О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 643
С. ,8.05..2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми май…………………………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
В. АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….…………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………….
гр.дело N 1534/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. В. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-К., е подал касационна жалба срещу решение от 21.06.2011 година по гр.д. N 230/2011 година на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 4.01.2011 г. по гр.д. № 22/2010 г. на Районен съд – Дупница и ответникът [фирма], [населено място] дол, е осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.200, ал.1 КТ в размер на 3000 лева, а е отхвърлен искът му за разликата до предявения размер от 20 000 лева. Сумата е присъдена за трудова злополука от 13.12.2008 г., при която ищецът е получил контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и охлузвания в поясната област. В касационната жалба се сочат всички основания за неправилност на решение – допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] дол, не е заявил становище в касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
В изложението /молбата/ на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да се обсъдят в контекста на изискванията на посоченото от него допълнително основание. В него се съдържат съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по чл.280 ГПК. Няма позоваване на задължителна практика на ВКС с оглед поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доколкото са приложени решения на състава на ВКС, постановени по стария процесуален ред, може да се приеме, че се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Проблематиката, която е разгледана в тези решения, е свързана с приложението на чл.201, ал.1 КТ. Доколкото, обаче, тя е била предмет на разглеждане само в първоинстанционното решение и с него е дадено разрешение, което е в полза на касатора, този въпрос е бил извън предмета на делото във въззивното производство /развило се по негова жалба/ и изобщо не е засегнат във въззивното решение. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е определено от въззивния съд на 3000 лева при съблюдаване на изискванията на чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. П.. К. е недоволен от размера на приетото обезщетение, но в тази насока съдът е отчел всички релевантни обстоятелства и основателно е посочил, че в резултат на трудовата злополука касаторът е претърпял увреждания, които са свързани с умерени болки и страдания през следващите 15-20 дни и без остатъчни функционални последици.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.06.2011 година по гр.д. N 230/2011 година на Кюстендилския окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.