4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
гр. София, 08.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18.10 , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1492/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение № 15 от 08.03.2017 г. на АС-Бургас по в.гр.д. №14/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 1580/2015 г. на ОС-Бургас, с което е отхвърлен искът на касатора срещу С. Х. Т. от [населено място] за сумата от 17 450 евро-неустойка за неизпълнение на договор за посредничество при закупуване на недвижим имот, сключен между страните на 17.10.2013 г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съда в обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира разноски в размер на 1162 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен иска, предявен от страна на касатора, съставът на въззивния съд се е основал на следното: Между страните по спора е сключен на 17.10.2013 г. договор за посредничество при закупуване на недвижим имот, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да извърши действия по посредничество за закупуване на недвижими имоти по възлагане от страна на ответника срещу задължението на последния да заплати съответното възнаграждение. Не се спори, че трите имота в [населено място] са били предложени за закупуване от страна на ищцовата агенция на С. Х. Т.. В последствие, по време на действието на този договор, същите имоти са закупени от страна на [фирма] , в което дружество Т. е съдружник и съуправител. В случая ищецът се е позовал на действието на уговорката в т.4.4 от процесния договор, т.е. възложителят е действал недобросъвестно по време на действието на същия договор като е придобил трите имота чрез свързано лице, с единствена цел да избегне заплащане на възнаграждението на ищеца. С оглед на това, ответникът е бил поканен да заплати дължимото възнаграждение на ищеца-посредник. Според доводите в ИМ, в този случай се дължи неустойка за забава, съгласно уговорката в т. 9.1 от договора в размер на 5 на сто от продажната цена на процесните имоти, доколкото договорът е бил развален от страна на посредника, поради виновното неизпълнение на възложителя. Съдът е счел тези доводи за неоснователни: според уговорките в т.4.4 и т.9.2 от договора между страните в този случай е уговорена неустойка за неизпълнение в размер на три на сто, а не претендираната по т.9.1 предложение второ- от 5 на сто, която е неприложима в изложената в ИМ хипотеза. Според съда, обаче не е налице изобщо основание за отговорност на ответника, доколкото свързаното с него лице-търговско дружество е закупило имотите чрез друг посредник, различен от ищеца, а в уговорките на процесния договор липсват основания да се приеме, че с него се създават ексклузивни права за посредничество в полза само на ищцовата агенция, които да изключват правото на възложителя, респ. на свързани с него лица, да договарят посредничество при закупуването на имотите и с други имотни посредници. С оглед изложеното, искът е счетен за неоснователен.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба като правен въпрос е формулиран : налице ли е основание за отговорност на възложителя по договор за посредничество при закупуване на недвижим имот, и когато посредникът не е участвал в сключването на покупко-продажбата и организационното обслужване на сделката и дали се дължи неустойка на посредника, когато възложителят или свързано с него лице закупи предложен от първия имот чрез друг посредник.
Така формулираните въпроси се съотнасят изцяло към правилността на обжалваното решение и не представляват правни такива, т.е. по тълкуването на определена правна разпоредба. Отговорите им биха могли да бъдат в едната или другата насока, според съдържанието на уговорките в конкретния договор за посредничество: в случая, с оглед съдържанието на процесния договор, съдът е преценил, че липсват основания да се приеме, че с него се създават ексклузивни права за посредничество в полза само на ищцовата агенция, които да изключват правото на възложителя, респ. на свързани с него лица да договарят посредничество при закупуването на имотите и с други посредници, поради което и липсва основание за отговорност на ответника, поради неизпълнение на поетите с конкретния договор за посредничество задължения .
В този контекст не е налице формулиран от касатора правен въпрос, обуславящ изхода по конкретното дело, който да се подложи на допълнителна дискреция по критериите за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК.
Следователно не се доказва да е налице хипотезата по чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1162 лева -възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС, с оглед отбелязването в самия договор за правна защита и съдействие на извършеното плащане от страната.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 08.03.2017 г. на АС-Бургас по в.гр.д. №14/2017 г..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. Х. Т. от [населено място] разноските пред настоящата инстанция в размер на 1162 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.