О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 780/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. З. Т. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. Н, срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 590 от 12.12.2008г. по в.гр.д. № 604/2007г. с което е обезсилено решение № 225 от 16.05.2006г. по гр.д. № 82/2006г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Т. против С. В. К. и Н. Р. К. иск за прогласяване нищожността поради невъзможен предмет и липса на съгласие на сделката по нот. акт № 490/1996г.
Ответниците по касация С. В. К. и Н. Р. К. от гр. С. не са изразили становище.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че ищцата не е отстранила нередовността на исковата молба. В изпълнение на решение № 1* от 16.10.2007г. по гр.д. № 1260/2006г. на ВКС, V г.о., с което е обезсилено постановеното при първото въззивно разглеждане на спора решение от 07.10.2006г. по гр.д. № 301/2006г. на Смолянския окръжен съд, въззивният съд е оставил исковата молба на С. Т. без движение.казал й е да изложи фактическите обстоятелства, с които обосновава накърняване на субективни права при ясно формулиране на искане за защита на тези права. В молбата уточнение ищцата е посочила, че изпълнителният процес въз основа на нот. акт № 490/96г. е недопустим, тъй като предметът на сделката /жилищна сграда/ не съществува в обема, в който е описана. Освен това липсва съгласие на съпругата на продавача М. Т. Твърди, че с разписка от 07.02.1997г. страните по сделката постигнали споразумение за разваляне на договора. Въз основа на тези обстоятелства е направено искане за обезсилване на нот. акт № 490/96г., както и на изпълнителен лист от 30.08.2004г.
Въззивният съд е приел, че така заявените искания са недопустими. Относно заявено в последното по делото съдебно заседание, че се иска установяване недължимостта на вземането по изп. д. № 320/2004г. на СИС гр. С.,съдът е приел, че всъщност за първи път е предявен иск по чл. 225 ГПК /отм./ след връщане на делото от ВКС, а освен това не са конкретизирани фактите и правата, които са нарушени и не са приведени обстоятелствата в съответствие с направените искания.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът С. Т. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за допустимостта на заявената претенция, който според жалбоподателката е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС и с решения на отделни състави на същия съд. Прилага ТР № 59/1974г. ОСГК на ВС относно прилагането на чл. 326, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 49 и чл. 54 ЗЗД, както и копия на решения на тричленни състави на ВКС.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посоченото от касатора ТР № 59/74г. ОСГК на ВС е неотносимо към предмета на настоящото дело. Предмет на решението са правата на солидарно осъдените лица за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
Приложените решения също не обосновават противоречиво решаване на формулирания от касатора въпрос. В съответствие с разпоредбата на чл. 255, изр. второ ГПК /отм./, с решение № 101/72г. по гр.д. № 95/72г. ОСГК на ВС е прието, че оспорването на изпълнението на влязло в сила решение по чл. 225 ГПК /отм./ може да се извърши поради настъпили след издаване на решението факти. В същия смисъл е и решение № 291/2007г. по гр.д. № 60/2007г. ТК на ВКС – искът по чл. 255 ГПК /отм./ е основан на факт, настъпил след издаването на акта по чл. 237, б. „а” ГПК /отм./. В случая изп. лист е издаден на съдебно изпълнително основание, а заявените обстоятелства /за невъзможен предмет на сделката и несъответствие на обема на сградата на описанието й в нот. акт/, не са настъпили след постановяване на решение № 2* от 05.04.2004г. по гр.д. № 2148/2002г. на ВКС, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС на ответниците срещу ищцата.
Останалите приложени решения № 324/99г. ВКС ІV г.о. и № 230/95г. ВС, ІV г. о. са неотносими към спора. С първото от тях е прието, че е нищожна съдебна спогодба по делба на недвижим имот, когато се отнася до семейно жилище на единия от съделителите и съпруга, който не участва в делбата не е дал съгласието си имотът да бъде поставен в дял на друг съделител, нито е било дадена разрешение от районния съд. Второто решение също има за предмет недействителност на сделка спрямо съпруга – несобственик. Всъщност жалбоподателката се позовава на права на съпругата на починалия продавач М. Т. – С. С. Т. , която е предявила иск по чл.23 СК, който е отхвърлен с влязло в сила решение, потвърдено с решението по гр.д. № 900/2006г. на ВКС, І г.о.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 590 от 12.12.2008г. по в.гр.д. № 604/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: