О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
С., 08.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 12 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Г. П. от [населено място], чрез процесуалния представител – адвокат О. против въззивно решение № 234 от 28.09.2011г. по в.гр.д. № 595/2011г.на Хасковски окръжен съд,с което е отменено решение № 93 от 18.06.2011г. по гр.д.№ 787 по описа за 2010г. на Районен съд Свиленград и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на всички норми на чл.280 ал.1 от ГПК,като поставя три групи въпроси.
Първата група е свързана с приложението на чл.333 ал.1 т.3 от КТ,и въпросите се свеждат до това Преодоляна ли е предварителната закрила по посочения текст когато:
– в искането е посочено,че е направено на основание „чл.333 ал.1 от КТ”без да е конкретизирана,коя от визираните хипотези се има пред вид,
– работодателят е изискал предварително разрешение от Инспекцията по труда без да посочи заболяването на ищеца и без приложено ЕР на ТЕЛК,като се аргументира,че ищецът не е отговорил на отправено му предложение за заемане на подходящо работно място,
– може ли да се иска повторно разрешение от Инспекцията по труда, при постановен отказ и без да е налице промяна в обстоятелствата и ако в тази хипотеза бъде дадено разрешение – валидно ли е то.
Твърди се,че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с постановени решения № 1326 от 7.07.04г.по гр.д.№ 236/02г. и постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 424 от 26.05.10г.по гр.д.№ 1644/09г.на ІІІ г.о. на ВКС,във връзка с което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Втората група въпроси са свързани с твърдение за противоречие на въззивния акт с т.4 от ППВС № 7/17.12.65г.на ВС и постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 57 от 2.03.11г.по гр.д.№ 1416/10г.на ІІІ г.о. на ВКС относно задължението на съда да се произнесе по наведените с отговора на въззивната жалба възражения /относно това,че подборът е следвало да се извърши и между заемащите длъжността”главен митничес-ки специалист”, относно даденото предварително разрешение за уволнение
Третата група въпроси са свързани с твърдение за противоречие на въззивния акт с постановени решения на ВКС относно осъществения подбор и по-специално дали подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя за начина на изпълнение на работата на служителя и дадената от него оценка въз основа на обективните критерии,посочени в оспорения от страната протокол на комисията по подбор от 1.12.09г.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето граждан-ско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че процедурата по чл.333 ал1. т.3 от КТ е спазена,тъй като към правно релевантния момент на връчване на заповедта за уволнение е било налице издадено разрешение от Инспекцията по труда.Извършеният от работодателя подбор – съдът е счел за законосъобразен,поради съобразяване на законоустановените критерии и поради извършването му съобразно предварително зададените изисквания,като комисията не е допуснала „грешки или неточности,които да ощетяват някое от лицата”.Съдът е посочил,че дейността по оценяване е „по целесъобразност”и „не подлежи на съдебен контрол”,при липса на данни за допусната злоупотреба с право.
Съпоставката между така изложените мотиви на въззивния съд и поставените от касатора въпроси,налага да се допусне касационно обжал-ване само по последния от изброените въпроси, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивния акт с ТР №3 от 16.01.2012г. по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС.Съгласно последното- прилагането на разпоредбата на чл.329 ал.1 КТ изисква съдебен контрол не само досежно формалното прилагане на законоустановените критериите,но и относно проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по тези критерии.
По първата и втора група въпроси,свързана с приложението на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ и за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени с отговора на жалбата възражения – не следва да се допуска касационно обжалване,защото те са изяснени в практиката /включително и с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/, по тях съдилищата не се произнасят противоречиво,и в случая – въззивният съд ги е разрешил съобразно закона и установената практика.
Задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени с отговора на жалбата доводи и възражения е законодателно уредено и въззивния съд го е съобразил,като е изложил мотивите си във връзка с извършения подбор и даденото предварително разрешение за уволнение.
Закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ е обективна.Преценката за наличието й следва да се извърши към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение /решение № 615 от 2.11.10г.по гр.д.№ 852/09г.на ІV г.о.на ВКС/.В случая предизвестие не е връчено.Релевантна дата е тази на връчване на заповедта за уволнение /22.10.2010г./ и тя е след датата на издаване на разрешението от Инспек-цията по труда/20.10.12г./.В него изрично е отбелязано,че се дава „за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ за лицето П. Г. П., заемащ длъжността”старши митнически инспектор” в Митница С..”Следователно е изпълнено изискването искането за разре-шение да е конкретно,с посочване както на заболяването на служителя,така и на основанието за неговото уволнение.В този смисъл не е налице противоречие между въззивния акт и приетото в решение № 1326 от 7.07.04г.по гр.д.№ 236/02г. Неоснователен е и довода на касатора за противоречие на въззивния акт с приетото в решение № 424 от 26.05.10г.по гр.д.№ 1644/09г.на ІІІ г.о. на ВКС, съгласно което преди да поиска разрешение от Инспекцията по труда работодателят е длъжен да изиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение служител, страдащ от заболяване по Наредба №5 от 1987г.и да го приложи към искането до Инспекцията по труда.В случая тази процедура е била изпълнена.След извършения подбор,съгласно който ищецът е следвало да бъде уволнен, работодателят е изискал от него информация за наличие на заболяване, предвидено в Наредба №5/87г.След като е разбрал,че страда от „захарен диабет”, работодателят е изискал мнение от ТЕЛК,което е изпратил на Инспекцията по труда. Първоначално тя е отказала издаване на разрешение за уволнение. Заради мнението на ТЕЛК – на ищеца е било предложено да подаде заявление за преназначаване на място,определено за лице с намалена трудоспособност. Такова заявление не е подадено.Работодателят е изискал ново разрешение от Инспекцията по труда,което към релевантната дата е издадено.
Няма пречка повторно да се изиска разрешение.Изискването е такова разрешение да е издадено от Инспекцията по труда преди уволнението /затова закрилата е предварителна/.Закрилата обаче е и относителна, защото може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие от съответния орган. В случая установената процедурата е спазена,защото е отправено писмено искане, което е индивидуално за служителя и съдържа посочване на основанието за уволнение и на заболяването,като е взето и мнението на ТЕЛК. Разрешението за уволнение на инспекцията по труда, не подлежи на съдебен контрол.По принцип не е необходимо то да е мотивирано, защото няма подобно изискване в закона.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 234 от 28.09.2011г. по в.гр.д. № 595/2011г.на Хасковски окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: