1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
гр. София, 01.08.2019 г.
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 872 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 9571/04.12.2018г., подадена от ищеца Ж. С. А., чрез адвокат К. А., срещу решение № 192 от 01.11.2018г. по в.гр.д.№ 408/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е отменено решение № 148/27.04.2018г. по гр.д.№ 150/2017г. на Окръжен съд – Стара Загора в уважената част на предявения от Ж. С. А. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 4000 лв. до 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2017г. до окончателното изплащане, и вместо отменената част предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 4000 лв. до 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено решение № 148 от 27.04.2018г. по в.гр.д.№ 150/2017г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в отхвърлената част на предявения от Ж. С. А. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 500 лв. до пълния предявен размер от 900 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.10.2017г. до окончателното им изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и необоснованост.Сочи и основанието по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК. Искането е да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част, същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде изцяло уважен.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК на ищеца Ж. А., като основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, е формулиран следния правен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД вр. с чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, уточнен и конкретизиран от съда съгласно т.1, изр.3 от ТР № 1/19.02.2010г. на ВКС, ОСГТК: относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка от съда на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба – Прокуратура на Република България, не е подал отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение, намира, че касационната жалба, подадена от ищеца Ж. С. А., чрез адвокат К. А., е процесуално недопустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата от 500 лв. до пълния предявен размер от 900 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Предявеният от ищеца Ж. А. А. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е с цена на иска 900 лв., под предвидения размер в чл.280, ал.3 ГПК, поради което в тази част решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и в тази част касационната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да уважи предявения по делото иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 4000лв. и да го отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 26 000 лв., въззивният съд е приел следното:
Установил е, че по образувано ДП № 1049/2015 г. по описа на Първо РУ – Стара Загора ищецът Ж. С. А. е бил привлечен като обвиняем на 21.06.2016г. за извършване на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК, а на 28.10.2016 г. му е било повдигнато обвинение по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК за това, че на 06.11.2015г. в [населено място], като шофьор-оператор на специален автомобил с бетон помпа в СК ,,Загора”ЕАД – Стара Загора е причинил на И. Х. средна телесна повреда поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – извършване на строителни и монтажни работи. Установил е още, че по внесения от Районна прокуратура – Стара Загора обвинителен акт е било образувано н. о. х. д. № 3789/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, по което са били проведени четири открити съдебни заседания и са били събрани доказателства, като с присъда № 166/02.10.2017 г. ищецът Ж. А. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а тази присъда не е протестирана и е влязла в сила на 18.10.2017г.
Въззивният съд е приел, че така установените по делото обстоятелства обосновават пасивната материалноправна легитимация на ответника Прокуратура на Република България по предявените срещу него искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Приел е за установено, след обсъждане и анализ на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите В. М., П. П. и М. Т., и на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-психологична експертиза, че ищецът Ж. А. е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство по повдигнатите му обвинения в извършване на умишлено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, изразяващи се в психически и емоционален стрес, от спокоен и контактен човек се превърнал в затворен и нервен, бил лишен от възможността да упражнява любимото си хоби – лов, поради отнемане на разрешението за носене на оръжие и на самите ловни пушки, престанал да ходи и на другите сбирки на ловната дружинка, защото му било неудобно, ограничил контактите си с познати и съседи, като това състояние е нормална реакция, съответстваща на ситуацията от образуване на наказателното производство с всички свързани с него негативни преживявания, а тя е продължила около година и след влизане в сила на оправдателната присъда ищецът възстановил психическото си спокойствие. Приел е също, че независимо от това, че ищецът е осъждан, имайки предвид вида на престъпленията, за които му е наложено наказание, и датата на последното му осъждане, този факт не е дал съществено отражение върху изживените от него негативни емоции по повод повдигнатото му обвинение и не следва да бъде отчетен като фактор, водещ до значително намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът е посочил, че съобразява така установените по делото вреди, техния интензитет и продължителност, както и следните установени по делото конкретни обстоятелства – характера на повдигнатото обвинение по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, в т. ч. предвижданото за него наказание /лишаване от свобода до 2 години или пробация/, продължителността на периода, през който спрямо ищеца са извършвани действия и са постановявани актове /около 1 година и 4 месеца/, отразяващи се на правната му сфера, взетата спрямо него мярка за процесуална принуда “Подписка”, която не е тежка и не е променила съществено ежедневния му живот.
В заключение, преценявайки всички горепосочени обстоятелства, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза в размер на 4000 лева, който е достатъчен за репарирането им, като при определянето на този размер са отчетени и обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос от изложението.
С т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Съгласно трайно установената практика на ВС и ВКС, намерила израз в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 321/26.11.2014г. по гр. дело № 2516/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 11/27.01.2014 г. по гр. дело № 3684/2013г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 302/04.10.2011 г. по гр. дело № 78/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
С решение № 166/08.06.2016г. по гр.д.№ 631/2016г. на ВКС, IV ГО, също е възприета практиката, обективирана в цитираното ППВС № 4/23.12.1968г., както и постановките на т.11 от решение №3/22.04.2005г. по тълк.д.№ 3/2004г. на ВКС, ОСГК. Съгласно посочената практика понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства при исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В същата насока е и разрешението на правния въпрос в решение № 120 от 18.04.2016г. на ВКС, ІV ГО, по гр.д.№ 218/2016г., както и в решение № 161/03.06.2016г. по гр.д. № 377/2016г., като в последното е прието следното: размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи (ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС). Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, в т. ч. икономическите условия на живот в страната, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с горепосочената практика на ВС и ВКС. В случая съдът е преценил всички относими към спора доказателства и всички конкретно установени обстоятелства, касаещи претърпените от ищеца Ж. А. неимуществени вреди. Съобразил е характера на повдигнатото обвинение и предвижданото за него наказание, продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, вида на взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение, настъпилата промяна в характера му и в отношенията с близки, съседи и познати, както и в обичайния му начин на живот с ограничаване на възможността да упражнява дългогодишното си хоби, преживените негативни емоции, възстановяване на обичайния стил на живот и на психическото състояние на ищеца след влизане в сила на оправдателната присъда. Правните изводи на съда относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени с посочената практика на ВС и ВКС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос от жалбоподателя-ищец.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационна жалба вх.№ 9571/04.12.2018г., подадена от ищеца Ж. С. А., чрез адвокат К. А., в частта, с която е обжалвано решение № 192 от 01.11.2018г. по в.гр.д.№ 408/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 192 от 01.11.2018г. по в.гр.д.№ 408/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в отхвърлената част на предявения от Ж. С. А. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 500лв. до пълния предявен размер от 900лв., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2017г. до окончателното изплащане, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 от 01.11.2018г. по в.гр.д.№ 408/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в следните части: В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 148/27.04.2018г. по гр.д.№ 150/2017г. на Окръжен съд – Стара Загора в уважената част на предявения от Ж. С. А. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 4000 лв. до 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2017г. до окончателното изплащане, и ответникът е осъден да заплати на Ж. С. А. разноски за първоинстанционното производство за разликата над 578.20лв. до 1533.00 лв., и вместо отменената част предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 4000 лв. до 15 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2017г. до окончателното изплащане; В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 148 от 27.04.2018г. по в.гр.д.№ 150/2017г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в отхвърлената част на предявения от Ж. С. А. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2017г. до окончателното изплащане.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от ищеца Ж. С. А., чрез адв. К. А., и е прекратено производството по делото в посочената по-горе част, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: