4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
гр.София, 08.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1627 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С.а. п. против решение № 2371 от 18.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2834 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено решение от 9.05.2014 г. по гр.д. № 10374 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГК, І ГО, 13 състав, за осъждане на П. на Република България да заплати на А. Н. А. 2 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Касаторът Софийска апелативна прокуратура твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
2. Обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3. Решението противоречи на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
4. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решаван противоречиво от съдилищата. Налице е противоречие между обжалваното решение и решения № 11 от 27.01.2014 г.по гр. д. № 3684/2014 г. на ІІІ Г.О. на ВКС, № 27 от 11.03.2013 г. по гр. д. № 957/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС и № 174 от 15.12.2010 г. по в.н.о.х.д. № 540/2000 г. на Варненския апелативен съд.
Ответникът по жалбата А. Н. А. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът А. Н. А. е бил привлечен на 1.11.2004 г. като обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, във връзка с чл.194, ал.1 от НК с взета мярка за неотклонение «подписка». За повдигнатото обвинение той е бил оправдан с влязла в сила на 7.06.2013 г. присъда. Въз основа на свидетелските показания е било установено по делото, че в резултат от незаконното обвинение А. А. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативно въздействие върху психиката му и ограничаване на социалните контакти. Ищецът е бил признат за виновен и осъден с влязла в сила на 26.05.2008 г. присъда на СРС по н.о.х.д. № 8523/2006 г. за помагачество при извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК и това обстоятелство е било съобразено от първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е обосновал в мотивите си несъстоятелността на оплакванията на прокуратурата, изложени в жалбата.
Така постановеното решение на въззивния съд съответства на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Ето защо по първия въпрос на П. на Република България не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая незаконосъобразните действия на прокуратурата по повдигане на обвинение в кражба са предизвикали причинените на ищеца неимуществени вреди. Цитираната от касатора т.11 на същото тълкувателно решение няма отношение към случая, тъй като касае хипотезите на частично, а не на пълно оправдаване. Въззивният съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между обвинението и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ето защо по втория и третия въпрос на П. касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие между обжалваното решение и други съдебни решения, постановени по аналогични случаи по отношение размера на неимуществените вреди. Определянето на размера на неимуществените вреди зависи не само от въздействието на наказателното производство, но и от характера и особеностите на засегнатата личност, поради което едни и същи обстоятелства могат да повлияят по различен начин на пострадалите. Затова присъждането на по-високо по размер обезщетение за вреди, причинени от наказателно производство за един и същ вид престъпление и с една и съща продължителност на различни лица се дължи на възприетата от съдилищата фактическа обстановка по отношение на въздействието на наказателното преследване върху пострадалия и не води до извода, че е налице противоречива съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Нещо повече-в конкретния случай представеното от касатора решение № 174 от 15.12.2010 г. по в.н.о.х.д. № 540/2000 г. на Варненския апелативен съд е въззивно решение на наказателен съд, поради което не представлява практика на гражданските съдилища по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Другите две решения/ № 11 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 3684/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС и № 27 от 11.03.2013 г. по гр. д.№ 957/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС/ са постановени при напълно различна фактическа обстановка от настоящия случай.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2371 от 18.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2834 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: