О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
гр. София, 28.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №19 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу решение № 788 от 25.04.2014г. по т.д. №4462/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в частта, с която е отменено решение от 09.07.2012г. по т.д. №3292/2011г. на СГС, ТО, VІ-7 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Република България, чрез министъра на финансите, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждането на държавата да заплати сумата от 127 014 лева, като вместо това е осъдена Република България, чрез министъра на финансите, да заплати по иска с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД на [фирма] сумата от 127014 лева, с която държавата неоснователно се е обогатила за сметка на [фирма], вследствие на извършен ремонт на сграда, находяща се на [улица] [населено място]. В останалата част, с която въззивният съд е потвърдил решение от 09.07.2012г. по т.д. №3292/2011г. на СГС, ТО, VІ-7 състав, в частта, с която са отхвърлен предявените от [фирма] срещу М. на правосъдието и Прокуратурата на Република България, обективно съединени искове с правно основание чл.61 ал.1 от ЗЗД за сумата 181 377, 58 лева, както и предявените срещу тези ответници при условията на евентуалност искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 136 033 лева, а също и предявеният срещу М. на регионалното развитие иск с правно основание чл.61 ал.1 от ЗЗД за сумата 181 377,58 лева, решението на САС не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд необосновано е приел в решението си, че исковете са предявени срещу държавата. Касаторът счита,че този извод не отговаря на действителното положение, защото в петитума на исковата молба и на допълнителната искова молба като ответници са посочени М. на регионалното развитие и благоустройството, като главен ответник и М. на правосъдието и Прокуратурата на Република България, като евентуални ответници. Поддържа,че като е конституирал служебно, едва във въззивното производство, държавата като ответник по делото, без да има такова искане от страна на ищеца и без да има съгласие на така конституирания ответник и без последният да притежава материалноправна легитимация, въззивният съд е нарушил диспозитивното начало в исковото производство и е постановил недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване. Поддържа също, че въззивният съд е допуснал и нарушение на материалния закон, като е постановил осъдително решение срещу държавата, въпреки направените възражения за изтекла погасителна давност. Излага доводи,че началният момент за погасителната давност при вземания за извършени подобрения в чужд имот, започва да тече от момента на извършването им, а не от по – късен момент. Твърди,че исковата молба е предявена на 17.08.2011г, а моментът на извършването на подобренията от ищеца предхожда датата 25.08.2006г., на която според ищецът вземането му е станало ликвидно и изискуемо.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател поддържа че са налице основанията за допустимост на касационното обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора следните процесуалноправни въпроси: 1.Има ли правомощия въззивният съд да се произнесе по съществото на спора при иск, предявен пред първоинстанциония съд с нередовна искова молба, без нередовностите да бъдат отстранени в указания срок? 2.Има ли правомощия въззивният съд в този случай да игнорира посочените с исковата молба ответници и служебно да конституира нов ответник, неучаствал в първоинстанционното производство, след което да се произнесе по съществото на спора, при това – без да е искано съгласието на новия ответник за участие във въззивното производство? Поддържа, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с решение №224 от 02.07.2010г. по гр.д.№177/2010г. на ВКС на РБ, ГК, ІІ г.о., както и че са решавани противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №699 от 27.07.2012г. по в.гр.д. №2791/2011г. на САС, решение №789 от 25.04.2014г. по в.т.д. №3890/2012г. на САС и други, в които се приема, че при конституирането на страните съдът не действа служебно. Също поставя материалноправните въпроси: 3.От кога започва да тече началният момент за погасителната давност при вземания за извършени подобрения в чужд имот: от момента на извършването им или от по – късен момент? 4.С предявяването на иска срещу първоначално посочените с исковата молба ответници, счита ли се прекъсната по смисъла на чл.116 б.”б” от ЗЗД погасителната давност и по отношение на по- късно включения в процеса ответник? Поддържа, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с решение №551 от 08.05.1995г. по гр.д.№754/1994г., ІV г.о. на ВКС на РБ.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между ищеца – изпълнител и Висшия съдебен съвет на Република България, като възложител, е сключен договор за реконструкция и преустройство на административна сграда, находяща се на [улица] [населено място]. Приел е, че при изпълнението на възложената работа, от ищеца са извършени СМР, непредвидени в количествените сметки към договора, но съставляващи съставна част от ремонта, като стойността на сградата се е увеличила със сумата 127 014 лева вследствие на тези допълнителни СМР. Приел е за установено,че процесните допълнителни СМР са били изпълнени към датата на подписване на констативния акт обр.15/25.08.2006г. за установяване на годността за приемане на строежа. Стигнал е до извода,че сградата е държавна собственост, съответно държавата се е обогатила вследствие извършените за сметка на ищеца, невъзложени, но реализирани и приети по законоустановения ред, СМР по собствената й сграда.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията почл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Поставените от касатора въпроси „Има ли правомощия въззивният съд да се произнесе по съществото на спора при иск, предявен пред първоинстанциония съд с нередовна искова молба, без нередовностите да бъдат отстранени в указания срок?” и „Има ли правомощия въззивният съд в този случай да игнорира посочените с исковата молба ответници и служебно да конституира нов ответник, неучаствал в първоинстанционното производство, след което да се произнесе по съществото на спора, при това – без да е искано съгласието на новия ответник за участие във въззивното производство?” на практика съставляват твърдения за недопустимост на постановеното от САС въззивно решение, което твърдение също така изрично е заявено в исковата молба. Поради това съдът следва да обсъди тези доводи, за да прецени дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт. С оглед указанията в т. 1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС решението следва да се допусне до касация за проверка на процесуалната му допустимост независимо от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл.280 ал.1 от ГПК.
Останалите въпроси в изложението, макар да са значими за конкретното дело, касаят правилността на въззивното решение от гледна точка на неговата обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което подлежат на обсъждане в производството по чл.290 от ГПК в зависимост от произнасянето по оплакването за недопустимост на решението.
Внасяне на държавна такса не се дължи – на основание чл.84 ал.1 т.1 от ГПК държавата е освободена от заплащане на държавна такса, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 788 от 25.04.2014г. по т.д. №4462/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в обжалваната му част, с която е отменено решение от 09.07.2012г. по т.д. №3292/2011г. на СГС, ТО, VІ-7 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Република България чрез министъра на финансите, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждането на държавата да заплати сумата от 127 014 лева, като вместо това е осъдена Република България, чрез министъра на финансите, да заплати по иска с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД на [фирма] сумата от 127014 лева, с която държавата неоснователно се е обогатила за сметка на [фирма], вследствие на извършен ремонт на сграда, находяща се на [улица] [населено място].
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.