О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 24.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №380/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационни жалби на Л. А. М. и А. Л. М. от гр. А., срещу решение №415 от 30.04.2009г, постановено по реда на чл. 193 ал.1 от ГПК (отм) за отхвърляне на искане за допълване на решение №171 от 09.07.2008г по гр.дело №571/2008г. на Софийски апелативен съд , при постъпила касационна жалба от Л. А. М. и А. Л. М. и срещу това решение .
В приложените към жалбите изложения на основанията за допускане на касационно обжалване, многократно допълвани и уточнявани от двамата касатори, се поддържа да е поставен въпрос за непостановяването на решение по едно от основанията на иска ,което жалбоподателите считат за „алтернативно” предявено. Поради това на първо място поддържат всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК, по процесуалния въпрос за допустимостта на решението. В противоречие с практика на ВКС, каквато не е цитирана или приложена,но според която делото се връща за ново разглеждане ,ако има непроизнасяне по един от предявените алтернативни искове, въззивният съд неправилно потвърждава първонстанционното решение по единия иск ,а по другия отказва да допълни собственото си решение . Другият поставен въпрос е за комулирането на неустойката с претенция за вреди и касаторите считат , че са предявили иска си именно така. Изтъкват и прилагат редица решения от практиката на ВС на РБ , АС при БТПП и ВКС , според която практика неустойка и обезщетение не могат да се комулират за едно и също неизпълнение , но неустойката ,аксециорна по характер(реш. №1319 от 1007.1995г Vг.о на ВС на РБ ) , се дължи заедно с разликата до размера на вредите ,ако същите надвишават по размер тази неустойка,(реш. №257 от 22.02.2001г Vг.о на ВКС , реш. № 305 от 14.05.1996г Vг.о на ВС на РБ и др.) Поставен при основията на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е процесуален въпрос , свързан с допълнителното решение на въззивния съд . Според касаторите, с оглед точно прилагане на закона и развитето на правото следва да се приеме, че щом молба по чл. 193 от ГПК за допълване на решение е допусната до разглеждане, решението по нея следва да е единствено положително. Приложено е решение № 327 от 16.02.1970г,на ВС на БР но без коментар за относимост.
Ответникът по жалбите „ П. ” Е. оспорва да са налице основание за допускане на жалбите до разглеждане
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основното и допълнително въззивно решение .
Тезата в изложението на касаторите ,че щом молбата за допълване на постановено решение се допуска до разглеждане и насрочва в съдебно заседание , съдът е задължен да допълни решението в искания смисъл , не кореспондира със съдържанието на закона. Поставя се изяснен в константната практика по прилагането на института въпрос. Както изисква чл. 193ал.2 от ГПК (отм), съдът се произнася по молбата с решение , като я разглежда ,т.е произнася се по същество : или допълва решението си , или оставя искането за допълване без уважение. Основание за допускане на касационна жалба до разглеждане по този въпрос не е налице .
Върховен касационен съд приема съображенията ,че съдебната практиката по прилагането на чл. 92 от ЗЗД и института на договорната неустойка е в посочения от касаторите смисъл ,т.е допустимо е искът на това основание да се предяви заедно с претенция за по-големи вреди, ако договорената неустойка не ги покрива. Върховен касационен съд не приема довода , че обжалваното решение поставя като решаващ за изхода на настоящия спор този правен въпрос . Не е налице „ алтернативно” или под друга допустима процесуална форма обективно съединяване на искове , ако петитумът на иска е заявен до уговорения размера на неустойката и е почерпан от нея , а ищецът с правни доводи убеждава съда да подведе под договореното основание на иска по чл. 92 от ЗЗД включително вреди , според твърденията му произтекли от непозволено увреждане на имота , т.е не от неизпълнението на сключен с ответника договор , обезпечен с неустойката за неизпълнение .
Неустойката обезпечава изпълнението на поети с договор задължения ,а не извъндоговорното задължение да не се вреди другиму. Разликата между договорна и деликтна отговорност и как в двата случая търсенето й се предявява с иск , е изяснен в практиката на Върховен касационен съд въпрос ,поради това критерият на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице . Не се налага да се отстраняват неясноти чрез тълкуване на правната норма, за да се приложи точно закона в настоящия случая. Постановеното от Софийски апелативен съд решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение, не поставят въпрос за липсата на произнасяне по обективно съединен иск, конкретно иск по чл. 45 от ЗЗД , за непозволено увреждане. Не се касае и за липса на произнасяне по едно от основанията на предявеното с иска вземане , а за опит на ищцовата страна да се обоснове материално право от обстоятелства ,с които същото не е свързано . На този опит съдилищата са отговорили с решаващ мотив , че договорът на наем на имот от чието съдържание се извежда основание за договорна неустойка, е прекратен (със сключването на нов договор за последващ период ), без за срока му на действие да е имало неизпълнение , съответно да възникне отговорност по чл. 92 от ЗЗД . Този решаващ мотив на съда ,който е в съответствие с трайната практика по прилагане на института на договорната отговорност , води до извод за неотносимост на правните въпроси, поставени в изложението .
Предвид гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №171 от 09.07.2008г по гр.дело №571/2008г. на Софийски апелативен съд и решение №415 от 30.04.2009г, постановено по реда на чл. 193 ал.1 от ГПК (отм)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .