5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№645
София.17.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1003/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/, [населено място], представлявано от изпълнителния директор М. Н., чрез процесуалния му пълномощник гл.юрисконсулт М. С., срещу решение № 2233 от 02.12.2013 г. по т.д. № 3669/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав,с което е потвърдено решение № 829 от 07.05.2013 г. по т.д. № 524/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение,VІ-9 състав. С посоченото първоинстанционно решение Държавен фонд „Земеделие” е осъден да заплати на [община] сумата 300 000 лева, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, от която: 150 000 лв. –част от приетата от фонда като недопустима за финансиране сума от 260 330.54 лв. поради нарушение на ЗОП и неизплатена от договорената финансова помощ за одобрени и реално извършени разходи по договор № 2336/24.10.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на програма С. и 150 000 лв., представляващи част от приетата от фонда като недопустима за финансиране сума от 328 513.83 лв. поради несъответствия на изпълнените СМР със зададените параметри по този договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, с искане за неговата отмяна, ведно със законните последици. Според касатора съдът не е съобразил, че установеното неизпълнение на част от СМР – изпълнени в отклонение от одобрения проект или изцяло неизпълнени позиции се явява неизпълнение на чл.4.17 от договора, както и нарушение на чл.20, ал.1 от Наредба № 38 и на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България, ратифицирано със закон, съставляващи основание за определяне на съответни на неизпълнението суми – недопустими за финансиране, респ. за намаляване на максималния размер за финансиране по договора със стойността на неизпълнението.
Искането за допускане на касационното обжалване е основано на следния правен въпрос : „Може ли да се счете, че отклонението от изпълнените видове и количества СМР, включени в обема на проекта и одобрени от ДФЗ на етапа на кандидатстването по програма С. и договорени между страните със сключения въз основа на този договор за предоставяне на финансова помощ по програмата, представлява „неточно изпълнение на одобрения проект” по смисъла на т.4.4., б.”г” от процесния договор, съгласно която Фондът има право да откаже изцяло или част от финансовата помощ, когато одобреният проект е изпълнен неточно. Или с други думи – достатъчно ли е инвестиционният проект за строежа – предмет на договора за предоставяне на финансова помощ по програма С. да бъде изпълнен съгласно действащите нормативи и правила в областта на строителството и строежът да е въведен надлежно в експлоатация, независимо, че някои от видовете и количествата СМР, включени в обема му не съответстват на одобрената от ДФЗ количествено-стойностна сметка, за да се счете, че проектът одобрен за подпомагане от ДФЗ на етапа на кандидатстването по програмата и договорен за финансиране със сключения договор за предоставяне на финансова помощ, е изпълнен точно по смисъла на клаузата на т.4.4, б.”г”, предл.последно от сключения договор”. К. поддържа допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на влезли в сила въззивни решения на Апелативен съд – София по гр.д. № 2793/2009 г. и по т.д. № 2246/2008 г.
Ответникът по касация – [община], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Мария О., счита искането за допускане на обжалването за неоснователно, а по същество поддържа, че обжалваното въззивно решение е правилно. Съображения са развити в подаден по реда на чл.287 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното осъдително решение по предявените частични искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД решаващият съдебен състав на Апелативен съд – София, преценявайки доказателствения материал по спора, е приел, че: установените по делото разлики /подробно описани на стр.15 и 16 от мотивите към решението/ по отношение на някои видове строително-монтажни работи между количествено-стойностните сметки и изпълненото на място, не е равнозначно на несъответствие на изпълнението с инвестиционния проект поради начина на изготвяне на количествено-стойностните сметки и тяхното предназначение и липсата на конкретни и задължителни параметри, зададени от ДФЗ относно количеството на всяка една строително-монтажна дейност; точното изпълнение на ивнестиционния проект се доказва и от представените по делото строителни книжа, вкл. и от протоколите за установяване годността за ползване на строежа, в които изрично е отразено липсата на отклонения от одобрения проект. Съдът е оценил и заключението на техническата експертиза, наред с останалите писмени доказателства по спора, възприемайки го както относно изпълнението на СМР в повече от предвиденото в количествено-стойностните сметки, така и по отношение на „непредвидените разходи” в договорите за строителство. Формиран е извод за липсата на несъответствия между инвестиционния проект и реално изпълнените строително-монтажни работи.
Въззивният състав е възприел изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на доводите на ДФЗ за нарушение на процедурата по Закона за обществените поръчки, с оглед установената непреодолима сила, даваща възможност за промяна на срока на сключения по реда на ЗОП договор за строителство от ответната община, съгласно чл.43, ал.2 ЗОП и легалната дефиниция в §1, т.14 от ЗР на ЗОП. Съобразени са писмените доказателства за спиране на строителството поради неблагоприятни атмосферни условия, както и доказателствата, относими към анекса за удължаване на срока на договора с дружеството, осъществяващо строителен надзор на обектите и липсата на възражения от страна на ДФЗ за това изменение.
Настоящият състав намира, че не e налице основаниe за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е относим само към единия от частично предявените и уважени искове с правно основание чл.79, ал.1 ГПК – за заплащане на сумата 150 000 лв., представляваща част от приетата от Държавен фонд „Земеделие” като недопустима за финансиране сума поради несъответствие на изпълнените строително-монтажни работи със зададените параметри по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ по програма С.. Този въпрос обаче не би могъл да обоснове наличието на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като той не е единствено обуславящ за изхода на делото по този иск, което е видно от съобразителната част към обжалвания съдебен акт. Изводите на въззивния съдебен състав по този иск са формирани не само въз основа на строителните книжа и протоколите за установяване годността за ползване на строежа, съставени от Държавната приемателна комисия и ползващи се с доказателствена сила за липсата на отклонения от одобрения проект, но и въз основа на останалите писмени доказателства, релевантни към тази претенция, както и извършената от съда оценка на техническата експертиза, приета в първоинстанционното производство. Правилността на изведените от съда правни изводи и невъзприемането на поддържаните в процеса възражения на ДФЗ за несъответствие между инвестиционния проект и реално изпълнените строително-монтажни работи, не подлежат на преценка и проверка в производството по чл.288 ГПК. В горния смисъл е и задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1.
Поради недоказаност на основната предпоставка за допускане на касационен контрол, не следва да се преценява дали е налице поддържаното от касатора допълнително основание, основано на противоречивото разрешаване на правния въпрос от съдилищата, в подкрепа на което са представените два броя влезли в сила въззивни решения на Апелативен съд – София.
В изложението не е формулиран правен въпрос, относим към другия уважен частичен иск – за заплащане на сумата 150 000 лв., представляваща част от приетата от ДФЗ като недопустима за финансиране поради нарушение на ЗОП.
Разноски за настоящата инстанция не се присъждат, тъй като такива не са претендирани от ответника по касация.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2233 от 02.12.2013 г. по т.д. № 3669/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: