вноска при образуване на дружеството през 2005г.
Не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване и поставеният от касатора въпрос за липсата на заповед по чл.6 от Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, Д., САБПФК и Б., тъй като в случая имуществото е било предадено доброволно от БДМ на държавата и за това обстоятелство по делото не съществува спор.
Поставеният от касатора въпрос дали съдът следва да се произнесе по правното действие на цитираните от него постановления /предпоставки, индивидуализиране на предмета, компетентен орган, правни последици/ или е достатъчно да ги посочи в решението си, не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е поставен без обосноваване на конкретна обвързаност с разрешените от въззивния съд въпроси, имащи значение за крайния изход на спора. Направеното от касатора уточнение, че се имат предвид административни актове, може да бъде свързано единствено с посочените от въззивния съд решение №1005/20.12.2004г. на МС, решения, заповеди и протоколи на МС и министъра на народната просвета, свързани с предаването на имота, които са индивидуализирани и обсъдени от въззивния съд чрез препращане към съответния нормативен акт, въз основа на който са издадени и при посочване на правните им последици, поради което и поставеният въпрос не може да бъде свързан с конкретните оплаквания на касатора и сочената от него липса на произнасяне по правното действие на тези административни актове.
Не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване и поставеният от касатора въпрос дали уточняването на конкретните правопораждащи претендираното право юридически факти има отношение към редовността на исковата молба, към доказването на претенцията и към признаването на собствеността, както и допустимо ли е съдът да признае правото на собственост без да посочи и установи конкретните правопораждащи претендираното право юридически факти. Соченото от касатора решение №175/04.07.2012г., постановено по гр.д.№693/2011г. на І ГО на ВКС касае хипотеза, различна от разглежданата по настоящето дело, а именно хипотеза на преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество, поради което и липсата на установяване на факта на предоставяне на имота в оперативно управление и стопанисване не би могло да се свърже с фактическия състав на поддържаното от дружеството-ищец придобивно основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 27.05.2014г. по в.гр.д.№502/2014г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: